Решение № 10829 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2989/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Петрол" АД, гр. Ловеч, чрез процесуален представител, срещу решение 151/28.12.2023 г. по адм. дело 357/2023 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу предписание 233/29.05.2023 г., издадено от д - р Л. Т., д - р Г. Т. и д - р Ц. Д., потвърдено с решение 1/07.07.2023 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ), гр. Благоевград. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му и отмяна на предписанието или връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд, присъждане на разноски по делото - заплатените държавни такси за двете съдебни инстанции. Ответниците по касационна жалба - д - р Л. Т., д - р Г. Т. и д - р Ц. Д., главни инспектори в отдел "Контрол на храните" към Областна дирекция на храните (ОДБХ) - Благоевград, чрез процесуален представител в съдебно заседание искат оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. АС е взел предвид, че с оспореното пред него предписание в частите по т.1 и т.2 , издадено на основание чл.138, параграф I от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл.25, ал.1, т.1 от Закона за управление на агрохранителната верига във връзка с чл.109, ал.1 от Закона за храните е предписано в т.1 да бъде осигурена мивка, разположена на подходящо място, свързана с дейността - приготвяне на топли напитки и за почистване и дезинфекция ръцете на персонала, в съответствие с изискванията на Приложение II, Глава I, параграф 4 от Регламент 852(ЕО)/ 2004 г. за хигиена на храните. В т.2 е предписано да бъде осигурено предверие на санитарния възел, така че вратата не се отваря директно към помещението, където се борави с храни, в съответствие с изискванията на Приложение II, Глава I, параграф 3 от Регламент 852 (ЕО)/ 2004 г. за хигиена на храните. Актът е обжалван и по административен ред в частите по т.1 и т.2 и пред горестоящия административен орган, като с решение 1/07.07.2023 г. на директора на ОБДХ - Благоевград предписанието е оставено в сила. За да постанови обжалваното решение, АС е изложил мотиви, че предписанието е издадено от компетентни органи, в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания, които са достатъчно да се установи волята на административния орган и да се осъществи необходимия контрол за законосъобразност. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. АС е приел за установено от фактическа страна, че в обекта - щанд за пакетирани харни и топли напитки към бензиностанция има само една мивка в санитарния възел, като последният има врата отваряща директно към помещението, в което се борави с храни. Съдът е посочил, че предписаното по т.1 съответства на разпоредбата на Приложение II, Глава I, параграф 4 от Регламент 852(ЕО)/ 2004 г. за хигиена на храните, изискваща да има достатъчен брой мивки, разположени на подходящо място за почистване на ръцете на персонала, работещ с храни и топли напитки. Предписанието по т.2 е в съответствие с изискването на Приложение II, Глава I, параграф 3 от Регламент 852 (ЕО)/ 2004 г. за хигиена на храните, според която вратите на тоалетните не трябва да се отварят директно към помещения, в които се борави с храни. Предписанието съответства и на целта на закона. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС, че е законосъобразно предписанието за оборудване на подходяща мивка в близост до машината за топли напитки, като липсата на конкретизация къде да бъде точно е свързана с възможността за преценка на задълженото лице. Мивката в санитарния възел не отговаря на тези изисквания, както предвид забраната вратата на санитарния възел да се отваря директно към помещението за храна, препятстваща тази мивка да бъде в непосредствена близост до машината, както и предвид обстоятелството, че мивката в санитарния възел не е единствено за персонала, работещ с топли напитки и храни. Представеното удостоверение за регистрация 2352/21.09.2012 г., в което е вписано, че обектът за търговия на дребно отговаря на изискванията на Регламент 852 (ЕО)/ 2004 г. не преклудира възможността за последващи проверки за съответствието му с тези изисквания от административните органи, нито препятства съда да обсъди установените при проверката факти и тяхното съответствие с изискванията на приложимото материално право. Удостоверението за регистрация на обекта не удостоверява факти, които да са различни от приетите за доказани от съда и относими към правния спор, поради което необсъждането му не е съществено процесуално нарушение. Обстоятелството, че в обекта се продават само пакетирани храни е взето предвид, като от административните органи, така и от съда, тъй като не е предписано на касатора да поддържа отделно съоръжение за измиване на храната, каквото изискване се съдържа в цитирания текст на Регламента. Предписаното по т.2 да се осигури предверие на санитарното помещение изпълнява изискванията на Приложение II, Глава I, параграф 3 от Регламент 852 (ЕО)/ 2004 г. за хигиена на храните няма врата от тоалетната към помещението за храна, поради което правилно е преценено за законосъобразно и в съответствие с целта на материалния закон от АС. Дали има друга възможност за изпълнение на разпоредбата на Приложение II, Глава I, параграф 3 от Регламент 852 (ЕО)/ 2004 г. е въпрос на целесъобразност на оспорения акт, която проверка е извършена от горестоящия административен орган. Съдът няма правомощия да преценява целесъобразността на административните актове предвид разпоредбата на чл.146 АПК, поради което правилно не е обсъждал дали има друг вариант за изпълнение на тази разпоредба, освен посочения в предписанието. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОДБХ - Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение