Решение № 8832 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2017 г.

Решение № 8832 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РИОСВ - Б., подадена срещу решение № 1343 от 14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 864/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което по жалба на Д. Т. Г. е отменена издадена от касатора заповед № РД-36/13.03.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Г. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима како подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Съобразно указанията на тричленен състав на Върховния административен съд, дадени с решение № 4114 от 04.04.2017 г. по адм. дело № 250/2016 г., първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателства и е изложил аргументирани мотиви по всички въпроси, относими към посоченото в оспорената заповед фактическо и правно основание за нейното издаване. В тази връзка, обосновано с установените данни относно хронологията на дисциплинарното производство и участието на Д. Г. в него, съдът е приел, че представените от нея обяснения по постъпилия доклад с констатирани нейни нарушения са с дата 18.02.2015 г. и 20.02.2015 г., т. е. те са дадени преди образуването на производството на 25.02.2015 г. Липсват данни служителката да е била изслушана от дисциплинарнонаказващия орган и да е представила пред него писмени обяснения съгласно чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) след решението на дисциплинарния съвет и преди уволнението си. По аргумент от чл. 93, ал. 2 от ЗДСл това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество. Независимо от това, съдът е разгледал спора по същество и по изложените в решението съображения, основани на установените факти и обстоятелства, правилно е приел, че те не дават основание да се приеме, че Д. Г. е извършила вменените й дисциплинарни нарушения. Всяко от тях е обсъдено в решението, посочено е защо се приема за недоказано и преповтарянето на изложените мотиви е безпредметно. В заключение, обоснован е изводът на административния съд, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, което също съставлява основание за нейната отмяна. При липса на твърдяните пороци на съдебното решение по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на Г. за присъждане на направените разноски в настоящето производство, поради което РИОСВ - Б. следва да се осъди да й заплати сумата 600 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,