Решение № 2259 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15797/2013 г.

Решение № 2259 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15797/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на районно оправление Социално осигуряване гр. Пазарджик против решение № 548 от 10.10.2013 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 622/2013 г. С него се отменя решение № Ж - 68#1/10.07.2013 г. на директора на РУСО Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 122 - 00 - 698 - 1 от 31.05.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО Пазарджик и се изпраща преписката на органа за решаване на въпроса по същество. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Изразяват се в това, че съдът не отчита представен по делото протокол за установяване на факти и обстоятелства № 1306818 от 05.04.2013 г. и приложението към него с който контролните органи на ТД на НАП гр. Пазарджик са констатирали че Мехрема Аликанова не се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 10, ал. 1 КСО. Констатирано е несъответствие в съдържанието на трудовите договори, установено е че Аликанов в качеството му на eдноличен търговец няма офис където да извършва дейността си, като я извършва в домът си. Също така, че няма трудови досиета, няма първична документация и са внасяни осигурителни вноски само за 2012 г. Също така, не било взето предвид обстоятелството, че Аликанов в справка изх. № 004/2012 г. е посочил, че трудовият договор с Мехрема Аликанова е фиктивен. Ответната страна, Мехрема Ахмедова Аликанова взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. По делото няма документи установяващи упражняване на трудова дейност от Мехрема Аликанова с работодател ЕТ "Али Аликанов" за периода от 13.06.2012 г. до 11.04.2013 г. на каква длъжност и място на работа, не са внасяни осигурителни вноски, липсват длъжностни характеристики, присъствена форма, трудови досиета, няма приходни и разходни документи доказващи осъществяване на дейност от търговеца. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на Мехрема Ахмедова Аликанова срещу цитираното решение на директора на РУСО Пазраджик. С него се отхвърля нейна жалба срещу разпореждане от 31.05.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С последното се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО с мотиви че при извършена проверка в ЕТ "Али Аликанов" гр. Сърница контролните органи на управлениеНОИ гр. Пазарджик установили че Мехрема Аликанова не е осъществявала трудова дейност и не е осигурено лице, които обстоятелства са потвърдени от едноличния търговец в справка изходяща от него № 004/2012 г. че трудовия договор с нея е фиктивен. Също така че с цитирания протокол за извършена проверка от контролните органи на ТД на НАП гр. Пловдив се констатира, че Мехрема Аликанова не е осигурено лице. Разпореждането е потвърдено с обжалваното решение на директора на РУСО Пазарджик със същите мотиви. В жалбата пред съда Алищанова поддържа доводи за наличие на предпоставките по чл. 54а КСО за отпускане на парично обезщетение, тъй като е работила през изискуемия период, била е в дългосрочни болнични, внасяни са осигурителните вноски в една част и в другата са дължими. Поддържа че има сключен договор с предприятието, който е представен в НОИ, има ведомости за целия период от време които лично е подписала. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е, че на 22.05.2013 г. Мехрема Аликанова е подала до директора на РУСО Пазарджик заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО към което приложила служебна бележка за регистрация в Бюрото по труда гр. Велинград, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, трудова книжка, удостоверение УП3, изх. № 01/2013 от 12.04.2013 г., издадено от ЕТ "Али Аликанов" гр. Сърница и е декларирала, че не се осигурява като упражняваща свободна професия земеделски производител. На 31.05.2013 е постановен отказ за отпускане на паричното обезщетение. При анализ на предпоставките по чл. 54а КСО съдът е приел за спорен единствено въпросът относно това дали Мехрема Аликанова има качеството на осигурено лице. Съдът е приел, че това качество е налице предвид наличието на трудово правоотношение с едноличния търговец от 13.06.2012 г. до 11.04.2013 г. по силата на трудов договор, поради което и на основание чл. 4, ал. 1 КСО е задължително осигурена за всички социални рискове включително и безработица, като осигуряването възниква от деня в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Прието е, че липсата на присъствени и разплащателни ведомости не може да се отрази неблагоприятно на правата на осигурените лица тъй като съставянето и съхранението им не е задължение на осигурените лица. При наличието на валидно трудово правоотношение което е надлежно регистрирано и при липса на доказателства че трудът не е полаган, отказът за изплащане на обезщетението за безработица е незаконосъобразен. Установяване на обстоятелството дали работодателят е извършвал дейност е изместване на същността на правния спор. Прието е също така, че за придобиване на правото на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 2 КСО се зачита и времето на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност каквито данни има в преписката. При установеното от фактическа и правна страна решението и потвърденото с него разпореждане са отмени като незаконосъобразни. Решението е правилно. Основните касационни доводи на административния орган се основават на обстоятелства, установени при ревизия от контролните органи на ТП на НОИ Пазарджик, че с наетите по трудов договор лица липсват първични документи, доказващи осъществяването на