Решение № 13993 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5359/2020 г.

Решение № 13993 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5359/2020 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. М. Кулова, срещу Решение № 356 от 10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3546/2019 г. по описа на Административния съд – гр. Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-779-0030688 от 12.11.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"- Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката "запечатване на търговски обект" фризьорски салон, намиращ се в гр. Асеновград, ул. "Солунска" № 23, стопанисван от "Велева 2019" ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, защото съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Извършеното от дружеството нарушение се доказва от разпечатката на КЛЕН от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство за 4.05.2019 г., от която е видно, че няма отчетена сума в размер на 87 лв. за извършената услуга – подстригване и боядисване. Нарушението е документирано с Протокол за извършена проверка. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Безспорно е, че фискалното устройство е било в търговския обект по време на проверката. Иска обжалваното решение да бъде отменено и процесната ЗПАМ потвърдена, като претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Велева 2019" ЕООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ № ФК-779-0030688 от 12.11.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"- Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката "запечатване на търговски обект" фризьорски салон, намиращ се в гр. Асеновград, ул. "Солунска" № 23, стопанисван от "Велева 2019" ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, издадена по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. По делото е установено, че производството пред административния орган по приходите е започнало по подаден сигнал от М. Петрова. В него се твърди, че за извършена покупка на 04.05.2019 г. на следната услуга – подстригване и боядисване на обща стойност 87 лв., не й е издаден фискален бон в обект фризьорски салон, намиращ се в гр. Асеновград, ул. "Солунска" № 23, стопанисван от "Велева 2019" ЕООД. По делото е приложен протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0030688 от 17.09.2019 г. и ПИП сер. АА № 0030680 от 12.10.2019 г. г., въз основа на които е издадена спорната заповед. За да наложи процесната ПАМ, издателят й е приел, че при извършената проверка на 17.09.2019 г. е установено, че за извършената услуга на 4.05.2019 г., не е издаден фискален бон. Посочено е, в обекта е установено 1 бр. фискално устройство марка "Дейзи компакт С", с ИН на ФУ DY433185 и ИН на ФП 36590958, от което била направена разпечатка КЛЕН. Органите по приходите установили, че не е отчетена покупка на стойност 87 лв. за периода 4.05.2019 г., като отчетеният оборот за деня е бил 0. 00 лв. Същевременно в ПИП сер. АА № 0030688 от 17.09.2019 г., е посочено, че в този период, посочен от органите по приходите като "за деня на проверката", има изведен втори отчет, поради извършване на техническа профилактика на ФУ, което е отразено в паспорта му. Административният орган е приел, че проверяваното лице е нарушило разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118 ЗДДС. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в нея са изложени мотиви относно фактическите и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, но от представените доказателства не може да се направи извод, че дружеството е извършило нарушението, за което е наложена мярката. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Мярката се налага с мотивирана заповед, каквато в случая е налице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в нея са изложени мотиви относно фактическите и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Настоящият състав на касационната инстанция намира за обосновани изводите на административния съд, че от събраните доказателства по преписката не може да се направи извод, че на 4.05.2019 г. е извършена услуга – подстригване и боядисване, за която са заплатени 87 лв. от лицето, подало сигнала за нарушението. Проверката на административния орган се е ограничила единствено до констатациите по отношение на разпечатката на КЛЕН за 4.05.2019 г. и изложеното в подадения сигнал. Доведена до край, логиката на административния орган води до абсурдния резултат, че писмен сигнал на трето лице за извършване на административно нарушение, сам по себе си, е достатъчен да се приеме, че нарушението е извършено, без никакви други доказателства за поведението на уличения в извършването на нарушението субект. По делото не са представени никакви доказателства, че услугата е извършена във фризьорския салон, намиращ се на на посочения адрес, стопанисван от "Велева 2019" ЕООД, поради което първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано, че дружеството е извършило нарушението, предмет на мотивите на спорната заповед. По общото правило на 170, ал. 1 АПК, тежест на административния орган в производството по оспорване на административен акт, е доказването на фактическите основания и законосъобразността на акта, съответно - в негова тежест са последиците от това недоказване. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,