Решение № 8990 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2013 г.

Решение № 8990 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Лъвена" ООД моли да бъде отменено решение № 443/12.08.2013 г. по адм. д. № 624/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 151103169/05.03.2012 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 59 660,78 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в молба. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 151103169/05.03.2012 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 43 810,59 лв с лихви по протокол № 1/04.03.2009 г. за вътреобщностно придобиване на лек автомобил "Мерцедес С 500" от Германия на основание чл. 70, ал. ал. 1, т. 2 ЗДДС§ не е признато право на приспадане на данъчен кредит 13 184,19 лв с лихви по фактури на "РГ транс" ЕООД и 2666 лвс лихви по фактури на "Еко фрут" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките по фактурите не са осъществени. В частта по фактурите за доставки на стоки от "РГ транс" ЕООД и "Еко фрут" ЕООД съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения в РА по фактурите на тези доставчици. Съдът е обсъдил доводите на ревизираното лице, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. По доставките на "РГ транс" ЕООД съдът е обсъдил доказателствената стойност на представените приемо-предавателни протоколи, подписани за доставчик от неизвестно лице, а не от свидетеля Ради Михалев. При липса на доказателства за разходи за транспорт, неиздадени фактури за наем на автомобили от наемодателя им и липса на товарителници, приемо-предавателните протоколи за предаване на стоките не са подкрепени от годни доказателства за натоварване/разтоварване на стоките и извършен транспорт, поради което изводът на органите по приходите и съда, че фактурираните доставки от "РГ транс" ЕООД не са осъществени е обоснован. Решението е правилно и относно доставките от "Еко фрут" ЕООД, за чието осъществяване не са представени приемо-предавателни протоколи и транспортни документи. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по вътреобщностното придобиване на лек автомобил в решение по жалбата по административен ред е преквалифицирано основанието за непризнаване на правото по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Автомобилът е осчетоводен от дружеството по сметка 3042-стоки автомобили като ревизираното лице е смятало да продаде автомобила, но поради ненамиране на купувач с протокол на ОС на съдружниците от 10.01.2011 г. е взето решение автомобилът да бъде предоставен на управителя Гюнай Мумджу за транспортно обслужване от дома й до производствения цех до намиране на купувач за автомобила. За да отхвърли жалбата против РА в тази част съдът е приел, че не са представени доказателства Гюнай Мумджу да има качеството работник или служител на ревизираното лице, за да е приложим чл. 70, ал. 3, т. 2 ЗДДС, приел е, че представените пътни листове за извършването на транспортното обслужване едва в съдебното производство са съставени за нуждите на процеса, въпреки доводът на касатора, че са обсъждани в РА на стр. 24 и не са приложени в преписката по преценка на ревизиращите органи. В РА е констатирано, че липсват доказателства за плащане на автомобила. В касационното производство е представен трудов договор от 2006 г. за назначаване на Гюнай Мумджу като управител в дружеството, който би следвало да бъде обсъден от административния съд наред с останалите доказателства по делото. С разпореждане от 2.07.2012 г. съдът е дал указания на ревизираното лице да представи доказателства за предназначението на внесения автомобил от Германия. При констатацията в РА, че липсват данни за плащане на цената на автомобила, по която е осчетоводен, съдът следваше на основание чл. 171, ал. 2 АПК да постави допълнителна задача на вещото лице да отговори в счетоводството има ли данни за извършено плащане на автомобила, а на основание чл. 171, ал. 4 АПК следваше да укаже на жалбоподателя да представи доказателства за плащане на цената на автомобила. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка относно реално платената цена за петгодишния автомобил, която има значение за дължимият за начисляване ДДС и правото на приспадане на данъчен кредит, ако са налице условията на чл. 70, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се обсъди представения трудов договор на Гюнай Мумджу и да се съберат доказателства за плащане на цената на автомобила. Следва да се приложи и протокол № 1/04.03.2009 г., за който в РА е прието, че не е представен, а само е описан в дневника за покупките. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,