Решение № 2614 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9433/2009 г.

Решение № 2614 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9433/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Стоянова Янкова, Маргарита Евтимова Янкова и Александър Иванов Янков, подадена чрез упълномощен адв. Вичишта, против решение от 8.04.2009 г., постановено от Софийски градски съд, III Б състав, по адм. д. № 1776/2005 г. С жалбата се релевират касационни възражения по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът неправилно е приел, че заявлението им за възстановяване на собствеността върху процесните имоти е подадено през 2005 г., без да се съобрази с обстоятелството, че през 1991 г. са подали заявление до ПК - Слатина с аналогично искане за възстановяване на собствеността. Касаторите твърдят, че са сезирали в законния срок СО - Район "Младост" с искане за отмяна на отчуждаването върху имотите и се позовават на писмо № ДИ-94-00-244/97 от 16.11.2000 г., с което кметът на Район "Младост" е дал указание на Петър Трайков Янков за окомплектоване на преписката за отмяна на отчуждаване на спорните имоти. Касационните жалбоподатели заявяват, че по делото са допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е събрал поисканите доказателства и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - кметът Столична община оспорва касационната жалба с писмени бележки, подадени чрез упълномощен адв. Павлова, която пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото е безспорно установено, че искането на жалбоподателите за отмяна на отчуждаването на имоти пл. № 4523, 4555,4607 от кадастрален лист № 15 по кадастралния план от 1939 г. на м. "Напоително поле" не е подадено в сроковете по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. От друга страна от заключенията на назначените за целите на производството основна и допълнителна технически експертизи е видно, че единствено свободен от застрояване, респективно с нереализирано мероприятие е само част от имот пл. № 4607 и възстановяването на тази част от имота теоретично би могло да бъде реализирано, ако искането бе подадено в срок. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение от 8.04.2009 г. е отхвърлена жалбата на Цветанка Стоянова Янкова, Маргарита Евтимова Янкова и Александър Иванов Янков срещу отказ на кмета на Столична община № РД-54-14 от 12.04.2005 г. за отмяна на отчуждаване на имоти пл. № № 4523, 4555,4607 /стари/ от кадастрален лист № 15 по кадастралния план от 1939 г. на м. "Напоително поле" по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като издателят му правилно е преценил, че заявлението за отмяна на отчуждаване е подадено на 11.02.2005 г., а по силата на чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС искане отмяна на отчуждаване по този закон се подава в 6-месечен срок от влизане на закона в сила и срокът е изтекъл на 24.08.1992 г. Първоинстанционният съд е съобразил § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ, с който е възстановен срока по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., като лицата, които не са направили искане в предходния срок, могат да го направят в нов 6-месечен срок от влизане на този закон в сила. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че както в първоначалния, така и във възстановения срок не е подадено надлежно заявление от жалбоподателите за отмяна на отчуждаването върху процесните имоти. Софийският градски съд е обсъдил заявлението до ПК - Слатина за възстановяване на собствеността на същите имоти като земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и е установил, че то е подадено на 24.12.1991 г., тоест преди влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, от което е извел извод, че не се касае за заявление по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. В мотивите на съдебното решение е разгледано приложението на чл. 15, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и прието, че тази норма е въведена през 1997 г. и не е била в сила към датата на подаване на заявлението през 1991 г. и към момента на изтичане на преклузивния срок по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Софийският административен съд е констатирал, че единствените данни административна преписка по отмяна на отчуждаването на спорните имоти по искане на жалбоподателите са от 2003 г., което е много след изтичане на възстановения срок с § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ. Въз основа на приетите основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, е счетено от първоинстанционния съд, че е налице свободна от застрояване и с нереализирано мероприятие част от имот № 4607 с площ 1080 кв. м, която би могла да бъде възстановена, ако имаше подадено в срок искане за това. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на Софийския градски съд относно основния спорен въпрос между страните - дали на заявлението по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е подадено в законния срок. В мотивите на обжалваното решение не е обсъдено твърдението на жалбоподателите, че са сезирали в срок Район "Младост" - СО с искане за отмяна на отчуждаване и то е следвало да се препрати към кмета на Столична община, който е компетентният орган да се произнесе по заявлението по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Това възражение на жалбоподателите не е разгледано от първоинстанционния съд, въпреки релевирането му още с първоинстанционната жалба. В подкрепа на тезата на жалбоподателите е представено пред касационната инстанция по реда на чл. 219 от АПК и е приетото като писмено доказателство писмо № ДИ-94-00-244/97 от 16.11.2000 г., с което кметът на Район "Младост" е дал указание на Петър Трайков Янков за окомплектоване на преписката за отмяна на отчуждаване на спорните имоти, в което изрично е вписано, че е във връзка с молба вх. № ДИ-94-00-244/97 г. Визираното доказателство е във връзка с касационните основания, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде съобразено при разрешаване на спора. Върховният административен съд констатира, че в съдебно заседание, проведено на 12.12.2005 г. Софийският градски съд е произнесъл определение, с което е изискал на основание чл. 153 ГПК /сега отм./ от СО - Район "Младост" молбата с вх. № ДИ-94-00-244 от 1997 г. с молители Иван Стоянов Янков и Цветанка Стоянова Янкова. Въпреки постановеното определение, то не е изпълнено, което е видно от приложеното адм. д. № 1776/2005 г., листовете в което са надлежно номерирани. До следващото съдебно заседание на 10.05.2006 г. и до приключването на това дело през 2009 г. определението на съда не е съобщено на Район "Младост" и горепосочената молба от 1997 г. и образуваната по нея преписка не са изискани по съответния ред. В случая съдебният състав е изпълнил задължението си, но по вина на канцеларията на Софийския градски съд определението изобщо не е съобщено на адресата си. Решаващият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза се касае за нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, защото се отразява непосредствено на изхода на правния спор, който зависи от това дали заявлението по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е подадено в законния срок или за първи път през 2003 г., съответно през 2005 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане на друг състав от същия съд, който да изпълни указанието за ново изискване от СО - Район"Младост" на молбата с вх. № ДИ-94-00-244 от 1997 г. с молители Иван Стоянов Янков и Цветанка Стоянова Янкова. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,