Решение № 3290 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

М. Стефанов е подал касационна жалба срещу решение 3382/18.05.2022 г. по адм. дело 1239/2016 г. по описа на Административния съд- град София, с което е отхвърлен предявения от него срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Стара Загора иск за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за вреди, причинени от актове и действия на полицейски служители при Първо районно управление "Полиция" - Стара Загора във връзка със задържането му със заповед 141/9.05.2014 г. и конвоирането му по заповед 171/10.05.2014 г. до Центъра за психично здраве - Стара Загора и Държавната психиатрична болница "Д-р Г. Кисьов" - Раднево, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Стара Загора не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че със заповед 141/09.05.2014 г. за задържане на лице, издадена от полицейски инспектор при Първо районно управление "Полиция" Стара Загора, за извършено престъпление по чл.323 НК, на основание чл. 63, ал.1, т.1 ЗМВР (отм. ДВ, бр.53 от 27.06.2014 г.), М. Стефанов бил задържан за срок от 24 часа. Със заповед за конвоиране на лице 171/10.05.2014 г. на началника на Териториално поделение Запад при Първо районно управление "Полиция" Стара Загора, издадена на основание чл.53, ал.2 ЗМВР (отм.) и чл.67, ал.1 ЗМВР (отм.), е наредено конвоирането на М. Стефанов до Многопрофилната болница за активно лечение Проф. С. Киркович - Стара Загора и обратно за преглед при дежурен психиатър. В заповедта било записано, че лицето е агресивно и е склонно към извършване на бягство. След прегледа на ищеца в Центъра за психично здраве Стара Загора била издадена епикриза 333/10.05.2014 г., в която било описано предходно постъпване на М. Стефанов в лечебното заведение след злоупотреба с алкохол и агресивно поведение към съседите му. Отразено било заключението на съдебно-психиатрична експертиза - [заличен текст] - по дело, заведено срещу М. Стефанов от неговите съседи. Описан е и случаят от 09.05.2014 г., станал причина за задържането - ищецът в пияно състояние нападнал съседи, държал се агресивно и с полицейските служители, а впоследствие се опитал да избяга от районното полицейско управление. Поставена била диагноза [заличен текст]. Пациентът бил насочен в условията на спешност към Държавната психиатрична болница Раднево по причина на психотично мотивираното му агресивно поведение, застрашаващо живота и здравето на околните. На 12.05.2014 г. директорът на Държавната психиатрична болница - Раднево внесъл в Районния съд-Раднево искане за настаняването на М. Стефанов на задължително лечение по реда на чл.157 във връзка с чл.154, ал.3 и чл.156 от Закона за здравето (редакция съгласно ДВ, бр. 70 от 2004 г.), с посочена в искането диагноза : [диагноза]. Със заповед 531/12.05.2014 г., издадена от директора на Държавната психиатрична болница - Раднево, на основание чл.154, ал.1 ЗЗ, М. Стефанов бил настанен на лечение за срок от 24 часа. Препис от заповедта бил изпратен до Районния съд-Раднево с предложение да бъде удължен срока на лечението поради липса на съдействие от страна на лицето. С разпореждане от 12.05.2014 г. по НЧХД 223/2014 г. по описа на Районния съд Раднево срокът на настаняване за временно лечение в Държавната психиатрична болница - Раднево бил удължен на 48 часа. С определение от 10.06.2014 г. по НЧХД 223/2014 г. по описа на Районния съд Раднево производството по делото било прекратено, тъй като искането за задължително настаняване не се поддържало от директора на Държавната психиатрична болница - Раднево. С решение 217/14.09.2016 г. по адм. дело 305/2016г. по описа на Административния съд-Стара Загора жалбата на М. Стефанов срещу заповед 141/9.05.2014 г. за задържането му била отхвърлена. Решението било оставено в сила с решение 3546/20.03.2018 г. по адм. дело 12643/ 2016 г. по описа на Върховния административен съд. М. Стефанов обжалвал пред съда и заповед 171/10.05.2014 г. за конвоирането му, както и незаконното му отвеждане против волята на жалбоподателя и без издадена надлежна заповед , незаконното настаняване против волята на жалбоподателя и без съдебно нареждане в Държавната психиатрична болница "Д-р Г. Кисьов"- Раднево. Предмет на същата жалба били и издадената епикриза, заповед 531/2014 г., както и искането и разпореждането на районния съд за започване на производство за задължително настаняване на М. Стефанов на лечение. Жалбата била оставена без разглеждане като недопустима с определение 246/3.09.2015 г. по адм. дело 306/2015 г. по описа на Административния съд-Стара Загора. Определението било оставено в сила с определение 13932/18.12.2015г. по адм. дело 11504/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Административният съд приел, че заповедта за конвоиране не е индивидуален административен, а вътрешнослужебен акт, тъй като с нея се дават разпореждания на лица, служебно подчинени на нейния издател. Същевременно съдът пояснил, че дейността по конвоиране е част от охранителните правомощия или от правомощията по съдействие, които органите на реда оказват на други органи съобразно чл.53а, ал.2 ЗМВР (отм.) и чл.67 ЗМВР (отм.). От правна страна първоинстанционният съд приел, че исковата претенция е неоснователна. Не се установявала първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ - незаконни административни