Решение № 15747 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5829/2016 г.

Решение № 15747 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5829/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Ч. от гр. Б. против решение № 429 от 23.03.2016 г. по адм. дело № 904/2015 г. на Административен съд - Б.. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на МВР - Б., представя възражение, в което поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице твърдените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Д. Х. Ч., на длъжност главен инспектор, началник на сектор "Пътна полиция", в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Б., против заповед № 244з-2475/23.11.2015 г. на директора на ОД на МВР - Б., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. По делото са установени следните фактически и правни обстоятелства: Дисциплинарното производство е започнало по повод извършена проверка на обстоятелствата в докладна записка рег. № 244р-11457/18.06.2015 г. на началник група "РОППССВ" към сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Б., за резултатите от която е изготвена справка рег. № 244р - 18090/2.10.2015 г. до директора на ОД на МВР - Б.. В хода на проверката е установено, че за периода 1.10.2014 г. до 18.06.2015 г. И. С., в качеството й на касиер-домакин в "Пътна полиция" в група "Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б., при работа по 42 преписки, подробно описани в справката, е предоставила регистрационните табели с избрана от заявителите комбинация от цифри, без наличието на документи за платена държавна такса по Тарифа 4 за тази услуга, както и не е изискала такива от заявителите, с което виновно е нарушила трудовата дисциплина - неизпълнение на възложената работа и технологичните правила. Установено е, че през целия проверяван период длъжността началник на сектор "Пътна полиция", в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Б. е заемана от главен инспектор Д. Ч.. В справката е посочено, че върху молбите, подавани за регистрация или промяна на регистрация на пътни превозни средства, е поставена резолюция от главен инспектор Д. Ч.. Прието е, че при отработване на преписките той не е изпълнил длъжностните си задължения, предвидени в типови длъжностни характеристики с рег. № 11029/19.10.2010 г. и рег. № У-52807/16.05.2013 г. и не е изпълнил разпореденото с "Технологичен ред по регистрация и идентификация на пътните превозни средства в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. и пунктовете за регистрация на пътни превозни средства в РУП гр. П. и РУП гр. Г. Делчев" с рег. № 9413/18.03.2014 г. Върху справката е поставена резолюция от жалбоподателя "Запознах се със справката." с дата 9.10.2015 г. На 2.11.2015 г. жалбоподателят е получил покана за даване на писмени обяснения във връзка с отразените обстоятелства в справка рег. № 244р - 18090/2.10.2015 г. В поканата е посочено, че констатациите в справката сочат, че е налице извършено от него дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" и му е даден срок до 3.11.2015 г. за представяне на писмени обяснения. В указания срок писмени обяснения от служителя не са представени, поради което е съставен протокол за отказ с рег. № 244р-21977/23.11.2015 г. С обжалваната заповед № 244з-2475/23.11.2015 г. на директора на ОД на МВР - Б., на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на жалбоподателя Чобанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година за това, че в периода 1.10.2014 г. - 18.06.2015 г. са установени 42 случая на неспазване на утвърдения технологичен ред, представляващи неизпълнение на възложената работа и технологичните правила, извършени от И. С., като Ч. в качеството си на главен инспектор не е изпълнил длъжностните си задължения, вменени му с типови длъжностни характеристики, да организира, лично участва и контролира изпълнението на задачите на сектор по контрола на документите за правоуправление на водачите на МПС, регистрацията и техническото състояние на движещите се ППС, изправността на пътя и неговите принадлежности и сигнализация и спазване на правилата от участниците в пътното движение и не е изпълнил разпореденото с "Технологичен ред по регистрация и идентификация на пътните превозни средства в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. и пунктовете за регистрация на пътни превозни средства в РУП гр. П. и РУП гр. Г. Делчев". Административният съд, въз основа на изложените фактически обстоятелства, е приел, че дисциплинарното производство е проведено в съответствие с предвидената процедура в Закона за Министерството на вътрешните работи и при спазване на сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Приел също, че обжалваната заповед отговаря на изискванията за форма и съдържа нормативно установените задължителни реквизити. Съдът е преценил, че заповедта е материално законосъобразна. В тази насока е приел, че през целия проверяван период оспорващият Чобанов не е осъществил контрол при изпълнението на задачите на сектора по контрола на документите за правоуправление на водачите на МПС, регистрацията и техническото състояние на движещите се ППС, което съставлява нарушение на служебните задължения. Съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание е съобразената вината и личната отговорност на служителя, цялостното му поведение, тежестта на нарушението и неговите последици. При тези съображения, съдът е приел, че жалбата на Ч. срещу оспорената заповед е неоснователна и я отхвърлил. Недоволен от постановения резултат, касационният жалбоподател поддържа, че съдът не е съобразил наведените доводи по делото за издаване на оспорената заповед в нарушение на административнопроизводствените правила, бланкетния й характер и отсъствие на яснота в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения от служителя съобразно съдържанието на типовите длъжностни характеристики и изискванията на "Технологичен ред по регистрация и идентификация на пътните превозни средства в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. и пунктовете за регистрация на пътни превозни средства в РУП гр. П. и РУП гр. Г. Делчев". Касаторът смята, че съдът е ограничил правото му на защита като е отказал да събере поисканите гласни и писмени доказателства, поради което фактическата обстановка по спора е останала неизяснена, а правните изводи на съда са необосновани. Излага доводи, че след като му е докладвано за нарушенията на служителката С., тя е била отстранена от длъжност, но това обстоятелство не е отчетено положително, а му е наложено дисциплинарно наказание за неупражнен контрол. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, доказателствения материал по делото, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: В оспорената заповед подробно са описани нарушенията, извършени от служителката И. С. - общо 42 случая, с посочени имена на физическите лица, които не са платили следващата се такса за избор на регистрационни номера. По отношение на касационния жалбоподател лаконично е посочено, че не е упражнил контрол върху работата на служителката, с което е нарушил "Технологичен ред по регистрация и идентификация на пътните превозни средства в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. и пунктовете за регистрация на пътни превозни средства в РУП гр. П. и РУП гр. Г. Делчев" и не е изпълнил длъжностните си задължения, вменени му с типови длъжностни характеристики - да организира, лично участва и контролира изпълнението на задачите на сектор по контрола на документите за правоуправление на водачите на МПС, регистрацията и техническото състояние на движещите се ППС, изправността на пътя и неговите принадлежности и сигнализация и спазване на правилата от участниците в пътното движение. С утвърдения "Технологичен ред по регистрация и идентификация на пътните превозни средства в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. и пунктовете за регистрация на пътни превозни средства в РУП гр. П. и РУП гр. Г. Делчев" е регламентирана процедура по заявяване и предоставяне на регистрационния номер по избор на заявителя. Според тази процедура и според правилата на Наредба № I - 45/2000 г. на МВР заявленията се подават до директора на съответната ОД на МВР или до началника на сектор "Пътна полиция" и след положителна резолюция, се изпълняват по предвидения ред в приложимата нормативна и вътрешноведомствена уредба. В тази насока са и останалите доказателства, събрани по административната преписка. Проверка на заявленията на регистрация на МПС е възложена на началник група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б.. При тези фактически и правни обстоятелства, съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. От съдържанието й не може да се установи какви точно служебни задължения е пренебрегнал касационният жалбоподател и какви нарушения на професионалните си задължения е допуснал, които са създали предпоставки служителката И. С. да извърши вменените й дисциплинарни нарушения. Позоваването на типовите длъжностни характеристики и утвърдения "Технологичен ред по регистрация и идентификация на пътните превозни средства в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б. и пунктовете за регистрация на пътни превозни средства в РУП гр. П. и РУП гр. Г. Делчев" без да се конкретизира кои задължения и по какъв начин не са изпълнени и каква е причинната връзка с нарушенията, за които е ангажирана отговорността на служителката Стефанова, лишава оспорената заповед от мотиви относно съдържанието на дисциплинарното нарушение, за което е наказан касационният жалбоподател. Вярно е, че като началник на сектор "Пътна полиция" на служителя са възложени функции по ръководство и контрол на сектора. Изпълнението на тези правомощия не означава пряк и непосредствен контрол върху дейността на всеки едни служител в сектора, а създаването и установяването на вътрешна организация и ред за стриктно изпълнение на функционалните задължения на всеки служител и пряк контрол от съответните служители, съобразно възложените им функции и задачи, по начин, който не допуска или поне минимизира и преустановява неточни, некоректни, неправомерни практики на служителите. В случая, в рамките на проведеното дисциплинарно производство, въпроси, свързани с изпълнението на правомощията на касатора за оптимална и съответна на нормативния и вътрешноведомствен регламент организация на работата в сектора, не са били предмет на проверка. Дисциплинарно наказващият орган се е задоволил да мотивира оспорената заповед с констатираните нарушения на служителката Стефанова, от факта на осъществяването на които е извел извод, че касационният жалбоподател не е изпълнил общите си функционални задължения. Според утвърдения технологичен ред, на заявленията за регистрация се поставя положителна резолюция на началник-сектора, след което се предоставят на отговорния служител за изпълнение, включително събиране на следващата се такса, т. е. касаторът не упражнява пряк контрол върху комплектоването на всяка преписка. В този контекст, не е ясно какви точно други организационни задачи е следвало да изпълни по прилагането на утвърдения технологичен ред. Следва да се отбележи, че по отношение на организацията на работа за регистрация и идентификация на пътните превозни средства, в заключителната част справка рег. № 244р - 18090/2.10.2015 г. е отразено, че в изготвения технологичен ред не са предвидени достатъчно контролни механизми с цел ограничаване възможностите за извършване на нарушения при предоставяне на регистрационни номера, попадащи в обсега на Тарифа № 4. Ето защо, дисциплинарно наказващият орган е следвало да установи в какво действие, съответно бездействие се обективира неизпълнението на служебните правомощия от жалбоподателя. Константно е разбирането в съдебната практика, че дисциплинарната отговорност е лична и всяко дисциплинарно нарушение следва да бъде индивидуализирано с конкретни фактически обстоятелства, които се субсумират в съответната правна разпоредба. В случая това изискване за материална законосъобразност на обжалвана заповед не е изпълнено. Поради това, възражението на касатора, че от съдържанието на оспорената заповед не може да се устави какви точно дисциплинарни нарушения е допуснал, за които му е наложено дисциплинарно наказание, е основателно. Предвид изложеното, решаващият съд неправилно е приел, че дисциплинарното нарушение е безспорно установено и отхвърлил оспорването на жалбоподателя. Решението следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени оспореният административен акт. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател следва да се присъдят деловодни разноски за двете инстанции, общо в размер на 610 лв., за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Възражението на процесуалния представител на административния орган за прекомерност, направено в писмения отговор пред касационната инстанция и в пледоарията по същество пред първата инстанция, предвид фактическата и правна сложност на спора, е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,