Решение № 361 от 15.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1772/2011 г.

Решение № 361 от 15.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1772/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено като касационна жалба/ от осъдения В. А. по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 146/2011 г. по описа на Добричкия окръжен съд. В него, като предпоставка за допустимост на искането, са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Молителят твърди, по основанието за допуснато нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, че не е участвал в престъплението, за което е признат за виновен и е осъден и оспорва авторството. По второто основание за допуснати съществени процесуални нарушения, по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, доводите са свързани с нарушаване на принципа за изграждане на вътрешното убеждение по чл. 14, ал. 1 НПК - обвинението е изградено само на косвени доказателства и неясни мотиви на съда, кои показания на св. П. Я. е кредитирал за достоверни - тези, с които изключва осъдения А. от групата на извършителите на кражбата или тези, с които посочва, че и той е участвал в престъплението. Пред касационната инстанция осъденият В. А. се явява лично и със служебния си защитник-адвокат В. М. от Софийския АК. Последният поддържа искането за възобновяване на наказателното въззивно производство по изложените в нея съображения и искания. Акцентира на това, че е недопустимо осъждане само въз основа на косвени доказателства. Гражданският ищец М. Г., редовно призован на се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство поради отсъствие на касационни основания за това. Основното му съображение е, че именно свидетелят П. Я., чиито показания осъденият А. оспорва, е очевидец на изпълнителните действия, с които е осъществено престъплението за което същият е осъден. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е подадено в шестмесечния срок от влизане на въззивното решение в сила и е процесуално допустимо. По същество искането е неоснователно. С атакуваното въззивно решение № 67/2.05.2011 г., постановено по в н о х д № 146/20011 от Добричкия окръжен съд е потвърдена присъдата на Добричкия районен съд, с която осъденият А. е признат за виновен в това, че на 9.10.2009 г. в [населено място], област Д., в условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с М. С. С. е отнел чужди движими вещи от владението на М. Г. на обща стойност 915,60 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - прест. по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да формира вътрешното съдийско убеждение при спазване на процесуалните изисквания за това. Неоснователна е тезата на защитата, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил атакувания съдебен акт, относно участието на осъдения в извършването на инкриминираното деяние. Въззивните доводи на защитата развити в пледоарията пред втората инстанция са се свеждали до необоснованост на фактическите положения, приети от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал преди всичко показанията на св. П. Я.. На всеки от тях е даден убедителен отговор в мотивите на решението. Достоверността на доказателствата сложени в основата на осъждането е преценена след систематично съпоставяне на показанията на този свидетел, с тези на св. Ю. А. /негова майка/, на св. Н. - син на жалбоподателя и с показанията на пострадалия Г., както и с останалите доказателства, надлежно събрани и проверени по правилата на чл. 107 НПК. Атакуваното решение, с което е отхвърлена тезата на защитата за недоказаност на участието на А. в изпълнителното деяние, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Не е основателно и възражението, че осъждането на А. е основано само на косвени доказателства. Принципно, една осъдителна присъда може да бъде основана и на косвени доказателства, когато последните преценени свързано и в своята взаимна връзка могат да обосноват като единствен възможен извод, този за авторството на престъплението. В случая, задачата на съда не е била от такъв характер, тъй като по делото са събрани преки доказателства - св. Я. е присъствал при извършването на престъплението. Наистина неговите показания в различни етапи от развитието на процеса не са последователни, но причината за това е изяснена от проверявания съд. Този свидетел в разпита си пред съдия на досъдебното производство е посочил А. като участник в кражбата заедно с неговия съучастник М. С.. В съдебно заседание на 1.12.2010 г. той се е отрекъл от показанията си, но по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, са констатирани противоречия и показанията дадени на досъдебното производство са приобщени към доказателствената съвкупност. В съдебното заседание проведено на 14.01.2011 г., в очна ставка със св. С., св. Я. е обяснил, че причината за неверните показания пред съда на 1.12.2010 г. е заплахата към него от близки на осъдения А.. При това положение, решението на предишните инстанции, с което е отхвърлена тезата на защитата, че деянието не е извършено от осъдения А., е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение. Затова няма правно основание за отмяна на проверяваното решение по реда на възобновяването и искането за това следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение