Решение № 7563 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2018 г.

Решение № 7563 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, действащ чрез пълномощника си гл. юрисконсулт С. Г., срещу решение № 142 от 17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 55/2018 г. на АС (Административен съд) В. Т.. Касационният жалбоподател заявява, че обжалва изцяло решението, с което първоинстанционният съд е отменил по жалба на Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" /Сдружение "НАРМОБ", Сдружението/ мълчалив отказ на административния орган за издаване на индивидуален административен акт и произнасяне по същество по подадени заявки за плащане с №№ 301015170117 и 212015300117, като е върнал преписката за произнасяне по същество. Счита, че този съдебен акт е постановен при нарушение на приложимия материален закон и е необоснован – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложения първо и трето. Заявява, че не може да се съгласи с изложените в решението мотиви, които са в противоречие с материалния закон и основни принципи на административния процес. П. развити подробни доводи за така заявените пороци моли да се уважи касационната жалба като се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло първоначално заявеното оспорване, ведно с всички законни последици. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и за първоинстанционното производство, и за касационната инстанция. Допълнително е постъпило писмено становище, в което отново моли касационната жалба да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, като на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, прави възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по делото. От ответника - "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България", гр. В. Търново, чрез адв. М. Д. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че изложените твърдения в касационната жалба са неправилни и необосновани и по подробно развити съображения се моли същата да бъде отхвърлена и оставено в сила съдебното решение. С допълнителна молба адв. Димитрова поддържа подадения отговор на жалбата. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд – В. Т. е правилно, не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 142 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 55/2018 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд В. Т., на основание чл. 172, ал. 3 от АПК, е отменил по жалба на Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България", със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. "Н. Г." .№..., представлявано от С. К. – Председател на Управителния съвет, мълчалив отказ на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", за издаване на индивидуален административен акт и произнасяне по същество по заявки за плащане №№ 301015170117/17.01.2017 г. и 212015300117/30.01.2017 г., въз основа на писмено искане № 01-1500/86 от 22.11.2017 г., подадени от Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България"; изпратил е преписката на изпълнителния директор на ДФЗ (Д. фонд "Земеделие") за произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на това съдебно решение, като в допълнително решение е определил едномесечен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, е приел, че предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ – РА да се произнесе с акт по същество по подадени междинни заявки за плащане с идентификационен №№ 301015170117/17.01.2017 г. и 212015300117/30.01.2017 г., подадени от Сдружение "НАРМОБ", след като е отменена като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/930/28.04.2017 г. за спиране обработката на така подадените заявки за плащане и депозирано писмено искане с № 01-1500/86 от 22.11.2017 година. Съдът е приел, че жалбата е допустима – подадена от правен субект, имащ интерес от оспорването, в законоустановения срок, до компетентния съд. Разгледана по същество, съдът е приел, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Посочил е, че законодателят е регламентирал задължението на административния орган да се произнесе с нарочен акт, в рамките на определен срок, след като е надлежно сезиран с искане за издаване на административен акт, а в конкретния случай няма спор, че е налице валидно и надлежно сезиране на изпълнителния директор на ДФЗ от страна на Сдружението посредством депозиране на заявки за плащане. Въпреки спирането на административното производство от страна на ответника, към датата на подаване на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, съдът е констатирал, че липсва изпълнение на законовото задължение от страна на ответника да приключи административното производство, издавайки административен акт, т. е. налице е мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт съобразно нормата на чл. 58, ал. 1 от АПК. Съдът е приел, че липсата на обективирано волеизявление прави невъзможен съдебния контрол, както и защитата срещу този отказ на неговия адресат, поради което само на това основание атакуваният мълчалив отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен. За основателни съдът е приел доводите на жалбоподателя, че за изпълнителния директор на ДФЗ, след влизане в сила на определението по адм. дело № 217/2017 г. е налице законово задължение да се произнесе с изричен акт по подадените заявки за плащане, тъй като административното производство е възобновено с искане на Сдружението. Съдът е констатирал, че липсват данни, а и не се твърди административният орган да е издал някакъв друг акт, с който да остави заявката без движение поради констатирани нередовности в същата или пък да постанови друг акт, с който отново да спре обработката на подадената заявка за плащане, тоест административният орган незаконосъобразно е бездействал, без да извърши някое от изрично регламентираните му задължения като одобри, респективно отхвърли заявката или отново спре административното производство. Във връзка с горното, съдът е счел, че не представлява основание за спиране обработката на подадената заявка за плащане, респективно основание за неиздаване на акт, с който да бъде приключено административното производство писмо, с което ответникът е уведомен за образувано досъдебно производство № 