актове и действия на полицейски органи и длъжностни лица, с оглед на което другите нормативни предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника не следвало да се обсъждат. Съдът изтъкнал, че по отношение на заповедта за задържането на М. Стефанов, както и по отношение на заповедта за конвоирането му за медицински преглед, бил проведен съдебен контрол. Задържането на ищеца било счетено за законосъобразно, а заповедта за конвоирането му не подлежала на оспорване. Извън тези актове, нямало други административни актове, действия или бездействия, които да се характеризират като незаконни. По тези съображения административният съд отхвърлил предявения иск. В подадената срещу решението касационна жалба се правят оплаквания, че съдът не е разгледал твърденията на жалбоподателя, че след изтичането му на 24-часовото му задържане принудително бил откаран в лечебно заведение, което обуславяло неправилност на съдебното решение. Първоинстанционният съд се позовавал на психиатрични експертизи относно състоянието на жалбоподателя, които били неверни. Оспорва се и изводът на съда, че заповед 171/10.05.2014 г. вече е била предмет на съдебна проверка. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Оплакванията са неоснователни, макар да е вярно, че поради прекратяването на производството не е налице произнасяне на съда по законосъобразността на заповед 171/10.05.2014 г. Що се отнася до законността на действията на полицейските служители по конвоирането на лицето, първоинстанционният съд се е позовал на съображенията, изложени в определението от 03.09.2015 г. по адм. дело 306/2015 г. по описа на Административния съд-Стара Загора, които се споделят и от касационната инстанция. М. Стефанов е бил задържан въз основа на заповед на полицейски орган, чиято законосъобразност е била потвърдена от съда. Със задържането му е било ограничено правото му на свободно придвижване. По време на задържането му, той е бил отведен принудително за преглед при дежурен психиатър. Твърдението на жалбоподателя, че е бил конвоиран против волята му след изтичане на 24-часовия срок на задържането му, не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от данните, съдържащи се в заповед 141/09.05.2014 г., М. Стефанов е бил задържан на 9.05.2014г., 14, 10 часа, което означава, че 24-срок на задържането му изтича на 10.05.2014 г., 14, 10 часа. С писмо от 10.05.2014 г. до Центъра за психично здраве - Стара Загора временно изпълняващият длъжността началник на Първо районно управление "Полиция" - Стара Загора поискал да бъде извършен медицински преглед на задържаното лице, който да установи неговото физическо и психическо му състояние. С издадената заповед 171/10.05.2014 г. е било разпоредено М. Стефанов да бъде предаден на дежурен психиатър за преглед на 10.05. 2014г., в 12, 30 часа, което означава, че принудителното отвеждане на лицето на медицински преглед не е извършено по време, в което той вече е трябвало да бъде освободен. След медицинския преглед на лицето, на основание на Закона за здравето, по отношение на М. Стефанов са издадени документи и актове на медицински специалисти за установяване на психическото му състояние и за провеждането на задължително лечение за определен период. Тези актове обаче са извън предмета на правния спор, повдигнат от ищеца срещу Областната дирекция на вътрешните работи-Стара Загора. Необходимо да се отбележи, че ищецът не е представил доказателства, които опровергават направените медицински заключения. Поради това не може да се приеме и тезата му, че документите, в които се съдържат тези заключения, са документи с невярно съдържание, което сочело на липсата на причина за принудителното му отвеждане на медицински преглед. Съгласно Инструкция ІЗ-1711 от 15 септември 2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях (обн. ДВ, бр.78 от 2 октомври 2009г., отм. ДВ,. бр.9 от 3 февруари 2015г.) срокът за задържане на лица по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване. На задържаното лице се извършва медицински преглед по негово искане или когато здравословното му състояние налага това (чл.20, ал.1 ). Предвидено е, че задържаните лица незабавно се освобождават след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от изтичането на 24-часовия срок (чл.26). Съгласно чл.153 ал.1 от Закона за здравето спешната психиатрична помощ е съвкупност от медицински правила и дейности, които се прилагат спрямо лица с очевидни признаци за психично разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето или живота на други лица. Спешна психиатрична помощ се оказва от центровете за психично здраве, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, психиатричните отделения или клиники към многопрофилните болници и центровете за спешна медицинска помощ. В конкретния случай обстоятелствата, свързани с поведението на М. Стефанов, които са предизвикали задържането му, обуславят извод и за наличието на основание да бъде приведен от мястото на задържане в специализирано лечебно заведение, за да му бъде оказана, макар и против волята му, психиатрична помощ. Административният съд е направил законосъобразна преценка, че предпоставките за реализиране на имуществената отговорност на ответника, предвидени в чл.1, ал.1 ЗОДОВ, не са налице, поради което е отхвърлил предявения иск. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд