Решение № 5045 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2018 г.

Решение № 5045 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1544/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., против решение № 6931 от 21.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9251/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът - Б. И. Д., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - С.-град отменя решение № РЗМ-5800-30/32-37195/10.02.2016 г. на началника на М. С., потвърдено с решение № Р-367/32-183135/01.07.2016 г. на директора на Агенция " Митници", с което е определена митническа стойност на употребяван пътнически автомобил марка Subaru, модел B6 Tribeka 3.0, рама № 4S4WX82CX64422530, първа регистрация 03.01.2006 г., в размер на 31900 лв. и съобразно това са определени публични държавни вземания в общ размер 10533,69 лв., от които 3190 лв. мито и 7343,69 лв. ДДС и връща преписката на административния орган органа за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но същият е в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От фактическа страна е установено, че на 12.01.2008 г. описаният в оспорения акт лек автомобил е въведен на територията на страната от Б. Д. и е бил поставен под митнически режим временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове за срок от шест месеца, като този режим не е приключен до крайната дата 12.07.2008 г. с даване на ново митническо направление и след като не е спазен режима на временния внос, то възниква митническо задължение. Законосъобразен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. В случая митническата стойност е определена на основание чл. 31 на Регламент /ЕИО/ 2913/92, но при определянето й не са изпълнени указанията, дадени в решение № 2785 от 13.03.2015 г., постановено по адм. д. № 4296/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Действително в обжалвания административен акт са изложени съображения за неприложимост на разпоредбите на чл. 29 и 30 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, но не са изложени мотиви относно начина на определяне на митническата стойност чрез метода по чл. 31 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, доколкото няма приложени доказателства, установяващи как органът изчислява посочената в решението митническа стойност на стоката за сумата от 31 900 лв. По този начин не са изпълнени и задължителните указания, дадени в мотивите на решението, постановено по адм. д. № 4296/2014 г. по описа на Върховния административен съд, в което е прието, че в становище № 4300-0023 от 06.07.2010 г. на отдел "ТП" (приложено и по настоящето дело) е посочен само размерът на митническата стойност на процесния автомобил -31 900 лева, без да е посочен начинът и съответно, необходимите елементи за определяне на стойността по реда на чл. 31 от Регламент № 2913/92. В случая от изложените фактически основания в оспорения административен акт отново не става ясно по какъв начин е определена митническата стойност чрез метода по чл. 31 от Регламент № 2913/92, доколкото няма приобщени писмени доказателства как органът изчислява посочената в решението митническа стойност на стоката за сумата от 31 900 лева. Липсата на мотиви в този смисъл и на приложени доказателства препятства съдебния контрол и обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт. Ето защо като отменя обжалваното решение първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон, а изводите му в този смисъл се подрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Твърдението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно. В случая разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК е неприложима, тъй като с оспорването на постановените два административна акта по силата на чл. 172, ал. 1, т. 4 давността спира да тече. Не е налице и хипотезата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, тъй като към настоящия момент не е изтекъл предвидения в нормата срок, който започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, в случая 01.01.2011 г. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Агенция "Митници" да заплати на Б. И. Д. сумата 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая е 846 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,