Решение № 5967 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 724/2009 г.

Решение № 5967 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 724/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Клянчев, като пълномощник на ЕТ "Тони-Ен-Тодор Ников", гр. Карлово, срещу Решение № 1063/ 27.10.2008 г., постановено по адм. д. № 304/08 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив (АС), с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 1604511 от 29.12.2006г, издаден от Стойчо Василев Велков - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - град Пловдив, потвърден с Решение № 193 от 19.02.2007 г. на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ)- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия и съдебното обжалване са събрани доказателства досежно приложението на чл. 64 от ЗДДС (отм.), тъй като е установен факта на начисляване на данъка, поради което е приложима и разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). В писмени бележки пълномощника му пред настоящата инстанция адв. Арбов се позовава на Решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ-Пети състав по дело "Булвест" АД срещу България. Позовава се на извършена ревизия на доставчика, при която не е установено нарушение в частта на доставките. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата Директор дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в Решение № 1406/07.02.2008 г. на ВАС, I отд., постановено по адм. д. № 8747/07 г., с което е отменено предходно решение № 322/20.07.2007 г., постановено по адм. д. № 92/07 г. по писа на АС гр. Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение на ВАС е прието, че съобщението връчено при отказ на представляващия дружеството- доставчик, не е оформено съгласно изискванията на чл. 30, ал. 2 т. 4 от ЗДДС. При новото разглеждане на делото е указано да се изследва редовността на счетоводството на дружеството-доставчик. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 1604511 от 29.12.2006 г., издаден от Стойчо Василев Велков - старши инспектор по приходите в ТД на НАП-град Пловдив, потвърден с Решение № 193 от 19.02.2007 г. на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ)- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за периоди м. 10.2003 г. и м. 11.2003 г. общо в размер на 5141, 66 лева. С обжалваното в настоящото производство решение АС е приел, че в хода на ревизията е установено, че доставчика "Ловешки мелници 2005" ЕООД е регистрирано лице по реда на ДОПК и ЗДДС , процесните 7 бр. фактури са включени в дневника за продажби и в справката -декларация подадени от дружеството за процесния данъчен период. Изготвеното ИПДПОЗЛ от 29.11.2006 год. е връчено с отбелязването, че Иван Вътев Иванов, в качеството му на представляващ "Ловешки мелници 2005" ЕООД е отказал да го получи, а лицето Георги Стоичков като свидетел с подписа си е удостоверил това обстоятелство. За да откаже признаване правото на приспадане на данъчния кредит органът по приходите е приел, че са налице обстоятелствата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че ИПДПОЗЛ № 101416/ 0955/ 29.11.2006 г. на доставчика "Ловешки мелници 2005" ЕООД не е връчено по надлежния ред на чл. 30, ал. 4 от ДОПК., тъй като в разписката за връчване чрез отказ не са посочени трите имена на свидетеля, а освен това не е ясен точният му адрес, въпреки че по делото са събрани данни, че свидетелят Георги Стоичков не е служител в ТД на НАП - София - град. Съдът е обсъдил заключението на ССЕ от която се установява, че вещото лице е извършило проверка на материалите по делото и на място в счетоводството на доставчика "Ловешки мелници" ЕООД - гр. София, като е установило, че процесните седем броя фактури са включени в дневника за продажби и в справката - декларация за съответния данъчен период, също така стойностите по фактурите са отразени като приход по кредита на см. 791/1 (Приходи от продажба на продукция) срещу дебитиране на см. 411 (Клиенти); стойностите по фактурите, включително ДДС, са платени в брой и са отразени в см. 501 (Каса в лева), а две от фактурите са платени по разплащателната сметка на доставчика на 01.12.2003 г. След засичане на кореспондиращите сметки с оборотните ведомости и ОПР, вещото лице е направило извод, че счетоводството на доставчика е водено редовно. От правна страна и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът е разгледал спора по същество, и е приел, че въз основа на събраните в хода на предходното и в производството пред него писмени доказателства и първоначалната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е установен факта на начисляване на данъка в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). По същество досежно материално-правните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, съдът се позовава на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), която поставя в условията на кумулативност освен счетоводното начисляване на данъка при доставчика, така и изискването за материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставката. В процесния случай, съдът е приел, че не е установено изпълнението на кумулативните изисквания на посочената разпоредба, тъй като липсват доказателства за наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм). Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че ИПДПОЗЛ № 101416/ 0955/ 29.11.2006 г. на доставчика "Ловешки мелници 2005" ЕООД, е връчено в нарушение на изискванията на чл. 30, ал. 4 от ДОПК. Неправилно обаче при констатиране на това нарушение, съдът е приел, че по отношение на конкретната доставка следва да се приложи разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Последната обвързва получателя по доставката само когато доставчика му е уведомен по реда на ДОПК за исканите документи и обяснения, каквото уведомяване в случая не е налице. В този смисъл са и указанията на ВАС в отменителното решение от 07.02.2008 г. При така установеното следва да се приеме, че предмет на обсъждане от съда с оглед изискванията на чл. 161 от ДОПК са били наличието или не на материално правните предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.). В съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е кредитирал заключението на ССЕ, неоспорено от страните, като го е обсъдил ведно с останалите писмени доказателства по делото. Правилен е извода на съда относно установяване на факта на начисляване на данъка като задължение към бюджета по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Това е установено от приетото по делото заключение на ССЕ, по което вещото лице е извършило проверка в счетоводството на доставчика, като и от приетите в тази насока писмени доказателства изхождащи от доставчика и надлежно заварени. При изготвянето на заключение по поставените задачи, вещото лице е извършило проверка за наличието на кореспонденция при записванията в счетоводните сметки в счетоводството на доставчика и е направило извод за извършено редовно счетоводно отразяване на данъка като задължение към бюджета. Вещото лице е посочило подробно установеното съответствие между счетоводните записвания по отделни счетоводни сметки, от които е обосновало заключение, че е налице съпоставка между получените плащания и отразяването им в аналитични и хронологичните регистри на доставчика, включително и оборотните ведомости. За да е налице правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗДДС (отм.) е необходимо да е налице облагаема доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС (отм.). В конкретния случай е установено, че предмет на доставката по процесните фактури е брашно, за което са издадени данъчни фактури съдържащи всички реквизити по чл. 8 от ЗСч. Посочено е количеството, единичната цена и общата стойност на доставката. Към пет от седемте броя процесни фактури са издадени и бележки за получаване на стоката, подписана от представители - отговорни лица за стопанските операции на получателя и доставчика, експедиционна бележка и номер на превозното средство, с което е извършен превоза на процесната стока. С оглед на така приетите доказателства и изрично установеното в хода на ревизията досежно предмета на дейност на касатора, а именно мелничарски услуги, търговия с брашно и наличие на собствена мелница в Каравелово община Карлово, се налага извода, че процесните доставки са реално извършени и са били предмет на последващи доставки, тъй като са свързани с предмета на дейност на касатора. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта на присъдени разноски на дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в обжалваната му част. Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на касатора, на основание чл. 161 от ДОПК Дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, следва да заплати на ЕТ "Тони-Ен-Тодор Ников", гр. Карлово сумата от 525 лева за настоящата инстанция и 630 лева в първоинстанционното производство, представляващи направени разноски по делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение