Решение № 6898 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител юриск. Я. Табакова, срещу Решение 1591 от 24.02.2025 г., постановено по административно дело 1337/2024 г. от Административен съд - Хасково /АС - Хасково/, с което е отменена негова Заповед 3282з-5785/22.11.2024 г. в частта й по т. 2. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на заповедта в частта й по т. 2. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че размерът му е над минимално определения такъв в наредбата. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба А. А. Л., чрез процесуалния си представител адв. Г. Георгиева, оспорва същата по съображения в писмен отговор и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът Л. не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Хасково е била Заповед 3282з-5785/22.11.2024 г., издадена от Директора на Главна дирекция Гранична полиция , в частта й по т. 2, с която жалбоподателката Л. временно е отстранена от длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. Със същата заповед е образувано дисциплинарно производство срещу А. А. Л. за извършено нарушение по чл.203, ал.1, т.7, от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/. Видно от отразеното в оспорената заповед в Главна дирекция Гранична полиция са постъпили данни, отразени в Справка с Вх. 02-2149/08.10.2024 г., във вр. със Съобщение 12177/04.09.2024г. от ГКПП Капитан Андреево, което съдържало информация за извършена на 04.09.2024 г. проверка на влизащ в страната лек автомобил, Марка Хонда с турски регистрационен номер [рег. номер], с водач турския гражданин Y. Y., роден на [дата]., паспорт [номер], издаден в РТурция. Като пътници в автомобила пътували лица, представили за проверка български паспорти, издадени от ОД на МВР Хасково. При граничната проверка е било установено, че лицата с български документи не се идентифицират с фотоизображението от документите. Автомобилът и шофьорът били изпратени за проверка на втора линия АИС - ГК, където било установено, че лекият автомобил протича по задача R4. В резултат на изготвени експертни справки е било установено, че документите са истински, но лицата не се идентифицират с фотоизображението от предоставените документи, същите били иракски граждани, ползващи документи за самоличност на други лица, български граждани. В заповедта е посочено, че при извършени проверки в АИС - ГК, за периода от 01.01.2024 г. до 04.09.2024 г. за цитирания лек автомобил, както и за представените за гранична проверка на 04.09.2024 г. български паспорти имало регистрирани общо 7 броя влизания от Р Турция в Р България, през ГКПП Капитан Андреево, съответно на датите: 13.06.2024 г. в 12:45 ч.; 04.07.2024 г. в 17:12 ч.; 05.07.2024 г. в 21:50 ч.; 13.07.2024 г. в 21:28 ч.; 26.07.2024 г. в 01:08 ч.; 07.08.2024 г. в 05:56 ч. и на 04.09.2024 г. в 07:49 ч.. На тези дати младши инспектор Н. Ч. е изпълнявал служебните си задължения, като е извършвал гранични проверки на първа линия , единствено и само на трасе вход леки автомобили на ГКПП Капитан Андреево, същият е бил в съжителство, на семейни начала с младши инспектор Л.. Отбелязано е, че със Заповед 3282з-5229/24.10.2024 г. по описа на ГД ГП е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Н. Д. Ч.. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма. Според съда от съдържанието на заповедта, в обжалваната й част, се установява, че макар последната да е постановена в писмена форма, в нея липсват изложени фактически и правни основания по отношение на т. 2, от които да се установят причините, поради които служителят следва да бъде отстранен. Административният съд е изложил доводи, че по делото не е доказано по безспорен начин наличието на втората, кумулативно предвидена предпоставка на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР. Не може по презумпция да се приеме, че служебното положение на жалбоподателката би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу нея дисциплинарно производство, тъй като със същото се засягат законни права на адресата и в този смисъл то следва да бъде обосновано и в съответствие с целта на закона. По изложените доводи е отменил Заповед 3282з-5785/22.11.2024 г. й в частта по т.2. Решението е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за правния спор доказателства и ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е мотивирал извод, който изцяло се споделя от настоящата инстанция. Възможността за отстраняване на служителя, предвидена в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на две предпоставки образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина. Наличието на първата предпоставка се извежда от заповедта за образуването на такова, но по отношение на втората посочването на длъжността, която заема служителят, не е достатъчно, а наличието й следва да бъде обосновано в заповедта, с излагане на относими обстоятелства и подкрепено с доказателства. В случая съдът правилно и обосновано е приел, че административният орган не установил наличието на една от кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - по какъв начин служебното положение на Л. би затруднило разкриването на обективната истина. Доказано е само наличието на образувано дисциплинарно производство срещу служителката. За отстраняването й от длъжност обаче това не е достатъчно. В заповедта не са изложени съображения кои фактически обстоятелства дават основание на административния орган да приеме, че служебното положение на Л. би затруднило разкриването на обективната истина в конкретния случай, т. е. не става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателката и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. Такава връзка следва да бъде обоснована, за да се приеме, че фактическият състав на приложимата правна норма е осъществен, което в случая не е сторено. При липсата на изложени мотиви в акта, както и на доказателства за наличие на тези предпоставки правилно в обжалваното решение е прието, че същите не са налице. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като и бъдат присъдени разноски в размер от 1000 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като бланково се преценява от настоящата касационна инстанция за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение