Решение № 3743 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2018 г.

Решение № 3743 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Гюлев и по касационни жалби на Г. Я., С. Я. и Р. Я. против решение № 522 от 05.07.2018 г. по адм. дело № 1154/2017 г. на Административен съд – Х., с което са отхвърлени жалбите им против заповед № 1336/21.09.2017 г., издадена от кмета на община Х., с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи: "лятна кухня, постройка за инвентар и санитарен възел", находящи се в поземлен имот № 77195.714.180 по кадастралната карта на гр. Х., с административен адрес: [населено място], [улица], извършени от жалбоподателите. Жалбоподателят Гюлев поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, без да излага конкретни съображения за това. Моли оспореният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с който заповедта по отношение на него да бъде отменена и да му се присъдят разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Касаторите Г. Я., С. Я. и Р. Я. поддържат, че наредените за премахване постройки са търпими и не подлежат на премахване, както и че не са извършители на строежите, а решението на съда в обратния смисъл е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Излагат съображения и за допуснати при постановяване на съдебния акт съществени нарушени на съдопроизводствените правила. Молят решението в частта, в която жалбите им са отхвърлени да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта в оспорената от тях част да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът– кметът на община Х. оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Съдът приема, че касационната жалба, подадена от Гюлев, независимо че не съдържа точно и мотивирано посочване на касационните основания, следва да бъде разгледана, тъй като за съответствието на обжалваното решение с материалния закон касационната инстанция следи служебно (чл. 218, ал. 2 АПК). Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд – Х. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на компетентност на кмета на община Х. съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който са установени строежи от шеста категория, извършени без необходимите строителни книжа. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежите са изпълнени. Установено е, че предмет на заповедта за премахване са: лятна кухня, представляваща навес с метални тръби, долепен до оградата със съседния ПИ с идентификатор 77195.714.181 по КККР на гр. Х., с покрив от ламарина и размери 4. 00/3. 90 м. и височина 2. 40 м., под който е изградена монолитна мивка с размери 2. 95/0. 70 м. и височина 1. 00 м.; дървена паянтова постройка с размери 6. 66/3. 36 и височина 2. 00 м. за, съхранение на инвентар и домашни вещи, оградена от юг със съществуващата ограда със съседния имот и външна тоалетна с размери 1. 52/1. 62 и височина 1. 95 м. под общ покрив със складовата постройка, изградена на по-малко от три метра от границата със съседния имот. Външната тоалетна е изградена преди 1984 г. (Същата е отразена на кадастралния и регулационен план на гр. Х., одобрен със заповед № РД-14-03-172/1984 г.). Лятната кухня и паянтовата постройка за съхранение на инвентар са изградени след 2006 г. (заключение на вещото лице Димитрова, показания на свид. Пехливанов, които в тази част са непротиворечиви). Всички постройки са от шеста категория, изградени са без строително разрешение върху поземлен имот, собственост на жалбоподателите. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредените за премахване постройки представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, които съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са незаконни. Външната тоалетна е изградена преди 1984 г. без разрешение за строеж и в противоречие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ отм.), тъй като е на по-малко от три метра от вътрешната граница със съседния имот. Лятната кухня и постройката за съхранение на инвентар са изградени на вътрешната граница с ПИ с идентификатор 77195.714.181, без строителни книжа - разрешение за строеж, каквото се изисква за строежи с такъв характер съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Същите не отговарят на изискванията на чл. 41, ал. 2, чл. 42, ал. 2 и чл. 21, ал. 5 ЗУТ и са недопустими по действащата към момента на построяването им уредба и към настоящия момент. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че строежите не са търпими, тъй като външната тоалетна не отговаря на изискванията на чл. 119, ал. 2 ППЗТСУ (отм.); и на сега действащите правила и норми, а останалите строежи с оглед времето на извършване не попадат в обхвата на хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ. бр. 82/2012 г.). Възраженията на жалбоподателите Г. Я., С. Я. и Р. Я., че не следва да бъдат адресати на заповедта, тъй като не са извършители на строежите, правилно са приети от административния съд за неоснователни. Заключението на административния съд в този смисъл е съобразено с разпоредбата на § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Този извод следва и от чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, според който принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Освен това в случая доказателства, които да изключват посочените касатори като извършители на наредените за премахване лятна кухня и постройка за инвентар или техни възложители, не са ангажирани. Показанията на свид. Янакиева, тяхна майка, в този смисъл не могат да бъдат кредитирани с оглед заинтересоваността на свидетелката от изхода на правния спор. Липсват и категорични доказателства, че извършител на строежите е само жалбоподателя Гюлев. Показанията на свид. Пехливанов не установяват това обстоятелство, а и не могат да изключат останалите жалбоподатели като евентуални възложители на строежите. Основания за извод, че строежите са изпълнени от Гюлев се съдържат единствено в показанията на свид. Янакиева, които не могат да бъдат приети за достоверни в тази част по вече изложените съображения. Цитираната от жалбоподателите съдебна практика засяга случаи, при които без съмнение е установено, че извършител на строежа е лице, което не е собственик на терена, а в настоящата хипотеза събраните доказателства не обосновават подобно заключение. Касационният довод на жалбоподателите Янакиеви за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни. В съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени конкретни указания в този смисъл и им е осигурена възможност да ангажират доказателства. Показанията на свид. Янакиева са обсъдени съобразно останалите писмени доказателства, като съдебният състав правилно приема, че същите не могат да бъдат кредитирани относно обстоятелството, че извършител на строежите лятна кухня с монолитна мивка и постройка за инвентар е само жалбоподателят Гюлев, с оглед близката родствена връзка на свидетелката с останалите жалбоподатели. Допълнително следва да се посочи, че показанията на свидетелката относно времето на извършване на строежите не се подкрепят от заключението на вещото лице Димитрова и от показанията на свид. Пехливанов, което е още един аргумент в подкрепа на извода, че изложеното от свидетелката не може да се приеме за достоверно. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При липсата на данни за осъществено от юрисконсулт процесуално представителство по делото пред касационната инстанция (писменият отговор на касационните жалби е подписан от кмета на община Х.) съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение на община Х. не следва да бъде присъждано, въпреки направеното от ответната страна искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,