Решение № 2485 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14918/2011 г.

Решение № 2485 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14918/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД против решение № 10544/13.07.2011 г. постановено по адм. д. № 37/2011 г. по описа на Върховния административен съд. От изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, тъй като в касационната жалба предимно се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения, пред тричленния състав на Върховния административен съд, нормативен административен акт. Ответната страна - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против чл. 14, ал. 1, т. 8 и чл. 16 от Наредба № 1/22.07.2010 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (наредбата). Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на подзаконовия нормативен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че са налице и мотиви на предложената нормативна промяна, а доводите на касатора, че същите са твърде кратки, не обосновават извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че на 19.11.2009 г, компетентния орган е обсъдил доклад относно разглеждането и приемането на проект за изменение на наредбата и е открил процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения. Проектът за изменение на наредбата е публикуван на интернет страницата на комисията и в един ежедневник, като е даден 30 дневен срок от оповестяването на заинтересуваните лица да представят писмени становища. Такива са представени включително и от касатора. Комисията е обсъдила подробно всяко едно от постъпилите становища и е изложила обстойни съображения защо приема или не направените възражения. Следователно в случая са спазени изискванията на чл. 77 от АПК вр. чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 36 от Закона за електронните съобщения. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорените текстове от наредбата не са в противоречие с материалноправните норми. Касаторът нито в жалбата си срещу нормативния административен акт, нито в касационната си жалба излага твърдения за противоречие на оспорените текстове с конкретни законови норми. Позоваването на чл. 6 от АПК е неоснователно, тъй като съгласно правилото на чл. 80 от АПК за неуредени в кодекса правила относно издаването на нормативни административни актове се прилага Законът за нормативните актове, а съгласно чл. 26, ал. 1 от същия изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, които с оглед на гореизложеното са спазени. Правилно тричленният състав на Върховният административен акт е приел, че в предишните нормативни регламентации номерата от обхват "90" съдържат идентификатор за цената на услугата или за ценовата зона /Т/. С оспорената промяна номерът съдържа идентификатор на предлаганата услуга /S/, като идентификатора за цена отпада. Идентификаторът на предлаганата услуга позволява на доставчика да се пренася свободно, без това да засяга неговата дейност и е налице възможност за свободно определяне на цената, независимо от обслужващата мрежа. С оспорените текстове се уреждат отношенията на достъп на абонатите от фиксирани мрежи, като се преодолява и липсата на предварителна информация за обявяване стойността на крайната цена на всяка УДС. Правилно е прието за ирелевантно към законосъобразността на оспорените части от подзаконовия нормативен акт твърдението на жалбоподателя за възможни негативни последици и затруднения от преминаването от съществуващите кратки номера към номера с формат 90SXYZZZ за крайните потребители, операторите и доставчиците на УДС. Именно предвиждането на специален формат на номерата за достъп до услуги с добавена стойност е в услуга на крайните потребители, тъй като ги предупреждава, че разговорът към съответния номер е на цена по-висока от обичайната, което дава възможност на потребителите да реагират и своевременно да се откажат, ако цената не ги устройва. Следователно законосъобразен е и изводът, че с приетите промени по отношение на дължината и формата на номерата за предоставяне на УДС комисията е постигнала заложените законосъобразни цели-максимална защита интересите на потребителите от гледна точка възможностите за предварителна и ясна информация за цената на ползваната услуга и премахване на пречките пред преносимостта на номерата, използвани за предоставяне на УДС. Ето защо доводите на касатора за противоречие на оспорените текстове от наредбата с чл. 5 от Закона за електронните съобщения, са неоснователни. Доводите в касационната жалба относно незаконосъобразността на наредбата в оспорената й част не следва да се обсъждат, тъй като предмет на касационна проверка е правилността на обжалваното съдебно решение, а не законосъобразността на оспорения нормативен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,