Решение № 6003 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2019 г.

Решение № 6003 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1071/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД против решение № 5644/8.10.2018 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 5417/18 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, иска се неговата отмяна и отмяна на обжалваното решение на КЕВР. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират се разноски. Ответникът – Б. Иванов не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която постановеното решение, което подлежи на обжалване, е неблагоприятно. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на обжалване пред Административния съд София-град е решение на КЕВР, с което по жалба на Б. Иванов относно несъгласие за заплащане на разходите за извършени строително-монтажни работи (СМР) за присъединяване към водоснабдителната система на УПИ Х-317, кв. № 46, 21-ви микрорайон по плана на гр. Варна срещу "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, на осн. чл. 22, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, на "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД са дадени следните задължителни указания – да възстанови заплатената от Иванов сума за изграждане на водопроводното отклонение, вкл. водомерния възел, за присъединяване към водоснабдителната система (съгласно акт за извършени СМР, образец № 19 и фактура за закупуване на водомер) и в 30-дневен срок от получаване на решението да представи в КЕВР информация и доказателства за изпълнение на указанието. За установено от фактическа страна, съдът е приел, че производството пред КЕВР е образувано по жалба на Илиев с вх. № В-11 ИН-00-392/23.12.2016 г. във връзка с което "ВиК – Варна" ООД представя становище. Съдът е установил, че решението на КЕВР е взето след доклад на главния секретар на КЕВР и проект на решение. От правна страна, съдът е приел, че задължението на Иванов по силата на сключения от него договор с "В и К-Варна" ООД било в противоречие с изискването на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи във връзка с чл. 64, ал. 3 ЗУТ. Съдът е приел, че сградните отклонения към имоти на потребители са елементи от техническата инфраструктура и следва да бъдат изградени от ВиК дружеството, което реално ги стопанисва и им начислява амортизации, и по които доставя услугата. Съдът се е позовал на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, която предвиждала, че водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на операторите. Според съда недопустимо било, след като изграждането на водопроводното отклонение влизало в цената на В и К услугите, да се събира повторно цена за същата услуга, чрез заплащане на изграждането му от потребителя. Съдът е приел, че заплатената от Иванов сума от 929, 32 лева е в нарушение на закона – чл. 64, ал. 3 ЗУТ, чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "а" и "б" от Закона за водите и подзаконовите актове по приложението му и подлежи на възстановяване от В и К оператора като недължимо платена. По тези съображения, съдът е преценил като законосъобразно решението на КЕВР. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като неправилно. То е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на събрани по делото доказателства, относими към спора, както и на възражения на жалбоподателя, които са от значение за правилното му разрешаване. В жалбата до съда, "ВиК-Варна" ООД е направила възражение за липсата на компетентност на КЕВР за издаване на решение с оспореното съдържание, изтъквайки като доводи, че е налице договор между страните, споровете във връзка с който следвало да се разрешат по реда на ГПК от гражданския съд и предметът на който, не е ВиК услуга, а техническа услуга, съпътстваща предоставянето на ВиК услугите. Съдът е приел, че компетентността на КЕВР да се произнесе по жалбата на Иванов произтича от чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, без обаче да обсъди доводите на жалбоподателя относно наличието на сключен и изпълнен договор между страните, начина, по който следва да се разрешават споровете по него, както и относно предмета му. Съдът е следвало да изложи съображения на първо място по предмета на договора, а след това и включва ли се в правомощията на КЕВР, с които тя разполага при разглеждане на жалби, възможността да дава задължителни указания за връщане на получено по неразвален договор между ВиК оператор и потребител на ВиК услугите.. В жалбата до съда се възразява, че решението на КЕВР е немотивирано, както и че решаващият извод в него противоречи на условията на договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системи и съоръжения и предоставяне на ВиК услуги, сключен между дружеството и Асоциацията по ВиК, по които възражения съдът не е изложил съображения. В жалбата си до съда, дружеството се позовава и на чл. 11, ал. 2, изр. 2 от Наредбата, твърдейки, че с решението на КЕВР е задължено да върне и заплатената от Иванов сума за закупуване на водомер, който обаче в конкретния случай е индивидуален водомер, чиято доставка, монтаж, поддържане и ремонт са ангажимент на потребителя. Съдът не е обсъдил и това възражение на жалбоподателя. Посочените възражения са повторени от жалбоподателя и в писменото му становище, постъпило по делото на 7.09.18 г. (лист 157-159), докладвано от съда. По делото са представени многобройни писмени документи (лист 16 до лист 64), които са останали необсъдени от съда, както относно тяхната относимост към спора, така и относно установените с тях данни по делото. В обжалваното решение липсват съображения на съда и относно спазването на административнопроизводствените правила от КЕВР при приемане на обжалваното решение. Редът за разглеждане на жалби и уреждане на спорове от КЕВР е регламентиран в глава девета, раздел първи (римско) от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от председателя на ДКЕВР. Този ред изисква подаване на жалба, съдържаща определени реквизити, която преди да бъде разгледана от КЕВР следва да се подаде до съответния оператор. На лист 137-138 от делото се намира заверено копие от жалба от Б. Иванов до КЕВР с вх. № В-11 ИМ-00-392/23.12.2016 г., която е цитирана в решението на КЕВР като поставяща началото на производството пред Комисията. В тази жалба липсва подпис, какъвто се изисква съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съдът е следвало да изиска от ответника информация, по какъв начин жалбата на Иванов е подадена в Комисията, както и да изиска оригинала на жалбата за констатация, с оглед преценка за изпълнението на изискванията на чл. 143, ал. 1 от въпросната Наредба. Относно допустимостта на производството пред КЕВР от значение е и изпълнението на изискването на чл. 142, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., издадена от председателя на ДКЕВР. Въпросното изискване е, с жалбата, разгледана от КЕВР, преди това да е сезирано съответното дружество, в случая "ВиК-Варна" ООД, от чиито отговор жалбоподателят да е останал неудовлетворен или да не е получил отговор. В решението на КЕВР е прието, че това изискване на закона е спазено, което ставало ясно от отговора на "ВиК-Варна" ООД до Б. Иванов с изх. № Ж-199-1/15.12.2016 г. (лист 114 от делото). В този отговор се цитира жалба от Иванов с вх. № Ж-199 от 14.11.2016 г., която не се намира в административната преписка, а следва да е част от нея. Съдът е следвало да укаже на страните представянето й по делото. Тя е необходима за преценката на съда, доколко правилна е констатацията в решението на КЕВР, че жалбата е била разгледана от оператора преди сезирането на Комисията. За тази преценка, съдът следва да съобрази съдържанието и искането в жалбата до ВиК-Варна и съдържанието и искането в жалбата до КЕВР, за да прецени дали става въпрос за една и съща жалба. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на АССГ като неправилно. С оглед допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК след отмяна на решението, делото следва да се върне на друг съдебен състав на АССГ за новото му разглеждане. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд