Решение № 1816 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14452/2012 г.

Решение № 1816 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14452/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Рубикон Шипинг" ЕООД със седалище гр. Русе, подадено чрез пълномощника му адв. Димитър Балкански, за отмяна на влязлото в сила решение № 2530/07.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1458/2010 г. на Административен съд Варна, I-во отделение и на оставилото го в сила решение № 14675/11.11.2011 г., на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 1733 по описа му за 2011 г. С него е отхвърлена жалбата на "Рубикон Шипинг" ЕООД против РА № 180901019/10.02.2010 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 244/19.04.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В искането се твърди, че са налице нови писмени доказателства, които се представят под опис и които са от съществено значение за правилното решаване на делото. С оглед това, се иска отмяна на посочените решения, като делото се върне с указания за ново разглеждане от надлежния съд. Ответникът по искането - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, счита искането за неоснователно по подробни съображения, изложени в писмено становище. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия, намира молба за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни. Сочените като нови писмени доказателства са изпратени на искателя на 26.10.2012 г. и тъй като искането за отмяна е подадено на 07.11.2012 г., то е в тримесечния срок по чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е и частично основателно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК, е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В конкретния случай в искането за отмяна се сочи чл. 239, т. 1 АПК, според който актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или, следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, която непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда, или на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, имащи значението на юридически или доказателствени факти за спора, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, подкрепени с писмени доказателства. "Нови писмени доказателства" действително са не само потвърдените с писмен документ, новооткрити обстоятелства, но и новооткрити, или новосъздадени документи относно факти, твърдяни през висящността на делото, които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Решенията, чиято отмяна се иска, касаят спор за непризнат данъчен кредит по две фактури - фактура № 3199/27.08.2008 г. и фактура № 8132/19.11.2008 г., както и увеличението на финансовия резултат с разходите по първата фактура. По отношение частта от решенията, касаещи непризнат данъчен кредит по фактура № 8132/19.11.2008 г. са представени писмени доказателства - отговор на нотариална покана рег. № 17392/26.10.2012 г., извлечение от складовата програма на "Витас М" ЕООД за периода 01.11.08 г. - 18.11.08 г. и извлечение от складовата програма на "Витас М" ЕООД за периода 01.11.08 г. - 30.11.08 г. Тези писмени доказателства са нови, открити от данъчния субект след постановяване на решението - нотариална покана рег. № 16866/16.10.2012 г. до "Витас М" ЕООД. Освен това настоящият състав преценява, че представените доказателства са и относно факти, твърдяни през висящността на делото. А именно, че въпросната фактура удостоверявала реално извършена доставка, тъй като доставчика на искателя в настоящото производство е разполагал с достатъчно количество стока от рода на доставената за осъществяване на фактурираната доставка. Представените нови доказателства настоящият състав преценява, че са от съществено значение за правилното решаване на делото, с оглед спорните факти по същото. Данните са важни и следва да бъдат разгледани в контекста на всички доказателства по същество на спора. Затова в тази част искането е основателно и следва да бъде уважено. По отношение частта от решенията, касаещи непризнат данъчен кредит по фактура № 3199/27.08.2008 г. и увеличението на финансовия резултат с разходите по тази фактура, не са представени никакви доказателства. Респективно в тази част на искането липсва ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Затова в тази част искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - Първа колегия,