Решение № 5302 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2010 г.

Решение № 5302 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Тимбарк България" ЕООД, с. Казачево, Ловешка област, представлявано от търговските пълномощници Милен Петров и Мрожек-Попова Катажина, упълномощени от управителя Кшищоф Грабовски, подадена чрез пълномощника адв. Северина Лозанова-Пъшкова, против решение № 286/1.07.2010 г., постановено по адм. дело № 281/2010 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 110900369/11.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е потвърдил РА, като е кредитирал негодни доказателства, събрани в хода на ревизионното производство. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Ушилова се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е постановил правилно решение, след обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с установените задължения по ЗДДС. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Тимбарк България" ЕООД против ревизионен акт № 110900369/11.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 120/17.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново. С решението дружеството е осъдено да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 452,35 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания РА правилно е начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3, вр. чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС в размер на 4734,13 лв. за данъчен период м. 08/2009 г. и е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС в размер на 143,45 лв. за същия период, като са начислени лихви общо в размер на 181,39 лв. От фактическа страна съдът е приел за установено по делото, че с договори за покупко-продажба, сключени между "Еуратек Ауто" ООД и "Тимбарк България" ЕООД, последното е закупило два автомобила /"Шкода Октавия" и "Шкода Фабиа" комби/, които са били преустроени като товарни и като такива са били регистрирани, съответно на 22.02.2007 г. и на 23.02.2007 г. Фактурите за закупуването на автомобилите са включени в дневника за покупки и в справката - декларация за съответните данъчни периоди и дружеството е упражнило право на данъчен кредит за получените доставки. Съдът се е позовал на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, включително справки рег. № 31827/17.09.2009 г. и № 31829/17.09.2009 г., издадени от Областна дирекция на МВР Ловеч, заведени в ТД на НАП Ловеч, съответно с вх. № 7304/18.09.2009 г. и 7305/18.09.2009 г., както и на изготвените експертни справки от научно-техническа лаборатория при ОД на МВР - Ловеч, за да приеме за установено, че по отношение на автомобилите е констатирано несъответствие с данните по регистрацията и промяна в конструкцията им, което е довело до преустройството им в леки автомобили, без това обстоятелство да е било отразено в свидетелствата за регистрация на автомобилите. Установеното преустройство на автомобилите дава основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, поради което правилно органа по приходите е пристъпил към начисляване на ДДС на "Тимбарк България" ЕООД. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила по време на ревизията, като ги е приел за неоснователни, направените изводи се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Основното възражение в касационната жалба е за това, че първоинстанционният съд неправилно е преценил основните доказателства по делото във връзка с правнорелевантния факт от значение за възникване на задължение за ДДС - дали промяната на предназначението на притежаваните от "Тимбарк България" ЕООД автомобили, водеща до корекция на ползван данъчен кредит, е била извършена през м. 08/2009 г., както е прието в РА. Неоснователно е твърдението на касатора, че доказателствата, обосновали изводите на съда са негодни, поради това, че са събрани в противоречие с правилата на ДОПК. На първо място, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ДОПК доказателствата се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта, като всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. Също така чл. 47 ДОПК дава възможност на органите по приходите да поискат писмено от други контролни органи извършването на действия с оглед събиране на доказателства за установяване на данъчни задължения. Видно от приложените по делото справки, изготвени от ОД на МВР - Ловеч, същите са адресирани и до ТД на НАП, гр. Ловеч, именно защото установяват обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество. Събирането на тези доказателства е осъществено и в съответствие с принципа на обективност в данъчно-осигурителния процес, установен в чл. 3 ДОПК, който задължава органите по приходите да установяват всички факти от значение за правилното определяне на правата и задълженията на лицата. В конкретния случай се касае за официални свидетелстващи документи, притежаващи материална доказателствена сила относно установените с тях факти, а именно, че към 25.08.2009 г. е била констатирана промяна в предназначението на процесните МПС чрез техническото им преустройство в леки автомобили. По същество в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи констатациите, съдържащи се в справките от ОД на МВР - Ловеч, като това не е сторено и чрез показанията на разпитаните от съда свидетели, които правилно не са били кредитирани, предвид ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. Неоснователно е оплакването на касатора за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Ограниченията на правото на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70 ЗДДС, като в ал. 1, т. 4 е предвидено, че право на данъчен кредит не е налице, когато е придобит лек автомобил. В случая не съществува спор между страните, че процесните автомобили, за които е било ползвано правото на данъчен кредит са закупени от "Еуратек ауто" ООД и първоначално са регистрирани като товарни. От доказателствата по делото безспорно се установява, че впоследствие МПС са били преустроени като леки автомобили, без това да е било отразено в свидетелствата за регистрация и предвид обстоятелството, че за автомобилите е бил ползван данъчен кредит, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Разпоредбата предвижда, че регистрираното лице, което при придобиването на стоки е приспаднало данъчен кредит, при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Поради това правилно органът по приходите е пристъпил към корекция на ползвания данъчен кредит и е начислил ДДС за данъчен период м. 08/2009 г., съгласно чл. 79, ал. 4 ЗДДС. Размерът на данъчното задължение е определен в съответствие с формулата по чл. 79, ал. 6 ЗДДС, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, поради това че с първоинстанционното решение вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация, а същата няма право на второ възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение