Решение № 13791 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14510/2015 г.

Решение № 13791 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14510/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 564/1.10.2015 г. по адм. д. № 363/2015 г. на Административен съд - П.. Касационната жалба, подадена от К. И. Б., чрез адв. В. С. С. - АК - П., е срещу отхвърлителната част на решението. Твърди, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на справедливост и практиката на ВАС. И. да бъде отменено решението в тази част и бъде уважена изцяло претенцията. Касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С., подадена, чрез юрисконсулт Т. Ч., е насочена против решението в осъдителната му част. Твърди, че решението е неправилно, като съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка. Заболяването на ищеца е открито своевременно и той веднага е пратен на лечение. Изводите на съда за условията в затвора са необосновани. Възразява, че предявеният иск е погасен по давност, поради това, че ищецът постъпва на лечение на 19.01.2010 г. и е изписан на 26.03.2010 г., а исковата молба е подадена на 11.05.2015 г. Моли да бъде отменено решението в осъдителната част и бъде отхвърлен предявеният иск. Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Л.. Моли да се уважи касационната жалба на ГДИН. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но по същество - неоснователни. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Съдът обосновано е приел, че са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е уважил иска в размер на 2000 лв., а в останалата част за сумата до 30 000 лв. го е отхвърлил. Безспорно е установено заболяването от туберколоза на ищеца по време на престоя му в затвора, както и че то се дължи на бездействието на администрацията в затвора да предприеме мерки за ограничаване на инфекциозните заболявания в затвора. Правилно съдът е определил размера на дължимото обезщетение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Пред административния съд е предявен иск от К. И. Б. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. и Министерство на правосъдието, с искане ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 30 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 1.01.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., да заплати на К. Б. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди, в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска - 11.05.2015 г. и е отхвърлил иска в останалата част до предявения размер от 30 000 лв. Отхвърлил е и иска на Б., предявен против Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 30 000 лева, дължими солидарно с Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С.. Осъдена е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. да заплати в полза на Административен съд - П. по сметката за държавните такси, сума за възнаграждения на вещи лица в размер на 422.05 лева. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено, че при влизането на ищеца в затвора през 2006 г., не е установено наличието на заболяване туберколоза, а то е констатирано по време на прегледите през м. декември 2009 г. Съдът се е позовал на справка от Затвора - П., в която е отразено, че в затвора е имало осъдени, които са били болни от туберколоза: през 2007 г. - 6 лишени от свобода, през 2008 г. -18 лишени от свобода, през 2009 г. -10 лишени от свобода. Ищецът е съжителствал с някои от тях в едно спално помещение. Според разпитаното по делото вещо лице-лекар пулмолог, туберкулозата се предизвиква от бактерия, която е устойчива на околната среда и се предава по въздушно-капков път. Като се е позовал на тези доказателства и на свидетелските показания за условията в затвора, съдът е приел предявения иск за основателен и доказан по отношение на надлежния ответник - ГДИН. Посочил е, че неимуществените вреди на ищеца са причинени от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация, което е довело до заболяването му от туберколоза. Като справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, е определил сумата от 2000 лв. Съдът е преценил като неоснователно направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск на основание чл. 110 ЗЗД. Посочил е, че съгласно чл. 114 ЗЗД, давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се признава незаконността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите, съдът приема, че петгодишната давност не е изтекла. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Изводите на съда по възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на Б., не съответстват на закона и съдебната практика. Съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, т. 4 при незаконни действия или бездействия на административните органи, давността тече от момента на преустановяването им. Погасяването на иска по давност е санкция на закона по отношение на пасивното поведение на всеки ищец да предприеме процесуални действия, в защита на претенцията си. След преустановяване на бездействието, той има право да предяви иск в зависимост от вида защита, която търси. Петгодишният давностен срок тече от момента, в който Б. е могъл да предяви иска си за обезщетение, основан на твърдяно бездействие на ответника, а не след влизане в сила на решението на съда, установяващ бездействието. Последното би означавало началото на давностния срок да се постави в зависимост от собствената преценка на ищеца, в кой момент да предяви иска си за обезщетение. По делото не е спорно, че ищецът е постъпил на лечение на 19.01.2010 г. и е изписан на 26.03.2010 г. Погасителната давност за вземането му на обезщетение от бездействието на затворническата администрация да вземе мерки за предотвратяване и лечение на болестта туберколоза, от която е боледувал ищеца е започнала да тече от 19.01.2010 г. Исковата молба е подадена на 11.05.2015 г, поради което претенцията е погасена по давност. По тези съображения касационната жалба на ГДИН е основателна, и следва да бъде уважена. Решението на съда, в осъдителната му част, и в частта на разноските, следва да бъде отменено, а предявеният иск за сумата от 2000 лв., следва да бъде отхвърлен. В отхвърлителната му част, решението е правилно, и следва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските, в размер на 422.05 лв., включваща ДТ и възнаграждения за вещи лица, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да ги заплати на АС - П.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,