Решение № 2824 от 16.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Димитрова против решение 1096/ 12.10.2022 г. по адм. дело 2788/ 2021 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Димитрова против отказ на главния архитект на община Созопол да издаде разрешение за строеж, обективиран в писмо рег. УТ-2112-224-1/14.10.2021 г. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспореният отказ за издаване на разрешение за строеж да бъде отменен. Ответникът - главен архитект на община Созопол оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответниците Л. Димитров и Е. Господинова не изразяват становище. Ответникът община Созопол също не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас е недопустимо в частта, в която е постановено при участието на община Созопол като заинтересувана страна. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ на главния архитект на община Созопол да издаде разрешение за строеж. В това производство засегнати са лицата, на които е отказано издаване на разрешение за строеж, тъй като те биха се ползвали от положителния акт, но не и собственикът на имота, в който би се извършило строителството, тъй като административният акт не засяга негови права и законни интереси и не поражда задължения. Последният ще има качеството на заинтересувано лице в случай, че разрешение за строеж бъде издадено. Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за конституиране на община Созопол като заинтересувана страна в съдебното производство и решението на административния съд следва да бъда обезсилено в тази част, а производството по делото - прекратено. Решението на Административен съд Бургас е постановено в противоречие с материалния закон. За да отхвърли жалбата против отказ на главния архитект на община Созопол да издаде разрешение за строеж, обективиран в писмо рег. УТ-2112-224-1/14.10.2021 г., по заявлението на Димитрова за съгласуване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за реконструкция на водопроводно отклонение за ПИ с идентификатор 67800.501.439, УПИ VII-477, кв. 28 по плана на гр. Созопол, попадащо в границите на Старата част на гр. Созопол - недвижима културна ценност с категория национално значение, административният съд приема, че не са изпълнени изискванията на чл. 83, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) за съгласуване на инвестиционния проект, като прави извод, че липсата на положително становище и заверка на графичната част от министъра на културата, е пречка за издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ. По тези съображения стига до заключението, че отказът на административния орган е законосъобразен. Изводът на Административен съд Бургас за материална законосъобразност на административния акт е неправилен. Заключението на съдебния състав в този смисъл се основава единствено на липсата на съгласуване на инвестиционния проект от министъра на културата по реда на чл. 83, ал. 1 във връзка с чл. 184, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, без да е съобразено, че отказът на главния архитект на община Созопол да издаде разрешение за строеж, не е поради липса на съгласуване, а поради отсъствие на протокол за приключили спасителни теренни археологически проучвания по чл. 158а ЗКН. В случая действителните съображения на главния архитект на община Созопол да откаже да издаде разрешение за строеж не са обсъдени от съда и по тях не са изложени мотиви. Липсват и съображения по основанията за отмяна на административния акт съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Същевременно при формиране на изводите по съществото на спора изцяло са пренебрегнати заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, което установява, че за инвестиционния проект от министъра на културата е изготвено положително становище 33-НН-103/18.11.2020 г., както и факта, че това положително становище е цитирано и в оспорения отказ на главния архитект на община Созопол. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато посоченото в касационната жалба нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. Обстоятелството, че съображенията на административния орган, обосновали отказа за издаване на разрешение за строеж, не са обсъдени от съда и не са изложени мотиви за тяхната законосъобразност, както и липсата на проверка за законосъобразност на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания (съдът отбелязва бланкетно, че не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК), препятстват произнасянето на настоящата инстанция по същество. Поради това, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Бургас за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по- горе и да прецени законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,