Решение № 8241 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Н. срещу решение 2237 от 19.11.2021 г. по адм. дело 2451/2021 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3286з - 2832/16.08.2021 г. на директора на Главна дирекция (ГД) "Национална полиция", с която е отказано снемане на полицейска регистрация 51043/ 29.01.1988 г., извършена от ОДМВР Пловдив. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно навежда доводи, че няма доказателства за необходимост от обработване на личните му данни след повече от 30 години от полицейската регистрация. Не са взети предвид целите на обработване по чл.45 от ЗЗЛД. В българското законодателство липсва срок, след изтичането на който в съответствие с Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г. и Регламент 2016/679 да се изтриват лични данни от полицейските регистри. Преди влизане в сила на новия ЗМВР съдебната практика приемаше, че предпоставките за заличаване на полицейска регистрация не са лимитативни / адм.д.12090/2012 г. по описа на ВАС/. Не е взета предвид настъпилата реабилитация, която заличава последиците от осъждането. Повсеместно и неизбирателно запазване на лични данни без ограничение на периода от време и ограничаването на възможностите за заличаване, представлява непропорционална намеса в правото на зачитане на личния живот по чл. 8 от ЕКПЧОС/ Решение на съда в Страсбург 30562/04 и 30566/04- пар.67 от 4 декември 2008 г./ Не е обсъдено ,че регистрацията е извършена на основание необнародвана Инструкция I-90/ 10.01.1973 г. за организацията на работата по криминалистическата регистрация на лицата, извършили престъпления от общ характер. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени оспорената заповед, като се присъдят и направените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директор на ГД "Национална полиция" оспорва касационната жалба като иска оставяне в сила на решението по съображения в писмен отговор. Твърди, че към момента на извършване на полицейската регистрация действа Закона за националната полиция /ДВ бр.89/ 9.11.1976 г., отм. ДВ бр. 109/ 28.12.1993 г./. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба и несъобразяване на решението на съда с практиката на СЕС Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211,ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед 3286з - 2832/16.08.2021 г. на директора на Главна дирекция (ГД) "Национална полиция", с която е отказано снемане на полицейска регистрация 51043/ 29.01.1988 г., извършена от ОДМВР Пловдив, поради липсата на предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР. За да постанови отхвърлително решение, съдът приема, че административното производство е започнало по искане с вх. 317005-38/ 27.05.2021 г. на ОДМВР Пловдив за заличаване на лични данни във връзка с НОХД 411/ 1989 г. по описа на РС-Пловдив. Установено е, че полицейската регистрация е единствена от 29.01.1988 г. за кражба на части от МПС, престъпление по чл.252 от НК във връзка със сл.д.28/1988 г. на ОСлО при ОП Пловдив. С присъда 162/21.07.1989 г. , влязло в законна сила на 4.08.1989 г. съдът е признал Г. Г.С.Н. за виновен за престъпление по НК и му е наложило наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. На 4.08.1992 г. лицето е реабилитирано. Като е приел, че реабилитацията не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, административният орган е постановил отказ за снемане от полицейска регистрация. Съдът с оспореното решение е приел, че предотвратяването и разкриванията на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата , извършили умишлени престъпления от общ характер, включително и след настъпването на реабилитация и не противоречи на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Съобразена е целта на закона и поради това заповедта е законосъобразна. Съдебното производство е спряно пред касационната инстанция до приключване на С-118/2022 г., след което е възобновено с определение по хода от 1.02.2024 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Фактическата обстановка е установена правилно от решаващият съд, като са обсъдени доводите на жалбоподателя, представената преписка. Изводът за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неправилни, което има за последица и материална незаконосъобразност на съдебното решение. В чл.68, ал.6 от ЗМВР няма основание за изтриване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС е дадено задължително тълкуване, че чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграф 2 и 3 от същата директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Това разрешение в решението на СЕС е относимо към предмета на спора по настоящото дело. В оспорения административен акт липсва анализ на данните относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; няма мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, към момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. В заповедта само е посочено, че за лицето няма други полицейски регистрации. Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспониран чл. 5 "Срокове за съхранение и проверка" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки.. В решението си по дело Van Duyn срещу Home Office Съдът определя, че дадена директива има непосредствено действие, когато разпоредбите са безусловни и достатъчно ясни и точни и когато държавата членка не е транспонирала директивата до крайния срок. Съгласно член 63 от директива (ЕС) 2016/680 държавите членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Нито в ЗЗЛД, нито в ЗМВР има правило за снемане от полицейска регистрация на осъдено лице при настъпила реабилитация, като не е предвидена процедура за периодични проверки. В случая директивата не е транспонирана докрай, но правилото на чл. 5 не съдържа безусловно и ясно правило, поради което не е непосредствено приложимо. Съгласно чл. 633 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности /СЕС/ е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са относими към настоящия казус. В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР административният орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката следва да обхване предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, но трябва да включва и събиране и анализ на информация относно заявителя като субект на данни и да прецени дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на друга информация, свързана с личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на престъплението, за което е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, риска, който представлява изтеклият период от време, други особени обстоятелства, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (виж т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС). Следва да се спазва баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл.68, ал.6 ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени оспорената заповед, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения с Решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС. В същия смисъл решения по адм. д 1489/2024 г., адм. д. 6492/ 2021 г., адм. д. 610/2022 г., адм. д. 2814/ 2022 г. по описа на ВАС, пето отд., С оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 780 лв., от които 70 лв. заплатена д. т. по сметка на ВАС, 10 лв. д.т. по сметка на АС-Пловдив и общо 700 лв. платено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции / л.13/ по адм. д. 2451/2021 г. по описа на АС-Пловдив и 400 лв. / л. 35/ по адм. д. 1416/ 2022 г. по описа на ВАС, пето отделение по приложените договори за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,