Решение № 8365 от 14.8.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. В. Главчев, против решение 32 от 25.07.2022 г., постановено по адм. дело 216/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Русе, с което по оспорването на И. Иванов изпълнителен директор на УМБАЛ Канев АД, гр. Русе е отменено Решение 240/28.04.2022 г. по преписка 517/2020 г. по описа на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав и делото е върнато като преписка на КЗД за ново произнасяне от друг състав по жалба вх. 44-00-2697/11.09.2020 г. на П. Стойкова, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, сочещи на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за липса на фактически и правни основания в акта, обуславящи неговото издаване. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението на АС Русе като неправилно и необосновано. Не претендира разноски. Ответната страна изпълнителният директор на УМБАЛ Канев АД, гр. Русе, чрез процесуален представител адв. Е. Николова, в писмен отговор оспорва като неоснователна касационната жалба, подадена от КЗД, и моли решението на АС Русе да бъде оставено в сила. Не претендира разноски пред касационната инстанция. Ответната страна П. Стойкова, чрез пълномощник адв. П. Иванова, в депозирана писмена защита моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно и съдът да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли жалбата срещу решението на КЗД. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по делото срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. При извършената проверка на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК въз основа на наличните по делото данни и събраните доказателства, касационният състав установи, че разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е Решение 240/28.04.2022 г. по преписка 517/2020 г. по описа на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че с действията си ответната страна изпълнителният директор на УМБАЛ Кънев АД, гр. Русе, е извършил нарушение на Глава втора, Раздел I от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признаци възраст и лично положение по отношение на жалбоподателката П. Стойкова и на основание чл. 80, ал. 3 ЗЗДискр. на изпълнителния директор на УМБАЛ Кънев АД е наложено административно наказание глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за извършеното нарушение. С обжалваното пред настоящата инстанция решение на АС Русе е отменено Решение 240/28.04.2022 г. по преписка 517/2020 г. по описа на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав и делото е върнато като преписка на КЗД за ново произнасяне от друг състав по жалбата на П. Стойкова, при което да се съобразят дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗД е незаконосъобразно като постановено при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта (чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК и чл. 65, т. 1 и чл. 66, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр.), както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е препятствана възможността за съда са извърши преценка за съответствие на решението на КЗД. Счел е, че иначе компетентният да се произнесе Петчленен разширен заседателен състав на КЗД само формално е спазил установената от закона писмена форма, като в мотивната част на решението не е изложил фактическите и правни основания за неговото издаване, а единствено е възпроизвел в детайли оплакванията на жалбоподателката, изложени в жалбата й до КЗД, и становището на ответната страна - изпълнителния директор на УМБАЛ Кънев АД. В решението на КЗД липсват каквито и да е съображения относно наведените от страните в производството твърдения и сочените от тях доказателства. Решаващият административен орган не е извършил дължимия анализ на всички относими към спора факти и обстоятелства, не е изследвал твърденията и възраженията на страните, не е обсъдил доказателствата по преписката във връзка с наведените доводи и възражения, като с това е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място КЗД не е провела цялостно разследване и не е извела самостоятелни фактически констатация и обосновани правни изводи по въведените с жалбата на П. Стойкова оплаквания за осъществен спрямо нея акт на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак възраст, лично положение, упражняване на труд при прекратяване на трудовия й договор с УМБАЛ Кънев АД, гр. Русе и при отказа на работодателя да наеме Стойкова на работа въз основа на подадените заявления от 08.06.2020 г. и 30.06.2020 г. КЗД е следвало да изследва дали е налице твърдяната пряка дискриминация вследствие на прекратяване на трудовия договор с жалбоподателката и неприемането й на работа с два последователни отказа по подадените от нея заявления. В тази връзка КЗД е трябвало да извърши необходимото сравняване на лица в сходно положение, като само констатацията, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с П. Стойкова (03.06.2020 г.) в УМБАЛ Кънев АД на длъжността старша медицинска сестра работят други две лица, които са на по-голяма възраст от жалбоподателката и също са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е достатъчно основание, за да обуслови извод за неравно третиране на жалбоподателката спрямо посочените лица-сравнители. В случая посоченият от жалбоподателката защитен признак възраст не би могъл да послужи като основа за сравнение и установяване на по-неблагоприятното й третиране спрямо лицата-сравнители, доколкото те всички са с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и следователно се намират при сравними сходни обстоятелства, т. е. в идентично правно положение по отношение на възможността за работодателя да прекрати трудовото им правоотношение на процесното основание. Поради това съдът е приел, че в оспореното решение на КЗД липсва реално обсъждане на сравними сходни субекти и извършена съпоставка между такива субекти и жалбоподателката въз основа на заявените от нея признаци възраст и лично положение. Освен това, не е изяснено и конкретното съдържание на признака лично положение в настоящия случай. Липсата на легално определение на този признак налага КЗД да изследва във всеки конкретен случай в какво се изразява личното положение, спрямо което жалбоподателят претендира, че е станал обект на дискриминация. В настоящия случай още от изложените в жалбата до КЗД обстоятелства не става ясно в какво именно се изразява личното положение на П. Стойкова, във връзка с което тя излага твърдения за извършена спрямо нея пряка дискриминация от изпълнителния директор на УМБАЛ Кънев АД, както и за нарушение на права по Глава втора, Раздел I от ЗЗдискр. Първоинстанционният съдът посочва, че в решението на КЗД липсват изобщо мотиви, от които да са видни причините, поради които КЗД приема, че е налице признакът лично положение и че този признак, наред с признака възраст, е в основата на констатираното от органа по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката. Самата констатация за допусната дискриминация е необоснована с оглед липсата на конкретни и ясни мотиви, които да дават на страните възможност за организиране на адекватна правна защита и същевременно да позволят осъществяването на ефективен съдебен контрол за законосъобразност на акта. Същевременно посоченото в диспозитива на решението на КЗД нарушение на съдържа ясна, точна и кратка информация нито за конкретното поведение на нарушителя, нито за нарушените конкретни законови разпоредби. Налице са нарушения на изискванията за форма и съдържание на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК и чл. 65, т. 1 и чл. 66, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр., които водят до липса на ясно изразена разбираема воля на автора на административни акт, както и до неяснота, немотивираност и необоснованост на разпоредените с този акт правни последици. По тези съображения, АС- Русе е отменил оспореното решение на КЗД и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указани по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Решението е правилно. Споделя се решаващият извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД като немотивирано, постановено при съществен порок във формата и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Правилно първоинстанционният съд приема, че на практика решението на КЗД не съдържа същински мотиви, обхващащи преценката на събраните доказателства от значение за случая, фактическите констатации на органа, изведени въз основа на приетите за относими доказателства и формираните при наличие на напълно изяснена фактическа обстановка правни изводи. Изложеното от фактическа и правна страна в административния акт не отговаря на изискванията за мотивиране на волята на решаващия орган, чието решение следва да почива на ясни и подробни съображения относно приетото за установено конкретно нарушение на забраната за защита от дискриминация (по-неблагоприятно третиране), фактическите действия, чрез които то е извършено, правната квалификация на деянието с оглед заявената от жалбоподателя форма на дискриминация, наличието на твърдения защитен признак или признаци и на причинно-следствената връзка между съответния признак или признаци и установеното неравно третиране. В настоящия случай, извън изключително подробното възпроизвеждане на оплакванията на жалбоподателката и на становището на ответната страна в административното производство, решението на КЗД, в обстоятелствената си част, съдържа кратко описание на приетите за установени факти и обстоятелства, но липсват каквито и да е съображения и съждения с характер на анализ и съпоставка на установените факти с приложимата материалноправна уредба. Решението на КЗД е лишено от правна обосновка. Не са изяснени и релевантни за преценката относно наличието или липсата на твърдяната пряка дискриминация обстоятелства, а именно относно конкретното проявление на признака лично положение, който КЗД погрешно приема за безспорно установен, както и относно лицата, намиращи се в действително сходно положение с жалбоподателката, каквито двете сочени от нея в жалбата й до КЗД лица не са. Освен това, диспозитивът на решението на КЗД не съответства на изложените в него мотиви, доколкото може да се приеме, че такива има. При тези съображения законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката съобразно дадените в първоинстанционното съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид горното оплакванията в касационната жалба на КЗД за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК при приемането на процесния административен акт следва да се отхвърлят като неоснователни. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не са установени и такива по чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК при извършената служебна проверка на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед липсата на отправени претенции за разноски пред касационната инстанция такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,