Решение № 12849 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2010 г.

Решение № 12849 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба, подадена от "Български фармацевтичен съюз" гр. София, против решение № 8047/16.06.2010 г., постановено по адм. д. № 11242/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Министерският съвет чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени допустимостта на касационната жалба и провери обжалваното решение приема, че подадената в срок от надлежна страна касационна жалба е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по чл. 185 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател, с искане за отмяна на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по Позитивния лекарствен списък, приета с ПМС № 311/15.12.2007 г. (обн. ДВ, бр. 110/21.12.2007 г.). Съдът е приел, че оспорената разпоредба на чл. 17, ал. 1 от Наредбата по чл. 164 от ЗЛПХМ, дефинираща референтната стойност за целите на чл. 20 във вр. с чл. 18 от същата наредба, принципно няма отношение към нивата на заплащане на лекарствата във връзка със задължителното здравно осигуряване, които са предмет на други актове. Освен това нивата на заплащане се определят от наредбата, издавана на основание чл. 45, ал. 8 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, относно условията и реда на заплащане на лекарствените продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от ЗЛПХМ. Решението е правилно и не е постановено при поддържаните отменителни основания като съдът е изложил изключително подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Оспорената разпоредба на наредбата касае не цената на лекарствените продукти, а нивото на заплащане и стойността, изплатена с публични средства на част от включени в ПЛС лекарства, без при това да влиза в противоречие с нормативни актове от по-висока степен, тъй като липсват такива, налагащи разрешаването на уредения въпрос, по различен от използвания в нея начин. Доколкото процесната разпоредба засяга нивото на заплащане на лекарствени продукти и засяга платеца на надценка на дребно за лекарствени продукти и с оглед наведените твърдения за допуснати нарушения на право на съсловната организация - жалбоподателя, законосъобразно съдът е приел, че е налице правен интерес от оспорването съгласно ТР № 2/2010 г. на ОСК на ВАС, поради което решението е допустимо, а доводът на прокуратурата за противното, е неоснователен. В жалбата на БФС е поддържал, че е нарушено конституционно гарантираното право на българските граждани на безплатно ползване на медицинско обслужване, а именно - лекарствените продукти, напълно заплащани от НЗОК, се доплащат от пациента, тъй като стойността, която се заплаща с публични средства, се изчислява въз основа на цена търговец на едро. Законосъобразни са изводите на съда, че позитивният лекарствен списък е списък, в който се включват лекарствени продукти, заплащани с публични средства при определени правила и условия, като неговата цел не е да осигури безплатно ползване на медицинско обслужване. Здравните дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК, са предмет на правна регулация на Закона за здравното осигуряване и нормативните актове по неговото прилагане. Безспорно е, че гражданите имат право да получат напълно или частично платени със средства от бюджета на НЗОК лекарствени продукти за домашно лечение. Това право на пациентите е нормативно гарантирано и с разпоредбите на Наредба № 10/24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, както законосъобразно и обосновано е прието от съда. От своя страна създаването на Позитивния лекарствен списък има за цел да определи за кои лекарствени продукти ще се разходват публични средства и стойността, която ще се заплаща с публични средства. С обжалваната наредба е създаден механизъм, по който да се стигне до възможно най-рационалният начин на разходване на бюджетни средства и едновременно с това да се покрият здравните нужди на населението от лечение с ефикасни и ефективни лекарствени продукти. Доколкото здравното осигуряване се осъществява по ред, определен със закон, като обхватът му зависи от икономическото състояние на държавата, което се съобразява и с бюджетните закони (в този смисъл и решение № 2/22.02.2007 г. на КС по к. д. № 12/2006 г.), не би могло да се приеме, че оспореният в настоящото производство нормативен текст, противоречи на конституционно установеното право на ЗЗОЛ на безплатно медицинско обслужване или на правилото на чл. 13 от част I на Европейската социална харта, ратифицирана от РБългария (обн. ДВ, бр. 30/2000 г.), според което всеки, който не разполага с достатъчно средства има право на социална и медицинска помощ. Доколкото компонентите на цената са конкретно определени с Наредбата по чл. 260, ал. 1 ЗЛПХМ, не е налице основание да се приеме, че е налице противоречие на оспорената разпоредба от Наредбата, с нормативни разпоредби от по-висок ранг. Решението не е постановено при поддържаните отменителни основания, поради което касационната жалба е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав