Решение № 16692 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2013 г.

Решение № 16692 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Технически университет - София, представляван от ректора му проф. д-р инж. Марин Христов против решение № 1619 от 8.03.2013 г. по адм. дело № 10741/2011 г. на Административен съд София-град, с което е изменен Ревизионен акт (РА) № 21-060/27.05.2011 г., издаден от длъжностно лице при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, при проведено обжалване по реда на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144 от ДОПК, като съдът е определил допълнителни публични задължения за ТБО в размер на 307 073.96 лв. - главница и съответните лихви за периода 1.01.2006 - 31.12.2010 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора с уважаване изцяло жалбата на Технически университет - София срещу горния РА. Претендират се разноски съгласно представен по делото договор. Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Пасков оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Съдът правилно се е позовал на изслушаните по делото основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводната експертиза и се е съобразил с направените от вещото лице преизчисления. Не е допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, като е постановено правилно решение, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА № 21-060/27.05.2011 г., издаден от длъжностно лице при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, при проведено обжалване по реда на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144 от ДОПК, в частта му в която на Технически университет - София са установени задължения за ТБО в размер на 405 794.75 лв. главница и съответните лихви за периода 1.01.2006 - 31.12.2010 г. за следните недвижими имоти: 1. Нежилищен имот - сгради (Учебни сгради), находящи се в гр. София, бул. "Климент Охридски" 8, съставен от 13 сгради, деклариран с данъчна декларация вх. № 1605/108/13.04.2001 г., за който е съставена Партида М108; 2. Нежилищен имот - земи, находящи се в гр. София, район. "Студентски", декларирани с данъчни декларации вх. № 1600009/418/-424/5.07.2010 г. и 3. Нежилищен имот - сгради (Общежития), находящи се в гр. София, район "Студентски", м. "Студентски град", съставен от 11 сгради, деклариран с данъчна декларация вх. № 1609/18/24.01.2008 г., за който е съставена Партида М18. По делото са предоставени АПДС, подробно описани както в РА, така и в първоинстанционното решение, за нежилищните имоти - земи по т. 2 от РА, в които изрично е посочено, че на основание чл. 18 от ЗДС са предоставени права за управление на Областния управител на Област София. Представени са и АПДС, също подробно описани, както в РА, така и в първоинстанционното решение, за нежилищните имоти-сгради Учебни сгради и Общежития, в които изрично е посочено, че се предоставят права върху имота на Технически университет - София. В РА е цитирана заповед № РД-15-099 от 2.04.1999 г. на Областния управител на Област - София, съгласно която се предоставят на Технически университет - София имоти - частна държавна собственост за безвъзмездното стопанисване и управление. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-град е изменил процесния РА № 21-060/27.05.2011 г., издаден от длъжностно лице при дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, при проведено обжалване по реда на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144 от ДОПК, като вместо определените допълнителни публични задължения за ТБО в размер на 405 794.75 лв. главница и съответните лихви за периода 1.01.2006 - 31.12.2010 г., е определил допълнителни публични задължения за ТБО в размер на 307 073.96 лв. главица и лихви за периода 1.01.2006 - 31.12.2010 г. За да постанови този резултат, съдът, като се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ (редакция към 1.01.2006 г.), е приел, че Технически университет - София е данъчно задължено лице за процесния период, в качество си на ползвател на описаните по-горе недвижими имоти. Решаващият състав е възприел изцяло допълнителното заключение по изслушаната по делото ССчЕ, като е счел, че размерът на ТБО за процесния период е неправилно изчислен от ревизионните органи, тъй не е взета предвид правилната отчетна стойност на имотите (специално относно учебните сгради), в резултат на което е изменил ТБО съгласно изчисленията на вещото лице. Обжалваното решение е незаконосъобразно. Не е налице основание за определяне на ТБО по отношение на Технически университет - София за описаните по-горе недвижими имоти, тъй като същият (ТУ - София) не притежава качеството на собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване по смисъла на действащата към процесния период разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ (редакция ДВ, бр. 119/2002 г.), както и на тази на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ (редакция ДВ, бр. 119/2002 г.), таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62. Последното кореспондира и с чл. 11, ал. 3 от ЗДМТ, която също определя като данъчно задължено лице при учредено право на ползване именно ползвателя. В конкретния случай относно процесните недвижими имоти са представени АПДС, съставени съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДС, който гласи, че за имотите-държавна собственост, се съставят актове за държавна собственост. Предоставените права върху имота се изразяват в стопанисване и управление. Предоставянето безвъзмездно на имоти - държавна собственост за управлението на ведомства, общините и юридически лица на бюджетна издръжка за изпълнение на техните функции не е ограничено вещно право на ползване върху чужда вещ по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗС. Става въпрос за облигационно право, по силата на което съответният субект се явява държател на имота, т. е. не упражнява субективни вещни права, а единствено фактическа власт върху вещта. По делото не са представени доказателства за учредено вещно право на ползване на Технически университет - София върху който и било от недвижимите имоти, за които е определено задължение за ТБО. Липсват доказателства, а и не се твърди Техническият университет - София да е собственик на същите недвижими имоти. По изложените по-горе съображения, настоящият касационен жалбоподател не се явява задължено лице за ТБО по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и издадения спрямо същия РА е незаконосъобразен. Като е приел противното, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и като се пререши спора по същество, да се отмени РА № 21-060/27.05.2011 г., издаден от длъжностно лице при дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, при проведено обжалване по реда на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144 от ДОПК, в частта му в която на Технически университет - София са установени задължения за ТБО в размер на 405 794.75 лв. главница и съответните лихви за периода 1.01.2006 - 31.12.2010 г. Предвид изхода на спора, изрично направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател и представените доказателства за реалност на заплатеното по делото адвокатско възнаграждение, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на Технически университет-София разноски пред настоящата инстанция общо в размер на 3025 лв., от които 25 лв. - държавна такса и 3000 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,