13/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура, защото само по себе си съществуването на досъдебно производство във връзка с разследване на ОЛАФ и наличието на данни за извършено престъпление не е въздигнато в основание за спиране на административното производство по подадена заявка за плащане, тоест от данните в писмото не може да бъде направен извод за наличие на връзка, на преюдициалност и това е така, защото в него не се съдържа никаква информация относно извършени нарушения или осъществен конкретен престъпен състав от жалбоподателя във връзка с подадената заявка за плащане, следователно липсва каквото и да било основание административният орган да не се произнася по подадената заявка за плащане. Не на последно място съдът е посочил, че ако изпълнителният директор е считал, че е налице ново или друго основание за спиране обработката на заявлението за плащане подадено от Сдружението, е следвало да постанови изричен акт и да му го съобщи, а не да поставя жалбоподателя в неяснота, я именно – възобновено ли е производството след влизане в сила на определението, постановено по адм. дело № 217/2017 г., спряно ли е производството и на какво основание или просто административният орган, знаейки, че максималният срок, в който следва да се произнесе с изричен акт е изтекъл и не може законосъобразно да спре административното производство, а дължи произнасяне с акт по същество – бездейства. По тези съображения съдът е счел, че следва да отмени мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявки за плащане с идентификационни №№ 301015170117/17.01.2017 г. и 212015300117/30.01.2017 г., депозирана от Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България". Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдения в касационната жалба порок за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. При изключително подробно описана фактическа обстановка както относно срока за подаване на жалбата, така и относно нейната основателност, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е определил и предмета на производството, като се е съобразил с постъпилата жалба от Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България", със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. "Н. Г." .№..., представлявана от С. К. – председател на Управителния съвет. Както се вижда от съдържанието й, жалбата е срещу: мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ-РА да възобнови производството за разглеждане или да се произнесе по същество по заявки за плащане с №№ 301015170117/17.01.2017 г. и 212015300117/30.01.2017 г., въз основа на писмено искане № 01-1500/86 от 22.11.2017 г. Съдът не е бил сезиран с искане по чл. 256 или чл. 257 от АПК в относимите им редакции, преди изм. в ДВ, бр. 77 от 18.09.2019 г., в сила от 01.01.2019 г., поради което и не е провел процедура по Г. петнадесета, Раздел ІІ АПК. Безспорен факт е, че Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България е подало Заявки за междинно плащане – Схема промоционални програми с № 301015170117/17.01.2017 г. и 212015300117/30.01.2017 гд.. Безспорен факт е също, че със Заповед № 03-РД/ 930/28.04.2017 г. изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е наредил да бъде спряна обработката на подадената заявка за плащане. Установено е, че с определение № 217 от 19.06.2017 г. по адм. дело № 438/2017 г., в производство по реда на Г. десета, Раздел ІV, вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, Административен съд - В. Т., на основание чл. 200, ал. 1 вр. с чл. 202 от АПК, е отменил горната заповед за спиране на обработката на заявката за плащане и е върнал делото като преписка на административния орган за продължаване на производството по подадените заявки за плащане с идентификационни №№ 301015170117/17.01.2017 г. и 212015300117/30.01.2017 г. След постановяване на съдебни актове от Върховния административен съд: определение № 11262 от 27.09.2017 г. по адм. дело № 9877/2017 г. на ВАС – осмо отделение и определение № 13683 от 13.11.2017 г. по адм. дело № 12391/2017 г. на ВАС – петчленен състав, определението на Административен съд - В. Т. по адм. дело № 438/2017 г. е влязло в сила. Административният орган е бил длъжен да изпълни постановеното, а именно – да продължи производството по подадената от Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" Заявка за плащане. Разпоредбата на чл. 55 от АПК предвижда, че производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Тъй като няма никакви данни административният орган да е предприел някакви действия по възобновяването или продължаването на производството, Сдружение "Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България" е изпратило писмо с вх. № 01-1500/86/22.11.2017 г. до изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" с искане за изпълнение на влязлото в сила определение на Административен съд – В. Т., по което искане няма никаква произнасяне. Няма спор, че административният орган е бил длъжен да изпълни определението на съда и да продължи производството по подадените заявки за плащане с идентификационни №№ 301015170117/17.01.2017 г. и 212015300117/30.01.2017 г., като издаде акт, който, с какъвто и да е резултат, подлежи на обжалване по съдебен ред. А ако е считал, че има някакви основания за спиране на обработката, то е следвало да издаде друг – нов акт за спиране, но не и да не се произнася по подадените заявки за плащане. Този нов акт за спиране също подлежи на обжалване по съдебен ред съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от АПК. Като е достигнал до същите правни изводи, Административен съд – В. Т. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, а възраженията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. При този изход на делото, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, въпреки че са поискани своевременно. Ответникът има право на разноски. Такива са поискани с подадения пред съда писмен отговор срещу касационната жалба, но до приключване на съдебните прения, не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар, нито е представен списък за разноски съгл. чл. 80 от ГПК, приложим на основание с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение "първо" от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,