трудова дейност - присъствени форми за отчитане на отработените дни, няма ведомости за наетите лица поради което са изведени констатации, че Мехрема Аликанова не е осигурено лице, още повече че тази констатация се потвърждава от писмено изявление на работодателя, че договорът с нея е фиктивен. Настоящият спор е правилно разрешен от съда след преценката на събраните в административното производство и пред съда доказателства. Административният орган поддържа тезата, че установените факти по реда на контролните производства му дават право да се позове на тях и на формираното заключение, че след като търговецът работодател не извършва реално дейност, то и трудовият договор е с наети лица е фиктивен, от което и изводът, че не са били осигурени лица по смисъла на КСО вследствие на което нямат право на обезщетение за безработица. Такъв фактически извод изведен от друг орган, който не е издател на обжалвания акт не може да бъде задължителен за съда и страните по делото защото в съдебното производство доказателствата се преценяват във връзка едни с други и в тяхната съвкупност и е допустимо оспорването оспорването им по реда на чл. 193 ГПК. Установено е по делото, че когато Аликанова е подала заявлението за отпускане на обезщетение за безработица е представила необходимите документи - трудова книжка, трудов договор, заповед за прекратяването му, а по делото са приложени и разплащателни ведомости, справки до НОИ, подавани от работодателя които доказателства насочват към извод, че е налице действително трудово правоотношение. Издаването и попълването на трудовата книжка като документ е регламентирано в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Предназначението на трудовата книжка според чл. 347 от Кодекса на труда /КТ/ е, че тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. В нея се вписва съдържанието по чл. 349 КТ което е информация за елементите на трудовото правоотношение. Този официален документ установява фактите в него и те могат да бъдат приети за недействителни само след оспорване на този документ. В съдебното производство такова оспорване по реда на чл. 193 ГПК не е било извършено от представителя на административния орган, такова оспорване няма и по отношение на представените по делото ведомости за заплати и трудовият договор като писмен документ. От друга страна представения трудов договор като не може да бъде приет за недействителен нито в административно производство нито пред съда без неговото оспорване за каквото оспорване също няма данни да е извършено. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Кодекса на труда трудов договор, който противоречи на закона или на колективен договор или ги заобикаля е недействителен. Според ал. 2 трудовия договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ, а в случаите когато е недействителен поради приемане на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс /КТ/ възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда. Според ал. 3 в случаите когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Според ал. 5 страните не могат да се позоват на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. За такива действия и процедури по настоящето дело не са представени никакви доказателства, нито има твърдения в такава насока. Поради това, не може представения трудов договор да бъде ценен като недействителен или фиктивен по изявление само на едната страна или по констатация на административния орган разрешаващ отпускането на обезщетение за безработица. Дори да се приеме, че има данни от които да се направи извод, че трудовото правоотношение не е налице то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е специален и само съдът може да се произнесе по този въпрос, но не в настоящето производство. Защитата на работника е засилена в случаите когато работникът или служителят е бил добросъвестен при сключването му, тъй като съгласно чл. 75, ал. 1 КТ отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Или, съществуването на трудово правоотношение при наличие на трудов договор се предполага до установяване на противното и никой административен орган не може да установи тази недействителност с изключение на цитираната хипотеза по чл. 74, ал. 2 пр. последно от КТ, нито да се позове на такава само въз основа на собствените си констатации. При тази преценка констатациите в контролното производство на ТП на НОИ Пазарджик се явяват не само неподкрепени от останалите доказателства по делото, но и се опровергават. Още повече, че в това контролно производство - л. 55 - л. 64 не са били събрани, взети предвид и обсъдени всички доказателства, относими към преценката дали Мехрема Аликанова е осигурено лице като наета по трудов договор, което е важна материална предпоставка за правото й на обезщетение за безработица. Констатираното поведение на работодателя с оглед на представените доказателства е противоречиво и не дава основание за еднозначен извод за съществуването на трудово правоотношение - от една се подписва трудов договор, ведомости за трудово възнаграждение, издава се УП3, попълва трудова книжка и се подават справки в НОИ с информация за наети лица и същевременно в справка по повод проверката на разходите по ДОО се твърди, че трудовият договор с Мехрема Ахмедова Аликанова е фиктивен, което налага анализ на всички доказателства в тази връзка който анализ е извършен от съда и е изведен обоснован извод. Предвид изложеното касационните доводи за нарушения при постановяване на решението изразяващи се в необоснованост и нарушение на материалния закон се явяват неоснователни, а решението правилно поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение