Решение № 4237 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1685/2015 г.

Решение № 4237 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1685/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), против решение № 14965 от 11.12.2014 г., постановено по адм. дело № 9608/2013 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - четвърто отделение. С него по жалба на "КМА 02" ЕООД е отменено решение № Ж-15 от 20.01.2014 г. на КЕВР (тогава ДКЕВР) и е върната преписката на същия административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде оставено в сила решението на КЕВР. Ответникът "КМА 02" ЕООД със седалище гр. София, чрез управителя на дружеството Йордан Андреев, в съдебно заседание и с представени писмено възражение по касационната жалба и писмени бележки, взема становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "ЧЕЗ Електро България" АД, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба поради неправилно посочване в нея на датата на обжалваното решение - 12.11.2014 г. вместо правилната 11.12.2014 г. При правилно посочен номер на обжалваното решение и номер на административното дело, касационната жалба индивидуализира в достатъчна степен обжалваното решение по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 3 АПК и позволява да бъде осъществен касационен контрол на същото. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 14965 от 11.12.2014 г., постановено по адм. дело № 9608/2013 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - четвърто отделение, по жалба на "КМА 02" ЕООД е отменено решение № Ж-15 от 20.01.2014 г. на КЕВР (тогава ДКЕВР) и е върната преписката на същия административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР (тогава ДКЕВР) е постановено от компетентен орган, но при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Изложил е мотиви, че административното производство пред КЕВР (тогава ДКЕВР) е било образувано по жалба на "КМА 02" ЕООД против "ЧЕЗ Електро България" АД за неизпълнение от последното дружество мястото на доставка на ел. енергия до имот на "КМА 02" ЕООД да е на границата на имота. Тричленният състав на ВАС е посочил, че както нормативната база, действала към момента на присъединяване към електроразпределителната мрежа, така и действащата нормативна уредба предвиждат присъединяването да е на границата на имота. Тези изисквания в случая не са били спазени, тъй като според приетата по делото експертиза присъединяването на имота на жалбоподателя (ответник в настоящото производство) е пред имот на трето лице и на разстояние 144.60 линейни метра от имота на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е счел за неоснователно позоваването на КЕВР (тогава ДКЕВР) и на заинтересованите страни на приетото без възражения от оспорващия становище за присъединяване от 27.03.2003 г. Посочил е, че позоваването на това становище е неоснователно, тъй като то е предвиждало присъединяване на друго място, разположено на 80 метра, а не както е било изпълнено. Обжалваното решение е правилно. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че обжалваното пред него решение № Ж-15 от 20.01.2014 г. на КЕВР (тогава ДКЕВР) е незаконосъобразно. Установява се, че "КМА 02" ЕООД притежава имот, представляващ УПИ II-969 "за складово производствена дейност" в кв. 18 по регулационния план на кв. Бенковски, гр. София. Същият е с административен адрес ул. "Перяновец" /с предишно наименование ул. "Безименна"/ № 11. Имотът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа през 2003 г. Действалата към него момент разпоредба на чл. 27 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната мрежа на производители и потребители (отм.), разписва, че електромерните табла се монтират на границата на имота, на място, определено от електроенергийното предприятие. Според действалата към него момент норма на чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) условията и редът за присъединяване към разпределителната мрежа и за сключване на договорите за присъединяване към разпределителната мрежа се уреждат с посочената Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителната мрежа на производители и потребители (отм.). Същото място на присъединяване е регламентирано и в непроменената от образуване на административното производство пред КЕВР до настоящия момент нормативна уредба. В този смисъл са разпоредбите на чл. 120, ал. 1 от Закон за енергетиката, чл. 28, ал. 5 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.) и чл. 30, ал. 4 от действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Или през периода от присъединяване на имота на "КМА 02" ЕООД към електроразпределителната мрежа до настоящия момент не е имало друго нормативно разрешение за мястото на присъединяване. В случая се установява, че този ред не е бил спазен, тъй като според съдебно-техническата експертиза по делото имота на "КМА 02" ЕООД не е бил присъединен на границата или до този имот. А това е направено при запазено състояние и към този момент на границата на друг имот - УПИ IV-1047 в кв. 18, като мястото на присъединяване е отдалечено на 144.60 линейни метра от имота на "КМА 02" ЕООД. Затова са били основателни оплакванията на това дружество до регулаторния орган, поради което КЕВР не е следвало с процесното решение да прекратява преписката поради липса на нарушение. Правилно също тричленният състав на ВАС е счел, че е неоснователно позоваването на становище № 632 от 27.03.2003 г. от "Електроразпределение-Столично" ЕАД. Същото е предвиждало присъединяване на друго място, както правилно е приел първоинстанционният съд. Неоснователни са оплакванията на касатора. В касационната жалба са развити разсъждения за разликата между "обществено снабдяване с електрическа енергия" и "разпределение на електрическа енергия". Същите се споделят от настоящия състав, но те не могат да обосноват друг краен извод по спора. Неоснователно се твърди, че имота на касационния ответник бил "отделен УПИ от вече присъединен към електрическата мрежа УПИ" и за него бил приложим реда за присъединяване по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.). Тази разпоредба е приложима за имоти, които не са били присъединени към електрическата мрежа. А имота на касационния ответник вече е бил присъединен като самостоятелен обект, при това преди влизане в сила на тази разпоредба. Тя е неприложима и към настоящия момент поради съществуващото вече присъединяване. Неоснователно се твърди в касационната жалба също, че имота на касационния ответник е бил присъединен съгласно действалото към 2003 г. законодателство. Това не е така поради нарушението на посочените по-горе разпоредби на чл. 27 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната мрежа на производители и потребители (отм.) във връзка с чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.). На последно място неоснователно е възражението, че касационният ответник се опитвал да черпи права от договора за продажба на електрическа енергия, заобикаляйки реда по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.). В действителност освен договора за продажба, в който като място на доставка е вписана ул. "Перяновец" № 11 (който е административния адрес на имота на ответника), същественото е мястото на присъединяване към електроразпределителната мрежа, което не е спазено по вече изложените аргументи. А редът по чл. 4, ал. 1, т. 4 от посочената отменена наредба не може да бъде заобиколен, тъй като този ред е неприложим при вече извършено присъединяване. С оглед на гореизложеното настоящият петчленен състав на ВАС - I колегия, приема, че решение № Ж-15 от 20.01.2014 г. на КЕВР (тогава ДКЕВР), е незаконосъобразно, поради което правилно е отменено от тричленния състав на ВАС, а преписката - върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,