Решение № 9528 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5311/2011 г.

Решение № 9528 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5311/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК Югоизточен район и от Марийка Димитрова Пехливанова, против Решение № 44/1.03.2011 г., постановено по адм. д. № 375/2010 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Иван Драганов Пехливанов, чрез проц. представител адв. Стоянка Вангелова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Драганов Пехливанов, гр. Ямбол против Заповед № ДК-02-ЮИР-20/08.11.2010 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Гаражни клетки - 2 броя", в УПИ IХ-3855, кв. 12 по плана на кв. "Каргон", гр. Ямбол, с административен адрес, гр. Ямбол, ул. "Св. Георги" № 14. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че не са представени доказателства, за това кога е извършен процесният строеж. Също така в чл. 153, ал. 2 ЗУТ е посочено, че обстоятелството, визирано в ал. 2 се установява от органа, който първоначално е издал разрешението за строеж - главния архитект и то в писмен вид. Основанието е - в продължение на три години от издаването на СР да не е започвало строителството и в продължение на пет години от издаването да не е приключил грубият строеж. Видно от приетите по делото доказателства - налице е изпълнен груб строеж. Визираното в горецитирания законов текст писмено доказателство не е представяно. Не е доказано процесното РС № 155/3.04.1983 г. да е изгубило своето правно действие. Наведените в касационните жалби доводи са неоснователни и не кореспондират с приложимия Закон, поради което съдът намира, че следва да се оставят без уважение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид изхода на делото и своевременно направеното и доказано искане за присъждане на разноски - жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Иван Пехливанов сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв за един адвокат. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,