Решение № 16 от 17.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2254/2021 г.

Решение № 16 от 17.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2254/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина Христова Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по предявени от Е. К. М., чрез адв. В. Г. срещу "Енерго-Про Продажби" АД, [населено място] искове по чл. 47, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на арбитражно решение от 27.04.2021 г., постановено по арб. дело № 275/2020 г. по описа на Арбитражен съд Варна при С. П. П. М. Претендира присъждане на разноски. Ищецът поддържа, че с арбитражното решение е разрешен потребителски спор /за плащане на цена на доставена и потребена, но неотчетена с техническо средство електрическа енергия/, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК не подлежи на арбитраж. Позовава на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, която предвижда, че арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Евентуално поддържа, че арбитражното споразумение, на което се позовава "Енерго-Про Продажби" АД /ищец по иска пред арбитражния съд/, е невалидно по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - поради упражнена от служители на "Енерго-Про Продажби" АД принуда при подписването на типовата бланка "Искане физически лица", а в Общите условия липсва арбитражна клауза. Ищецът твърди, че е навел тези възражения с отговора на исковата молба в арбитражното производство, но арбитражният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е счел гласните доказателства за недопустими. Претендира присъждане на разноски. Ответникът "Енерго-Про Продажби" АД оспорва исковете. Излага доводи, че арбитражното решение е валидно, тъй като ищецът макар и да е физическо лице, не е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване и съответно няма качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, респ. спорът- предмет на арбитражното дело не е потребителски. Намира за недоказани твърденията за упражнена принуда от страна на негови служители при подписване на искането, съдържащо арбитражна клауза и подадено от ищеца по повод действащ между страните договор за продажба на електрическа енергия. Поддържа, че ищецът не е оспорил арбитражното споразумение с отговора на исковата молба в арбитражното производство. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. По същество на иска за прогласяване нищожност на атакуваното арбитражно решение. Производствата по спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ не подлежат на разглеждане от арбитраж /чл. 19, ал. 1 ГПК/, а съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА /§ 8, т. 5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017 г. / арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В настоящия случай ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице - страна по договор за продажба на електрическа енергия на собствен недвижим имот. Безспорно се установява от доказателствата в арбитражното дело, че доставката на електрическа енергия е за обект, представляващ магазин с отделен идентификатор по КККР на [населено място], но няма доказателства, че на посочения адрес в процесния период е извършвана търговска или друга професионална дейност от собственика- страна по договора с "Енерго-Про Продажби" АД. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства, че договорът е сключен за доставка на електрическа енергия на търговец - юридическо лице или физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, нито че ищецът М. е осъществявал търговска или друга професионална дейност в процесния обект. От представените в арбитражното производство констативни протоколи за извършена проверка на СТИ и за метрологична експертиза на електромер, издадени от ответното дружество справка за потребление и фактура №[ЕГН]/01.08.2019 г. за сумата 11 417. 92 лева- ел. енергия за периода 25.07.2017 г. -24.07.2018 г., както и искане № 5184529/05.08.2019 г. за физически лица, подадено от ищеца до ответника за получаване на гореописаната фактура, не се установява, че договорът е за доставка на електрическа енергия за небитови- стопански нужди или че ищецът е стопански клиент. Правото на собственост върху недвижим имот, представляващ магазин, не е равносилно на извършване на търговска дейност или упражняване на професионална дейност. Видно от удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж №РВЕ-01-76 от 06.08.2007 г., сградата, в която се намира процесния обект на ищеца, е въведена в експлоатация като строеж четвърта категория, изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа, но в [община] няма данни относно функционирането на обекта и снабден ли е той с необходимите разрешителни /писмо от 12.01.2022 г. /. Представените в настоящото производство документи /договор за наем между ищеца и "Р. -1999" ЕООД, данни за регистрирано фискално устройство, заявление от юридическо лице за достъп и пренос на електрическа енергия и съгласие на собственика на недвижимия имот към ползвател/ са от 2021 г. и са относими към последващ период на потребление на електрическа енергия, различен от исковия период /от 25.07.2017 г. до 24.07.2018 г. /. С оглед изложеното и като взе предвид, че договорът между страните е за доставка и продажба на електрическа енергия от ответното дружество на ищеца- физическо лице, която не е предназначена за търговска или професионална дейност, настоящият съдебен състав намира, че спорът, с който е бил сезиран арбитражния съд, е потребителски. Потребителските спорове са неарбитрируеми съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК, поради което процесното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да плати на ищеца разноските по делото в размер на 1 476. 25 лева /държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение