Решение № 16169 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2018 г.

Решение № 16169 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11199/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Ерве, [гражданство] срещу решение № 5045 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 5808/2018 г. от Административен съд – София град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 1146 от 24.04.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Д. Ерве е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът – председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, юрисконсулта Н. Чолаков, в открито съдебно заседание отправя искане за отхвърляне на жалбата и оставяне на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на Д. Ерве, [гражданство], срещу решение № 1146 от 24.04.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената форма и в съответствие с целта на закона. Същият съдържал фактически и правни основания за издаването му. Обсъдени били, както личното положение на кандидата, така и ситуацията в държавата му по произход. На молителя била осигурена възможност да кандидатства за международна закрила. Предоставена му била изискуемата се от чл. 58, ал. 6 ЗУБ безплатна правна и процедурна информация относно реда, по който ще се разгледа, на език, на който разбира, в срок, позволяващ му да упражни правата си на кандидат за международна закрила. С чужденеца било проведено интервю в присъствието на преводач на разбираем за него език. Събрани били релевантните по случая налични доказателства, изяснени били всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение. С оглед на това съдът е приел, че не са допуснати процесуални нарушения. За законосъобразен е приел извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец. Изложените от жалбоподателя причини не представлявали материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. От изявленията на Ерве, дадени в хода на проведеното интервю, било видно, че той не е бил лично преследван в Камерун по някой от признаците, визирани в ал. 1 на чл. 8 ЗУБ. Правилен бил и изводът, че не са налице основателни опасения за преследване по политически причини на [гражданство] гражданин. Не се доказвали действия на преследване, основани на неговата религиозна или етническа принадлежност. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като изхождайки от актуалните данни за ситуацията в Камерун към датата на постановяване на акта си е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ – липсвали данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е счел, че липсват и предпоставките по Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) и тълкуванието по чл. 15, буква в) от нея, дадено с решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/2007 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Решението е правилно. Обосновано първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя. Изнесените от чужденеца причини да напусне страната си правилно не са кредитирани като преследване по някое от изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ основания. Тази разпоредба изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да е основано на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо него. Като мотив чужденецът е изтъкнал принадлежността си към опозиционната парламентарно представена политическа партия SDF (Социалдемократи за федерализъм) и участието си в стачки в подкрепа на идеята на тази партия и на всички други опозиционни политически организации за радикална промяна в страната. Изтъква, че е бил обикновен, редови член на SDF, на когото са поставяни различни задачи, а именно комуникирал с хората по места. Обстоятелството, на което Д. Ерве базира своята бежанска история е, че е бил забелязан след участие в тези стачки и най-вече след като дал интервю за радио "Балафон" и телевизия "Панафриканизъм", на което заявил, че "младите хора нямат бъдеще, ако системата продължава да е такава". Една седмица по-късно бил призован по телефона от полицията, но не се отзовал на тази призовка, защото един негов приятел му разказал, че хората, които са се отзовали, били убити. След това, около три-четири дена преди да напусне страната, бил на сватба със съпругата си, а в това време бил потърсен в дома си от Президентската гвардия. За това му предала сестрата на съпругата му, която в това време била в дома им. Така представени фактите от бежанската история на кандидата за закрила, на фона на заявеното от него изрично, че не е бил арестуван, съден или осъждан в държавата си по произход, както и че легално, със собствения си международен паспорт и с редовен полет до Истанбул е напуснал страната, без да бъде задържан от властите, от които всъщност твърди, че е бил търсен и се е чувствал застрашен, звучат неправдоподобно. Тук е мястото да се отбележи, че в интервюто чужденецът е посочил, че е искал да стигне до Германия, където се намирал баща му. Малко по-късно, в същото интервю, на въпроса има ли близки роднини в страната си жалбоподателят е казал, че баща му е починал през 1998 г. почти на 80-годишна възраст. Представени по този начин, фактите от бежанската история изглеждат противоречиви и недостоверни. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Д. Ерве за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от официалната справка за обстановката в Камерун. Обосновано е приел, че няма данни лично Д. Ерве да е изложен на реална опасност от тежки посегателства от вида на законовоопределените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в Камерун, приложени към делото, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е съобразил тълкуването на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. Базирайки се на информацията в приложените по делото официални справки, както и на представените в касационното производство доказателства, следва да се приеме, че не се доказва в Камерун наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията, който да се обхваща от разширенията, дадени в това решение. Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденеца, обосновават извод, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Наведените оплаквания в писмените бележки на адвокат-пълномощника на касатора в настоящото производство са нови. Такива не са били навеждани в първоначалната жалба и с оглед на чл. 219 във връзка с чл. 220 АПК не следва да се обсъждат. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,