Решение № 7802 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2017 г.

Решение № 7802 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7917/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. П., от гр. И. против решение № 189/29.05.2017 г. по адм. дело № 416/2016 г. на Административен съд - Х.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Х. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 189/29.05.2017 г. по адм. дело № 416/2016 г. Административен съд - Х. е отхвърлил жалбата на А. Х. П. срещу решение № 1012 - 26 - 188 - 21/26.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Х.. Присъдил е съдебни разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че видно от влязло в сила решение № 51/24.04.2014 г. по адм. дело № 33/2014 г. на Административен съд - Х., към 25.07.2013 г. осигуряването на Е. П. - Х., майка на детето Ф. Х. е било прекъснато. Прекъсването е било в резултат на неявяването й на работа в два последователни работни дни, а именно на 23.07.2013 г. и 24.07.2013 г., след прекратяване на отпуска й по чл. 164, ал. 1 КТ, като за установената "самоотлъчка" трудовото правоотношение на П. с осигурителя ЕТ "ЛН - Е. Д." - гр. И. е било прекратено, поради дисциплинарно уволнение. Макар и възстановена на работа след отмяна на уволнението като незаконно П. - Х. не е била правоимаща по смисъла на чл. 53 от КСО към 25.07.2013 г., когато жалбоподателят е подал заявление-декларация за получаване на обезщетение за отглеждане на малко дете. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заявление - декларация вх. № 2/25.07.2013 г. по описа на ТП на НОИ - Х. А. Х. П. е поискал изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете - внук му Ф. Р. Х., роден на 21.04.2012 г. на основание чл. 53 КСО. Заявителят е декларирал, че ползва отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда, че е осигурен по безсрочно трудово правоотношение и през периода на отглеждане не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, че детето не е дадено за осиновяване, не е настанено в детско заведение, вкл. и детска ясла, не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството, не е настанено за отглеждане в семейство на роднини или близки, или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Декларирал е, че осигуряването на майката не е прекратено. В рамките на спорове по добросъвестно получаване на обезщетението по чл. 53 КСО с решение № 51/24.04.2014 г. по адм. дело № 33/2014 г. на Административен съд - Х. и решение № 14880/10.12.2014 г. по адм. дело № 8379/2014 г. на Върховния административен съд съдилищата са отбелязали, че осигурителният статус на майката П. - Х. не води до извод за недобросъвестно поведение на дядото А. Х. П., изразяващо се в съзнателно укриване на правнорелевантни факти и оттук дължимост на неоснователно получени суми. Никъде в тези съдебни актове обаче не е посочено, че паричното обезщетение по чл. 53 КСО е било дължимо или недължимо. Настоящото административно производство е започнало и е било проведено по повод представено от осигурителя на жалбоподателя "Румлен" ЕООД, гр. И. удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с вх. № Р 14 - 26 - 261 - 01 - 0000001161/20.05.2016 г. на ТП на НОИ за данните за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 КСО на А. Х. П. в качеството му на дядо на детето Ф. Р. Х. с начална дата 25.07.2013 г. С разпореждане № О - 26 - 000 - 00 - 00959374/14.06.2016 г. на ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите към ТП на НОИ - Х. на А. П. е било отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО. Разпореждането е потвърдено с решение № 1012 - 26 - 188 - 21/26.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Х.. По делото липсват доказателства как осигуряването на Е. П. - Х., майка на детето Ф. Х. е било прекъснато на 23.07.2013 г. Твърди се наличие на влязло в сила решение на Районен съд И. във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение поради уволнение, но такова не фигурира нито в административната преписка, нито е събрано от първоинстанционния съд, а същото има важно значение за изследване на осигурителния статус на лицето. Нещо повече, недопустимо административният съд се е позовал на друго решение на Административен съд - Х., в което решението на Районен съд - И. е било обсъждано. Решение на Районен съд И. във връзка с уволнение на Е. П. - Х. е било обсъждано и от органите на НОИ, но без да бъде приобщено към административната преписка и индивидуализирано като номер, дата и номер на делото. Противоречиви факти досежно спорния период и осигурителният статус на лицата се установяват от извлечението за представени документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО за Е. А. П. - Х. (л. 38-39) и като не ги е изяснил и не е попълнил делото с относимите за решаването му по същество доказателства, административният съд е постановил своето решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Х.. Несъответстваща на състоянието на нормативната уредба е и правораздавателната дейност на съда по определяне на разноските под формата на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (актуална редакция към момента на присъждане на разноските) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК след решаване на спора административният съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение