Решение № 2561 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11077/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сид Импорт ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение 8027 от 19.09.2024 г., постановено по адм. д. 813/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-768359 от 08.03.2024 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас в Агенция Митници. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че Директорът на ТД Митница Бургас не е компетентен да издаде оспорения акт, тъй като последващият контрол е извършен от ТД Митница Пловдив. Подчертава, че липсва заповед за възлагане на проверка в рамките на контрола по чл. 84 ЗМ, което е неотстранимо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Намира, че митническите органи не са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и че не са положили дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи на чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 и необосновано са пристъпили към прилагане на чл. 74, § 3 от кодекса. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отмени оспореният административен акт, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция Митници, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е законосъобразността на Решение 32-768359/08.03.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока, описана като употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка: HONDA, модел: CIVIC, тип: CIVIC, първа рег.:01.01.2019, шаси: 2HGFC2F75KH028457, по митническа декларация с MR 21BG001008041122R6/07.10.2021 г. Със същия административен акт е определена нова митническа стойност на декларираната в митническата декларация стока в размер на 11 626,71 лв., както и суми за досъбиране: мито в размер на 272,67 лв. и ДДС в размер на 599,88 лв. Общо задълженията за мито и ДДС възлизат на 872,55 лв., ведно със съответната лихва за забава. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 07.10.2021г. в Митническо бюро (МБ) Свободна зона - Бургас (СЗБ) с МRN 21BG001008041122R6 от декларатора Сид Импорт ООД е декларирана за режим допускане за свободно обращение стока с описание: употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка: HONDA, модел: CIVIC, тип: CIVIC, първа регистрация 01/01/2019, цвят 0, работен обем 2 000 куб. см., двигател без номер, шаси (VIN) 2HGFC2F75KH028457, с държава на изпращане: Канада, държава на произход: Япония, общо бруто тегло 1 240,00 кг., общо нето тегло 1 240,00 кг., код по ТАРИК 8703 23 90 00, с декларирана митническа стойност в размер на 8 900,00 лв. (съгласно Резюме на оценителски доклад от 05.10.2021г., изготвен от независим оценител Н. В. Н.), и цена на стоката от общо 4 428,00 канадски долари (CAD), с левова равностойност от 5 775,53 лв. Към митническата декларация за "допускане за свободно обращение" са приложени: invoice/фактура RA-E21072017/20.07.2021г. и опаковъчен лист RA-E21072017/20.07.2021г., издадени от QUEBEC INC (Квебек Инк), Канада; товарителница за комбиниран транспорт с изпращач Квебек Инк, с маршрут: Монтреал (Канада) Бургас; морска товарителница от 10.07.2021г., с изпращач QUEBEC INC, Канада, получател MIRAMAR LTD, Бургас, България, за контейнер 2816805, съдържащ общо 4 броя автомобили, между които и процесният; и резюме на оценителския доклад от 05.10.2021г. на независимия оценител Н. Н. за пазарната стойност на лек автомобил марка Honda, модел Civic. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи е 8 900 лв., като взетите под отчет и заплатени вземания са мито в размер на 890 лв. и ДДС в размер на 1 958 лв. На основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията в подадена МД. От канадските митнически власти е предоставена на ЦМУ информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. За процесния автомобил според предоставените данни е декларирана в износната митническа декларация цена в размер на 8 914 CAD. С писмо рег. 32-187218/18.05.2023 г. на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка със съмнения относно декларираната митническа стойност от вносителя са изискани подробни данни за техническото състояние и извършени ремонтни дейности на автомобилa и всякакви други документи в подкрепа на митническата стойност. В указания в писмото срок не са представени изисканите документи и информация. Въз основа на тези данни митническият орган е приел, че са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, които не са отпаднали, тъй като липсват достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена на стоките. Посочил е, че от представената фактура не е видно наличие на волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи върху нея. Липсвали също доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане по нея и как е платено. По тези съображения митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определил нова митническа стойност на стоката на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, въз основа на данните в износната декларация, в размер на 11 626,71 лв. (8 914 CAD). След извършена справка в МИС3А, от която са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии като марка, модел, дата на първа регистрация, държава на изпращане и др., първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради неоткриване на достатъчно изчерпателна информация по показателите дефиниращи дадени стоки като "идентични" по смисъла на общностното законодателство; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради факта, че поради степента на щета и съставни части откритата 1 брой стока не може да изпълнява същите функции и да бъде взаимнозаменяема в търговско отношение, като се подчертава, че разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тези марки и модели; третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "в" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. Със съобщение Рег.32-537194 от 30.08.2023 г. на и.д. Директор на ТД Митница Бургас вносителят е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от МКС за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност. В указания срок не е постъпило становище от дружеството. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от материално, териториално и персонално компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.7 от ЗМ, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. С оглед на събраните доказателства по делото, съдът е кредитирал информацията от канадските митнически власти с аргументи, че не е оспорена от задълженото лице, че е на база декларация, подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната /пазарната цена, както и че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. Поради изложеното, съдът е приел, че наличието на основателни съмнения е доказано при спазване на изискванията на чл.140 и чл.141 от ППМКС и че същите са обосновани на база на официално издадени документи. На следващо място, решаващият състав е намерил, че митническият орган е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по процесната декларация по реда на чл.74, §3 от МКС да изчерпи визираните в чл.74, §2 вторични методи. Възприел е изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност. Изложил е аргументи, че повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Съдът е споделил и мотивите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл.74, §3 от МКС, като е подчертал, че целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Въз основа на безспорната между страните фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд обосновано е приел, че спорът се концентрира върху определената нова митническа стойност и установеното допълнително задължение за мито и ДДС за внесения от Канада употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка: HONDA, модел: CIVIC, шаси (VIN) 2HGFC2F75KH028457. Не може да бъде споделено възражението на касатора относно компетентността на Директора на ТД Митница Бургас да издаде оспорения акт, тъй като последващият контрол е извършен от ТД Митница Пловдив. Видно от доказателствата по делото проверката е извършена от митническото учреждение на приемане на митническата декларация, което в случая е Митническо бюро Свободна зона Бургас с код BG001008, като в докладна записка 32-76648/07.03.2024 г. от инспектор в МБ Свободна зона, резултатът от проверката е обективиран и е направено предложение до Директора на ТД Митница Бургас да се пристъпи към издаване на решение. Неоснователни са доводите на касатора и за допуснато от митническите органи неотстранимо съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ. Изрично в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се сочи, че проверката по, ал. 1, т. 2 на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки, се извършва по реда на чл. 84а и 84м от ЗМ, т.е. при извършването на проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ неиздаването на заповед по чл. 84в ЗМ не опорочава проведената в административното производство проверка - последващ контрол на декларацията и придружаващите я документи. В тази връзка относимо е представеното по делото съобщение рег. 32-537194/30.08.2023 г. от и.д. Директор на ТД Митница Бургас до Сид Импорт ООД, с което на основание чл. 22, § 6 от Регламент 953/2013 г. адресатите са уведомени, че предстои издаването на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на процесната стока. Визираната общностна норма изисква от митническите органи преди да вземат решение да съобщят на лицето мотивите, на които се основава решението, както и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. Именно това е приложимата процедура при проверката по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и тя е спазена от митническите органи, поради което не са накърнени правата на Сид Импорт ООД и то е надлежно уведомено за обстоятелствата, поради които митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на процесния автомобил. Правилно съдът е приел, че събраните по делото доказателства формират извод за обоснованост на възникването на основателни съмнения в митническия орган досежно декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение. Според мотивите за издаване на оспореното решение, наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени от канадските митнически власти, за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 8 914 CAD, при декларирана при вноса цена на стоката в размер на 8 900 лв. и приложена фактура от 20.07.2021 г. на стойност 4 428 CAD. При тези противоречиви данни за автомобил с идентични характеристики, решаващият състав правилно е приел за законосъобразни изводите на митническия орган, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и на основание чл. 74, § 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В този аспект, противно на приетото от първостепенния съд, не са налице предпоставките митническата стойност на стоката да бъде определена по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Този метод е приложим, когато митническата стойност на стоките не може да се определи последователно по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и то след като се изложат достатъчно мотиви, с които да се обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение - арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Митническия кодекс. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-3А по зададени критерии, без конкретен анализ на получените резултати, не е достатъчно да обоснове тяхното изключване. Независимо, че в мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, то незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Цитираното тълкуване на СЕС, съотнесено към конкретната фактическа установеност налага извод, че определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него спорът да бъде решен по същество, като се отмени оспорения административен акт. При този изход на спора и направените искания, в полза на Сид Импорт ООД следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и касационното производство, възлизащи общо на сумата от 356,98 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение