Решение № 12508 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2019 г.

Решение № 12508 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14617/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, гр. С., чрез процесуалния й представител юрисконсулт Филипова, срещу Решение № 1778 от 25.09.2019 г., постановено по адм. дело № 1463/2019 г. по описа на Административен съд П. с доводи за с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК Иска се отмяната му изцяло, алтернативно да бъде изменено, като се намали размера на присъденото обезщетение и се присъди законната лихва върху него, считано от датата на влизане в сила на първоинстанционното съдебно решение до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "Сандукан и син" ЕООД, със седалище в гр. П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд П. е уважил предявения от Сандукан и син" ЕООД против Национална агенция за приходите, гр. С. иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторени по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" – П. при ЦУ на НАП, с което на "Сандукан и син" ЕООД е наложена имуществена санкция. За осъществената в производствата пред Районен съд П. и Административен съд П. адвокатска защита дружеството ищец е заплатило адвокатско възнаграждение в общ размер от 400 лева, съгласно представени по делата договори за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника в претендирания размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по сключени договори за правна помощ, за осъществена в съдебни производства правна защита по обжалване на наказателно постановление, с което на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е необосновано. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Доказано е от ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебните производства, приключили с отмяна на акта. В производствата, развили се пред Районен съд П. и Административен съд П. са представени изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Дружеството е било надлежно представлявано от адвокат в производствата, развили се пред Районен съд П. и Административен съд П.. Пред посочените съдилища, е представено доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договорите по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по него правна защита. Ищцовото дружество не би заплатило адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирало квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. В настоящият случай размерът на заплатената адвокатска защита, съответства на договореното и платено в производствата по оспорване на административния акт. С това е доказана реално причинена вреда от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно с решението е присъдена и законната лихва върху дължимото се обезщетение, така както е поискана, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение