Решение № 501 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2007 г.

Решение № 501 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./. И. Г. М. и Р. И. М. са обжалвали решението на Софийския градски съд от 18.12.2006 г. по гр.д. № 280/2006 с което е отменено решението на Софийския районен съд от 4.01.1999 г. по гр.д. № 5873/1993 г и е постановено ново решение. С него въззивният съд е отхвърлил исковете, предявени от И. Г. М. и Р. И. М. срещу В. Т. Д. /в процеса на разглеждане на делото пред ВКС починал - на 22.12.2007 г. и като негови правоприемници са конституирани наследниците му: Е. С. Д., В. В. М. и Й. В. Х./ и Н. Т. Д. /починал на 22.11.2007 г. и неговите наследници М. Д. Д., Т. Н. Д. и Р. Н. К. са конституирани като правоприемници в процеса/ за предаване владението върху дворно място от 14 кв. м. "от 576 кв. м. съставляващо п-л IV имот пл. № 25 /нов 346/ от кв.198 по плана на гр. С. м. "К" при съседи: пл. "З", ул. "В", Н. Г. по мъж Среден К. и В. Д. по регулационния план от 1996 г. - реална част от УПИ * кв.198 м. "П". Със същото решение е оставено в сила решението на районния съд в частта исковете за предаване владението върху 14 кв. м. дворно място по отношение на Е. С. Д. и М. Д. Д. са били отхвърлени. В полза на Н. и М. Д. са присъдени направените по делото разноски в размер на 800 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила - необсъдени свидетелски показания на А. И. и на материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Производството по делото е било по чл. 108 ЗС. Ищците-касатори И. и Р. М. са твърдели че като собственици на 1/2 ид.част от дворно място представляващо УПИ ХIV-25 от кв.198, цялото от 576 кв. м. по регулациония план на гр. С. м. "П", искали да поставят ограда между техния имот и съседния, в който право на строеж имали ответниците В. При опита да поставят ограда на регулационната линия ответниците се противопоставили и било установено през 1993 г. че били навлязли с около 40 кв. м. в имота на ищците по продължение на граничната линия между УV-25 и УПИ-24 кв.198 по плана на местността "П". Петитумът на исковата молба е бил за осъждането им - ответници В. Т. Д. и Е. Д. и Н. Т. Д. и М. Д. Д. предадат владението върху 40 кв. м. дворно място по продължение на регулационната линия между двата УПИ, а така също и да не пречат да поставят оградата, разрешена от техническите органи на Община "В" гр. С. Софийският районен съд с решението си от 4.01.1999 г. по гр.д. № 5873/1993 г. осъдил В. и Н. Т. Д. да предадат на И. Г. М. и на Р. И. М. владението върху 14 кв. м. - част от дворно място представляващо УПИ ХIV-25 /нов номер 346/ от кв.198 по плана на гр. С. м. "Красно село Б." и исковете в останалата част до 40 кв. м. макар че вписал 24 кв. м., отхвърлил. Исковете били отхвърлени и по отношение съпругите на двамата ответници Е. и М. Д. Решението е било обжалвано от ищците в тази част за съпругите и в частта в която исковете на И. и Р. М. са били отхвърлени. Ответниците В. и Н. Т. Д. също обжалвали първоинстанционното решение и Софийският градски съд с решението си от 29.03.2004 г. по гр.д. № 79/2001 г. уважил тяхната жалба, като отхвърлил исковете за 14 кв. м. площ, а оставил в сила решението по жалбата на ищците М. Върховният касационен съд, тричленен състав на 4-то гр.отд. с решение № 1870/2005 от 30.01.2006 г. по гр.д. № 1311/2004 г. произнасяйки се по жалбата на И. и Р. М. отменил изцяло решението на Софийския градски съд и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав. При новото разглеждане Софийският градски съд назначил нова техническа експертиза и вещото лице инж. Е докладвала отново данните които вече са били известни по делото: Че граничната линия между двата парцела още от 1955 г. - парцел **** кв.198 - на ищците и парцел **** - държавен, върху който на ответниците Д било учредено право на строеж, била права линия без придаваеми или отнемащи части от двата парцела /имота/. Квартал 198 бил запазил номера си от първата дворищна и улична регулация на местността от 1914 г. до сега. Вещото лице е проследила последователно дворищно регулационните планове след 1950 г., към 1955 г., след 1959 г., 1976, частичното изменение на дворищната регулация през 1980 г. Проследяването е било придружено със съответна скица от оригиналните планове. На страница 2 от заключението си - /вж. л. 21 от делото/ - вещото лице подробно е обяснило кога за пръв път спорното място от 17 кв. м. се е появило на скиците, издадени от техническата служба и ползвани от вещото лице В. Т. Г. - изменение на регулационния план от 23.07.1985 г. със заповед за одобрение № Р*, а изменението било одобрено със заповед № 447/12.11.1979 г. - този план бил еднакъв с регулационното отражение от 1976 г. След това се появило записване от 1986 г. че имот 346 - този на ищците - съдържал 600 кв. м. от които 25 кв. м. се отнемали за улица. Така той имал квадратура 690 кв. м. към които били записани и придаваеми от съседния имот - на ответниците с пл. № 3* кв. м. - т.е. спорните. Вещото лице е посочило че за пръв път тази част наречена "триъгълник" се третирала като част от имот 345, а не като имот с пл. № 346 и като е проследило квадратурата на имота от 1914 г. - 1 000 кв. м., отреждането му за парцели, отново е стигнало до извода, че границата е била винаги права линия. Освен това справката показала че нямало данни тази част да е била одържавявана, да е имало някаква причина са се отразява частен имот като държавен върху дворищно регулационен план. Инж. Митева е допускала, че това очертаване на 17 или 15 кв. м. като имот към съседния на ищците парцел, е станало при заснемане кадастралната основа на плана, пренесено и върху регулационните линии за следващия действащ и в момента план, одобрен със заповед № Р* от 19.06.1996 г. Доколко дворищно регулационен план не е бил съобразен с разпоредбите на чл. 33 ЗТСУ /отм./, но действащ по това време, Върховният касационен съд в настоящето производство не може да се прави преценка. Същественото е, че регулационната линия между двата УПИ е минавала така, както е била поставена оградата - с отклонение, а не по права линия и спорните около 15 кв. м. по силата на вещното действие на дворищната регулация - чл. 110 ЗТСУ /отм./ - не са собственост на ищците. Софийският градски съд обосновано и съобразно разпоредбите на § 6 ПЗР на ЗУТ, чл. 110 ЗТСУ /отм./ и чл. 108 ЗС е постановил решението си отхвърляйки исковете за собственост. Правилно е приел, че щом дворищната регулация е била изменена и част от недвижимия имот на един собственик е била отразена като имот на неговия съсед при действието на чл. 110 ЗТСУ /отм./, собственик на придадената част след завземането й без значение дали по законен път - чрез изплащане на обезщетение или не - става титуляра на съседния урегулиран поземлен имот. В този случай искът на лицето от което е отнет недвижим имот и придаден към съседния УПИ по чл. 108 ЗС не може да се проведе успешно - той не може да се легитимира като собственик по отношение на ответника - титуляр на съседния УПИ към който имотът е бил придаден. Решението на Софийския градски съд е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и изложените в касационната жалба оплаквания се оставят без уважение. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд