Решение № 10225 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2014 г.

Решение № 10225 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Величка Костова Петрова, подадена от пълномощника й адв. Пенев, против решение № 289 от 28.02.2014 г., постановено по административно дело № 2545/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-08-19 от 02.10.2013 г., издадена от административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас, с която на Величка Костова Петрова - прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас, й е отказано изплащането на суми за ДМС (допълнително материално стимулиране) за 2010 г. и за 2011 г. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторката моли за отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата й срещу посочената заповед. Аргументи в подкрепа на жалбата и на заявените с нея искания са изложени и от другия касаторов пълномощник - адв. Аладжова, в писмена защита и в проведеното по настоящото дело съдебно заседание. Ответникът по касация - административният ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас, не изразява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Бургаския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е правилно по своя резултат и не страда от такива пороци, налагащи отмяната му. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Бургас е заповед № РД-08-19 от 02.10.2013 г., издадена от административния ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас, с която е отказано да се изплатят суми за ДМС за 2010 г. и 2011 г. на прокурор Величка Костова Петрова, с мотив, че въпреки отмяната на наложеното й дисциплинарно наказание, ДМС се изплаща само в рамките на бюджетната година, за която се отнася. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при спазване на процесуалните изисквания и в съответствие с материалноправните норми. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Със заповед № ЛС-96 от 30.07.2010 г., административният ръководител окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Бургас е наложил дисциплинарно наказание "порицание" на прокурора от Окръжна прокуратура - Бургас - Величка Костова Петрова, за извършено от нея дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 от Закона за съдебната власт. Това наказание е потвърдено с решение по т. 16.1 от протокол № 33 от заседание на ВСС, проведено на 16.09.2010 г., като при проведен съдебен контрол на посоченото решение на ВСС, то е било отменено с решение № 10967 от 03.08.2012 г., постановено по административно дело № 14885/2010 г. по описа на Върховен административен съд. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е оставено в сила с решение № 8288 от 12.06.2013 г. по административно дело № 3233/2013 г. на Върховен административен съд, петчленен състав. След отмяната на дисциплинарното наказание с молба изх. № А-1223/27.06.2013 г., Величка Костова Петрова е поискала във връзка с влязлото в сила решение да бъде отразено в трудовото й досие отмяната на дисциплинарното наказание и да й бъдат изплатени полагащите й се за ДМС суми за 2010 г. и 2011 г. С писмо изх. № А-1223 от 22.08.2013 г. административният ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас е изпратил запитване до Прокуратура на Република България относно молбата на Величка Костова Петрова. В отговор на посоченото писмо главният секретар на Прокуратура на Република България е изразил мнение, че суми за ДМС за 2010 г. и 2011 г. не могат да бъдат изплатени на прокурор Петрова, поради това, че те се изплащат в рамките на бюджетната година, за която са отпуснати. Административният ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас е изпратил писмо от 20.09.2013 г. на прокурор Петрова, като я е информирал за изразеното становище от главния секретар. Величка Костова Петрова е поискала с молба № А-1223 административният ръководител да се произнесе по молбата й от 27.06.2013 г. в частта й за изплащане на суми за ДМС за 2010 г. и 2011 г. по официален ред. В отговор на това административният ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас е издал процесната заповед - предмет на обжалване пред първоинстанционния съд. С решение по т. 34 от протокол № 34 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.09.2009 г., са приети изменения и допълнения на Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт (Правилата), утвърдени с решение на ВСС по протокол № 23 от 04.07.2007 г. В чл. 5, ал. 1 от Правилата (10.09.2009 г.) е посочено, че право на премиране имат магистратите, съдебните и прокурорските помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебни служители, работили и работещи в съдебната система, пропорционално на отработеното време в органите на съдебната власт през съответната календарна година. В ал. 2 на същия чл. е предвидено, че посочените лица нямат право на премиране при наложено дисциплинарно наказание. Освен това в § 2 от ДЗР на Правилата е посочено, че средствата за допълнителни възнаграждения се начисляват и изплащат в рамките на одобрената за конкретната година бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт. С т. 43 от протокол № 34 от заседанието на ВСС, проведено на 27.10.2011 г., са приети Правила за определяне и изплащане на средствата за допълнителни трудови възнаграждения, като съгласно ал. 2 от чл. 5 на тези правила, освен лице с наложено дисциплинарно наказание, не следва да получава и премии лице, срещу което е образувано дисциплинарно производство, както и че при прекратяване на дисциплинарното производство или при отмяна на дисциплинарното наказание, допълнително възнаграждение се изплаща само в рамките на бюджетната година, за която се отнася възнаграждението. Извън горното, аналогична уредба на дадената с § 2 от ДЗР на предходните правила, се съдържа в § 3 от ДЗР от тези правила, в която е посочено, че средствата за допълнителни възнаграждения се начисляват и изплащат в рамките на одобрената за конкретната година бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт. Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения се приемат и утвърждават от ВСС, тъй като съгласно чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗСВ той определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. В негова компетентност е да изработи правила, с оглед на които при взето решение от ВСС да се изплаща ДМС освен месечното трудово възнаграждение. Тези правила имат императивно действие, поради което следва да се прилагат точно, а не да се тълкуват разширително. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на крайната преценка на Бургаския административен съд за законосъобразност на процесната заповед, която не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК като основания за оспорване. За пълнота на изложението изрично трябва да се отбележи основателността на възражението в касационната жалба, за неправилно тълкуване и прилагане от първоинстанционния съд на уредбата в чл. 326 от ЗСВ, според която дисциплинарното наказание се заличава една година след изтърпяването му, което заличаване има действие занапред. В случая чл. 326 от ЗСВ е неприложим, защото не става въпрос за изтърпяно, а за отменено от съда дисциплинарно наказание, последицата от което е не заличаване занапред, а с отмяната му се възстановява първоначалното положение към датата на налагането му, като отпадат неблагоприятните последици в правната сфера на неправилно наказания магистрат със задна дата, в това число се отразява в досието на прокурора, че дисциплинарното наказание е отменено с влязло в сила решение. Няма обаче възможност на незаконосъобразно наказан магистрат бъде изплатено ДМС за предходни години. Съдебното решение, с което е отменено наложеното на Петрова дисциплинарно наказание, е влязло в сила през 2013 г., а искането й за изплащане на ДМС за 2010 г. и 2011 г., както и заповедта, с която това й е отказано, са след изтичане на годините, за които тя претендира да й бъде изплатено ДМС, което с оглед горецитираната императивна уредба в правилата изключва получаването на исканото от жалбоподателката допълнително материално стимулиране за посочените периоди. Както бе отбелязано и по-горе в друг контекст, в § 2 от ДЗР на предходните Правила (ред. 10.09.2009 г.), и в § 3 от ДЗР на новите Правила (ред. 27.10.2011 г.) е предвидено, че ДМС се отпуска и изплаща само в рамките на одобрената за годината бюджетна сметка на съответния съдебен орган, тъй като икономиите, от които се формира фонда за ДМС, са за съответната година, и не се предвижда изплащане на ДМС за изминал период, когато съответното лице не е могло да получи допълнително материално стимулиране. Освен това следва да се има предвид и че претендираните суми за ДМС не са дължими суми по трудово правоотношение. Възможността административното ръководство да изплати суми за допълнително материално стимулиране не е безусловна, а е право на негова преценка, съобразно постигнати високи резултати - текущо или по конкретни задачи. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,