Решение № 14214 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6541/2016 г.

Решение № 14214 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6541/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на В. А. Ц., следовател в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, срещу решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 2 от протокол № 3 от заседанието на ВСС, проведено на 18.05.2016 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.). В жалбата и в "Молба-допълнение" от 01.06.2016 г. към нея се излагат доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, както и твърдения, че то е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което се претендира неговата отмяна, като се сочи наличие на основанията по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК. В последното съдебно заседание жалбоподателят и неговият повереник адвокат Цеков са изложили допълнителни съображения в подкрепа на заявеното искане. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител В. М., служител с юридическо образование, в писмено становище и в съдебно заседание аргументира теза за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Заинтересованата страна - административният ръководител на Софийска градска прокуратура, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата: Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение счита жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното: Административният ръководител - градският прокурор на Софийска градска прокуратура, е предложил на 04.09.2014 г. да бъде наложено дисциплинарно наказание на В. А. Ц., следовател в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5, във връзка с чл. 211, ал. 2 и чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.). Според вносителя на предложението, следовател Цанков е разпоредил на външно лице (Ю. К. - журналист на свободна практика), което не заема административна длъжност и не е включено в организационната структура на Прокуратурата или на съдебните органи, да води следствен протокол (протокол за разпит на свидетеля Д. П. С. от дата 03.07.2014 г. по досъдебно производство № 21/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура) и по този начин да има достъп до данните по делото, съдържащи се в показанията на свидетеля. Извършеното от следовател Цанков е станало причина за медийно (статия в интернет-изданието "Афера. бг" от 05.07.2014 г.) и обществено обсъждане на твърдението, че до следствена тайна могат да бъдат допускани лица, които нямат процесуално, административно или организационно участие в провежданите досъдебни производства. С описаните действия следовател Цанков е нарушил задължението си по чл. 211, ал. 2 от ЗСВ да пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата му и засягат интересите на други лица. Наред с това, обявяването чрез медиите в публичното пространство на посочените действия като резултат е накърнило престижа на съдебната власт. При условията на чл. 316, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, с решение по т. 48.1 от протокол № 44 от заседанието на ВСС, проведено на 09.10.2014 г., е образувано дисциплинарно производство срещу следовател Цанков, като с решение по т. 48.2 от същия протокол ВСС е избрал чрез жребий дисциплинарен състав (Д. У., М. К. и Р. Б.). Образувано е дисциплинарно дело № 31/2014 г., а членовете на дисциплинарния състав са избрали за негов председател М. К., която е определила Р. Б. за докладчик по дисциплинарното дело. С писмо изх. № 11-03-943 от 15.10.2014 г., получено за адресата на 17.10.2014 г., на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изпратено копие от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства, и му е предоставена възможност да направи писмени възражения и да посочи доказателства, като е уведомен за възможността да ползва адвокатска защита. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел 18 заседания. В тези от тях, за които е бил редовно призован, В. Ц. е участвал лично и с упълномощен от него адвокат и в тяхно присъствие са извършени всички процесуални действия, като са събрани писмени и гласни доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. По случая е безспорно установено, че за периода 28.04.2014 г. - 03.08.2014 г. следовател В. Ц. е бил командирован със заповед № ЛС-1382/28.04.2014 г. на главния прокурор на Р. Б. да изпълнява функциите на следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, като предмет на дисциплинарното производство е поведението на следовател Цанков в периода на командироването му. Самото дисциплинарно производство е образувано във връзка с извършена проверка от Върховна касационна прокуратура по преписка № 6109/2014 г. по повод на докладна записка от директора на Дирекция "Публична комуникация" при Администрацията на главния прокурор, във връзка със статия в интернет-сайта "Афера. бг" от 05.07.2014 г., озаглавена "Скандал! В следствието журналистка пише разпити вместо технически секретар, в нарушение на НПК, срещу 30 лева на ден, като представител на засегната страна. ". С резолюция на главния прокурор от 08.07.2014 г. е разпоредено извършването на проверка относно изложеното в статията, при която да се установи кой е следователят, кое е следственото дело, какви са извършените в гр. В. действия, на какво основание, водени ли са разпити и действително ли техническите записи по протоколите са изготвени от лице, което не е служител. Резултатите от извършената проверка са обективирани в справка № 6109/2014 г. от 14.07.2014 г., в която е описано, че досъдебно производство № 21/2014 г. по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура било образувано с постановление на специализиран прокурор от 25.11.2013 г. срещу неизвестни извършители, които в периода март 2005 г. до септември 2012 г. на територията на Р. Б. участвали в организирана престъпна група, създадена с цел да върши съгласувано в страна престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК - измами, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 от НК. С постановление от 12.05.2014 г. на наблюдаващия прокурор от Специализираната прокуратура досъдебното производство е било иззето от ДАНС-ТДНС-В. и възложено на следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура. С разпореждане от 14.05.2014 г. на административния ръководител на Специализираната прокуратура по предложение на наблюдаващия прокурор, било определено разследването по досъдебно производство № 21/2014 г. да се извърши от екип от прокурор и следователи при Специализираната прокуратура, сред които и В. Ц., командирован в същата. В докладна записка на В. Ц. от 24.06.2014 г. до административния ръководител на Специализираната прокуратура, съгласувана с наблюдаващия прокурор, било посочено, че за разкриване на обективната истина по делото е необходимо да бъдат разпитани като свидетели над 300 пострадали лица (украински граждани), 40 от които ще пристигнат на 26.06.2014 г. в гр. В.. Заявено било, че за провеждане на необходимите процесуално-следствени действия в гр. В. е създадена съответната организация в периода 30.06.2014 г. - 04.07.2014 г. с участието на следователите В. Ц., Л. С. и Й. К.. Поискано е тримата следователи да бъдат командировани в гр. В. с един автомобил и водач. На 25.06.2014 г. наблюдаващият прокурор е отправил писмено искане до председателя на Специализирания наказателен съд за командироване на съдия/съдии за периода от 29.06.2014 г. до 05.07.2014 г. в гр. В. за провеждане на разпити на 40 броя свидетели по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК. Със заповеди № № 311-314 от 25.06.2014 г. на административния ръководител на Специализираната прокуратура били командировани следователите В. Ц., Л. С. и Й. К. за срок от шест дни, считано от 29.06.2014 г. до 04.07.2014 г. в гр. В. със задача провеждане на процесуално-следствени действия по досъдебно производство № 21/2014 г. по описа на Следствения отдел на Специализираната прокуратура, заедно с В. В., заемащ длъжността главен специалист - охранителна дейност в Специализираната прокуратура, изпълняващ в случая функцията на шофьор на тримата следователи. О. С. наказателен съд била командирована съдия М. К.-А., в чието присъствие следователите е трябвало да проведат разпитите на свидетелите украински граждани. В сградата на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - В., в която се намира и следствения арест и достъпът на външни лица до същата е с усилен пропускателен режим, на тримата командировани от гр. С. следователи били предоставени за ползване три кабинета, оборудвани с компютърни конфигурации. Тримата следователи разпределили помежду си предварително явилите се украински свидетели, като всеки от следователите разпитвал своят дял от свидетели последователно, с изчакване понеже съдията, пред когото се провеждали тези разпити, бил само един. Всички разпити на свидетелите - украинци били проведени от следователите пред съдия Кавракова в присъствието на преводач и в повечето случаи на упълномощен адвокат, като всеки от следователите сам е изготвял техническите записи на даваните пред него показания, които записвал на предоставените от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - В. компютри. На разпитите на украинците не е присъствала Ю. К. и не са използвани нейните услуги за техническото изписване на протоколите. Единствено проведените от следовател В. Ц. разпити като свидетел на българския гражданин Д. С. от гр. В. на 03.07.2014 г. с участието на пълномощника му адвокат Б. Ж. и на 09.07.2014 г. без адвокат, не са били проведени в присъствието на съдия. На разпита на свидетеля Д. С., проведен от следовател В. Ц. на 03.07.2014 г., е присъствала Ю. К. и даже е водила протокола за разпит, като съществено за изхода на спора по настоящото дело е как се е стигнало до това положение. От обясненията на самата Ю. Д. К. е видно, че тя е била поканена от П. П., собственик на консултантска фирма в гр. В., да му съдейства при комуникацията с украинските граждани (които са били и негови клиенти) на руски език срещу хонорар от 30 лева на ден. В последния ден от разпитите на свидетелите чужденци тя, търсейки адвокат Ж. Д. Н. (украинците освен на консултантската фирма са били и негови клиенти), попада случайно на следовател В. Ц. в кабинет 207, който я е помолил да му помогне с компютърното изписване на протокола за разпит на едно лице, без да го назове поименно. Лицето било Д. С., за който Ю. К. е писала в миналото журналистически материали, но до този момент не познавала лично и не знаела как изглежда, а разбрала кой е при снемане на неговата самоличност от следовател Цанков. С. С., както и пълномощникът му адвокат Желязков, който при влизането си в кабинет 207 поздравил Ю. К., която познавал като колежка на съпругата си (също журналист), не са възразили, че Кунева участва при изготвяне на следствения протокол. По казуса дисциплинарният състав е приел решение № 10-00-016 от 31.03.2016 г., с което на основание чл. 319 от ЗСВ е направил предложение до Висшия съдебен съвет да наложи на В. А. Ц. - следовател в Следствения отдел при Софийска градска прокуратура, наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършените от него по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция) нарушения. В мотивите на решението е направен обстоен анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който постановилият го състав е възприел от фактическа страна изводът на вносителя на предложението за дисциплинарно наказване, че следовател Цанков е разпоредил на външно лице, което не заема административна длъжност и не е включено в организационната структура на Прокуратурата или на съдебните органи, да води следствен протокол и по този начин да има достъп до данните по делото, съдържащи се в показанията на свидетеля Д. С.. С описаните действия следовател Цанков е нарушил задължението си на магистрат по чл. 211, ал. 2 от ЗСВ да пази като служебна тайна сведенията, станали му известни в хода на процесуалната дейност и засягащи интересите на други лица - нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, като нарушението е било виновно извършено, понеже Цанков е съзнавал, че го извършва или най-малкото бил длъжен да го съзнава предвид богатия му опит като следовател. Наред с това, с описаното действие следовател Цанков е накърнил престижа на съдебната власт, тъй като извършеното от него е станало причина за медийно и обществено обсъждане на твърдението, че до следствена тайна могат да бъдат допускани лица, които нямат процесуално, административно или организационно участие в провежданите досъдебни производства - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. При обсъждане на извършеното нарушение дисциплинарният състав е приел, че то е изключително тежко, поради което е заключил, че единственото съответно наказание на стореното от следовател Цанков е дисциплинарно освобождаване о длъжност. Аргументи в подкрепа на този извод са изведени както от факта, че е "допуснато неоторизирано и непроверено лице в доказателствения процес, когато се събират и обсъждат най-същностните факти и обстоятелства", така и от проучване на професионалната биография на дисциплинарно привлеченото лице, като е съобразено, че "в недалечното минало В. Ц. често е бил обект на обследване от етичните комисии към органите, в които е работил, на проверки от Инспектората при ВСС, а в по далечен период е бил отстраняван от длъжност поради повдигнато му обвинение по чл. 302 от НК, като разследването впоследствие е било прекратено". Подчертано е "че всички тези факти са дали основание, във връзка с участие на В. Ц. в конкурс за повишаване в длъжност, на КПЕПК при ВСС да приеме на 01.04.2013 г., че същият не притежава необходимите качества за заемане на длъжността "следовател" в Национална следствена служба". Решението и преписката са внесени за разглеждане в заседание на Прокурорската колегия на ВСС, като с писмо изх. № 11-03-943/14 от 11.05.2016 г. В. Ц. е уведомен за датата, на която ще бъде разгледано предложението на дисциплинарния състав, и часът, в който това ще се случи, както и, че има възможност да се яви в заседанието за изслушване, като му е изпратено копие от решението на дисциплинарния състав по дисциплинарното дело за предварително запознаване. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се е явило на заседанието на Прокурорската колегия на ВСС на 18.05.2016 г. и е било изслушано. Били са проведени от членовете на колегията разисквания по случая, в хода на които са се изказали членовете й Я. Т., Р. Б., М. Л., Н. С., М. К., Р. Г., В. П. и Ю. К.. Предложението на дисциплинарния състав за налагане на В. Ц. на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършените от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ е подложено на явно гласуване, като резултатът от гласуването е 8 гласа "за" и нито един "против", с което то е прието. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, намери, че оспореното решение е издадено от компетентния орган по чл. 160 във връзка с чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ и в предвидената от закона форма, като е мотивирано обстойно от фактическа и правна страна, както с мотивите и съображенията, изложени в решението на дисциплинарния състав, така и с многобройните и твърде пространни изказвания на членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в заседанието й, проведено на 18.06.2016 г. Спазени са административнопроизводствените правила и в частност установената в ЗСВ процедура, но материалният закон е приложен неправилно и в несъответствие с неговата цел. От обясненията на всички разпитани в хода на административна проверка по случая лица, впоследствие преразпитани като свидетели в хода на дисциплинарното производство срещу следовател В. Ц. и при анализа поотделно и в съвкупност на казаното от тях, се установява безпротиворечиво, че както следовател В. Ц., така и командированите заедно с него да разпитат украинците негови колеги следователи, а също така съдията, пред който са проведени тези разпити, не са знаели и не е имало как да предположат по правилата на нормалната житейска логика, че Ю. Д. К. не е служител на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - В., а журналист на свободна практика, наета да съдейства от консултанта на разпитваните като свидетели украински граждани. Това е така, защото Ю. К. през всичките дни, в които командированите следователи са разпитвали по процесното досъдебно производство като свидетели украинските граждани, е присъствала постоянно в сградата на Окръжен следствен отдел - В. (както бе отбелязано и по-горе, сграда със строг пропускателен режим) и е носела бадж (магнитна карта за достъп до сградата), посещавала е кабинетите на следователите, разнасяла е кафета и е общувала активно със следователите и служителите от Варненското следствие, като е било очевидно, че последните са я познавали добре. При тези факти никой от командированите от С. магистрати (в това число и В. Ц.) обективно е нямало как да разбере или да се усъмни, че тя не работи като технически сътрудник в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - В.. Очевидно в случая се касае за класическата хипотеза "грешка в лицето". Това разбира се, не изключва служебното задължение на следовател Цанков да провери лично самоличността и служебното качество на лицата, присъстващи при разпита на Д. С., но изключва умисъла му при допуснатото от него в условията на груба небрежност нарушение на чл. 211, ал. 2 от ЗСВ да пази като служебна тайна сведенията, станали му известни в хода на процесуалната дейност и засягащи интересите на други лица. Дори адвокат Желязков, пълномощникът на разпитвания Д. С., знаейки поначало, че Кунева е журналист, е останал с впечатление, че тя вече работи като "технически сътрудник в Прокуратурата". В потвърждение на горното е и това, че когато В. Ц. случайно узнал след разпита на свидетеля Д. С., че Кунева не е служебно лице от администрацията на следствието във В., а журналист на свободна практика, следователят се "ужасил" и е накарал Кунева да подпише декларация за неразпространение на факти и обстоятелства по делото, с оглед неразгласяване на следствена тайна. Отделна тема е въпросът, кой и защо е предоставил магнитна карта за достъп на бившия варненски криминален кореспондент на в-к "Т." Ю. К. до строго охраняваната сграда, в която се помещава Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура - В., а и следствения арест, и потърсена ли е отговорност на лицето/лицата, които са допуснали перманентното й в рамките на няколко дни присъствие в сградата, но доколкото този въпрос е ирелевантен за дисциплинарната отговорност на следовател В. Ц., в настоящото изложение той няма да бъде по-подробно разискван. На основание чл. 320, ал. 4 от ЗСВ (сега ал. 7) за мотиви на решението за налагане на дисциплинарно наказание се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарният състав, а впоследствие и членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет са приели, че с действията си Цанков бил накърнил престижа на съдебната власт, но доказателства в тази насока по делото няма. Публикацията в сайта "Афера. бг" сама по себе си не обуславя извод, че Цанков е накърнил престижа на съдебната власт, а и няма други данни за публичност на случая и негативни обществени коментари. Хипотетично за всеки магистрат може да излезе в медийното пространство негативна публикация, но това категорично не налага извод, че същият със свои действие/бездействия е уронил престижа на съдебната власт, още повече при липса на реално широко медийно отразяване и обществено обсъждане на случая. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 4 от Закона за съдебната власт (в приложимата за казуса редакция), съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Както дисциплинарният състав на ВСС, така и членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет са интерпретирали данните по случая в несъответствие с приложимия материален закон и при неналичие на обосноваващите наложеното дисциплинарно наказание фактически предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция). Решението относно вида и размера на наложеното дисциплинарното наказание е взето в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 309 от ЗСВ. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Приетото в случая решение за налагане на дисциплинарно наказание не се основава на преценка, извършена при съобразяване на изброените критерии. Следва да се отбележи, че дисциплинарният състав, а впоследствие и членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, за да обосноват тежкия характер на извършеното нарушение, а оттам и строгостта на наказанието при неговата индивидуализация, са обсъждали и са се позовали на неотносими към процесното дисциплинарно производство факти от професионалната биография на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Не могат да се интерпретират като отегчаващи отговорността на последното нито това, че срещу него е водено, но впоследствие е прекратено наказателно производство, нито негативната преценка за него от етични комисии във връзка с участието му в конкурсна процедура в миналото, още повече при условие, че актуалните становища за него са по-скоро позитивни. Критериите, заложени в специалната разпоредба на чл. 309 от ЗСВ, не предвиждат при индивидуализацията на дисциплинарното наказание да бъде отчетена репутацията на магистрата до извършване на нарушението, резултатите от дейността му и цялостния му принос за развитието на съдебната система. От друга страна, установените факти изключват умисъла на Цанков при консумирането на вмененото му и извършено от него при условията на груба небрежност нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ във връзка с чл. 211, ал. 2 от същия закон, а с оглед липсата на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ - публикациите в "Афера. бг" сами по себе си не са достатъчни за преценка, че следователят е уронил престижа на съдебната власт, след като той не е давал интервюта, не се е свързвал с журналисти, и не само не е допринесъл за широко медийно и обществено обсъждане за присъствието на журналистка (за което не е знаел предварително) при разпит на свидетел, а напротив, всячески се е постарал да минимизира последиците от този факт, като я е накарал да подпише декларация за конфиденциалност. Изложеното налага да се приеме, че при определяне на наказанието не е спазен принципът на съразмерност и не е отчетен и съобразен необходимият баланс между отделните обстоятелства. Този подход на кадровия орган насочва към извод, че извършеното нарушение не е достатъчно тежко, за да доведе до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Нарушен е принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 от АПК, който, отнесен към настоящия случай, задължава административния орган да определи наказание, което по вид и размер съответства на тежестта на извършеното нарушение. Тази преценка не е била извършена по критериите на чл. 309 от ЗСВ, което е и в нарушение на целта на закона. Само справедливото и адекватно дисциплинарно наказание може да постигне поправителен и предупредителен ефект за предотвратяване на бъдещи нарушения и за постигане на по-висока ефективност при изпълнение на служебните задължения. За пълнота на изложението, по отношение на възражението на жалбоподателя, че боледува от исхемична болест на сърцето (заболяване, посочено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/1987 г. на министъра на здравеопазването и установено с влязло в сила решение на ТЕЛК) и се ползва съгласно Кодекса на труда от защита, поради което на основание чл. 320, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е следвало да се поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда и да се вземе мнението на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 от КТ), преди да бъде уволнен, следва да се отбележи, че това обстоятелство не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила при налагане на дисциплинарното наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", тъй като липсва законова разпоредба, която да предвижда специална закрила на това основание. Специалната закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ е приложима за лицата, по отношение на които се прилага този закон. Възникването и прекратяването на правоотношенията на съдиите, прокурорите и следователите е регламентирано в Закона за съдебната власт и в този закон липсва обща разпоредба, която да препраща за неуредените случаи към Кодекса на труда. Препращащи разпоредби има само за отделни случаи и те са изрично посочени, но за прекратяването на правоотношението, както и за дисциплинарното производство и в частност за дисциплинарното уволнение, липсва такова препращане. Препращане за субсидиарно приложение на правилата на Кодекса на труда има например в разпоредбите на чл. чл. 229, 248, 278, 293, 333, 335, 339 от Закона за съдебната власт, но нито една от тях не може да бъде отнесена към обсъждания случай. В чл. 328 от ЗСВ, който се намира в главата за дисциплинарните производства (глава шестнадесета) има препращане за неуредените случаи в тази глава към правилата на Административнопроцесуалния кодекс, но не и към Кодекса на труда. Въпреки, че както при трудовото правоотношение, така и при правоотношението, което възниква при назначаване на съдия, прокурор или следовател, се касае до престиране на труд, то спецификите в правоотношенията са значителни, поради което съществува и различна правна регламентация. Затова и предвид липсата на правна норма, която да препраща за всички неуредени случаи към Кодекса на труда, или в частност - към закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ, недопустимо е прилагането на тази норма в случаите на дисциплинарно уволнение на съдия, прокурор или следовател. Т. е., няма основание за приложение на специалната закрила по КТ, след като се касае до различни правоотношения и същевременно липсва препращаща разпоредба за приложение правилата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Следва да се отбележи, че настоящият състав намира за несправедливо подобно законодателно разрешение, тъй като специалната закрила при прекратяване на трудовото правоотношение и в частност тази по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидена с оглед на уязвимото положение или състояние на работника в съответния момент, а магистратите и в частност следователите несъмнено могат да попаднат в подобна ситуация или състояние. Съдът обаче като правоприлагащ орган няма нормотворчески правомощия и не може да прилага правни норми при преценка за справедливост, когато такава възможност не е изрично предвидена. Установената неоснователност на обсъденото в горния абзац възражение на жалбоподателя не променя извода за незаконосъобразност на наложеното му дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт. При установеното наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона) обсъжданото решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е наложено процесното дисциплинарно наказание, следва да бъде отменено. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,