Решение № 2104 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2009 г.

Решение № 2104 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на пълномощника на директора на Районна здравноосигурителна каса - София област и на пълномощника на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София против решение № 373 от 15.06.2009 г. по адм. д. № 830/2008 г. по описа на Административен съд - София област, III състав. И в двете касационни жалби са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими. Разгледани по същество първата се явява основателна, а втората - неоснователна. По касационната жалба на пълномощника на директора на Районна здравноосигурителна каса - София област С тази касационна жалба се обжалва решение № 373 от 15.06.2009 г. по адм. д. № 830/2008 г. по описа на Административен съд- София област, III състав в частта му, с която е отменена Заповед № РД-09-0981 от 1.09.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - София област, в частта й, с която е наложена санкция в размер на 900 лв. за допуснати пет броя нарушения по клинична пътека /КП/ № 240 при пациенти с история за заболяването /ИЗ/ № № 3641, 3638, 3712, 3660 и 3643. По тази част на решението, съдът е приел за установено, че за тези случаи са спазени всички изисквания на закона: осъществилият приема на пациента лекар е такъв със специалност "ФРМ", той фигурира навсякъде и се е подписал като лекуващ лекар. В мотивите към Заповед № РД-09-0981 от 1.09.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - София област, административният орган е посочил, че д-р Геренкова е издала и подписала епикризите като лекуващ лекар при дехоспитализирането на пациентите и в петте случая, която лекарка няма придобита специалност "Физикална и рехабилитационна медицина". Като лекуващ лекар в историите на заболяванията отново е посочен лекар без тази специалност. Цитираните писмени доказателства са били приети в заверени ксероксни копия по първоначалното дело. Действително и при петте случая в епикризите като лекуващ лекар под епикризите, включително и тази на Адем Адем Саид, като лекуващ лекар е вписано "д-р Геренкова", за която е било установено, че е лекар без придобита специалност "Физикална и рехабилитационна медицина". Ако подписът под тези епикризи не е неин, то следваше другият лекар да запише името си. Без наличие на съдебно-почеркова експертиза не може да се каже аргументирано, че подписите са на д-р Белева, която е лекар с придобита специалност в посочената област. Освен това в ИЗ № № 3641, 3638, 3660 и 3643 в графата "лекуващ лекар" са налице видими поправки, сочещи че преди изписването на д-р Белева е имало друг текст. В тази връзка настоящият тричленен състав на ВАС взема предвид и заключението на тройната медицинска експертиза, която категорично заявява, че д-р Геренкова е извършила медицинските дейности по КП № 240 като приемащ и лекуващ лекар, подписала е и "Декларация за информирано съгласие", без тази лекарка да е изпълнител по посочената клинична пътека, съгласно договор № 23-0485 от 9.02.2007 г. Пак в тази връзка се взема предвид и отразеното в Решение № 121 от 29.08.2008 г. на Арбитражната комисия. В него за цитираните по-горе в мотивите пет случая изрично е отразено, че д-р Геренкова е издала и подписала епикризата като лекуващ лекар при дехоспитализирането на пациентите. Те са лекувани от д-р Геренкова, която няма придобита специалност "Физикална и рехабилитационна медицина". Медицинските дейности по клиничната пътека не са назначени и извършени от лекар с придобита специалност, посочен в договора като изпълнител по тази клинична пътека. Видно от цитираното решение на АК, последната е отхвърлила възражението на болницата и е потвърдила Медицински протокол № 291 от 18.07.2008 г. По изложените в настоящите мотиви съображения не се възприема извода на първоинстанционния съд по фактическата обстановка, тъй като не кореспондира с доказателствата делото и поради това е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно т. 199.5 от Решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на УС на НЗОК едно от условията за сключване на договор с НЗОК е лечебното заведение е да има необходимите специалисти за изпълнение на КП. Според т. 214.1 от Решението, НЗОК заплаща на изпълнител на болнична помощ за всеки отделен случай по КП, когато съответната КП е включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на болнична помощ и същата е извършена от посочените в договора специалисти. Санкцията за коментираните нарушения е наложена на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2000 г. /НРД 2006 г./ - за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ. Предвид изложеното в настоящите мотиви санкцията е законосъобразна. Стигайки до друг правен извод първоинстанционният съд е нарушил и материалния закон. По посочените по-горе съображения съдебното решение се отменя в тази му част и вместо него се постановява ново, по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля в тази й част. По касационната жалба на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД С тази жалба се атакува съдебното решение в частта му, с която административният акт е оставен в сила. По първоначалното дело е било безспорно установено, че по КП № 237, при пет случая с ИЗ № № 3835, 3837, 3780, 3865 и 3751, в деня на хоспитализация на пациента, когато съгласно алгоритъма на клиничната пътека, лекуващият лекар-специалист трябва да направи оценка на рехабилитационния потенциал на пациента, на базата на който да определи рехабилитацията и лечебния план, приемащият лекар, посочен като изпълнител по КП в индивидуалния договор, не е бил на работа във филиала, съгласно работния график на лекарите за съответния период. От доказателствата по първоначалното дело не може да се направи друг извод освен този, който е направил съдът, а именно че нарушенията на чл. 184 и чл. 187 от НРД 2006 г. са били извършени. С настоящата касационна жалба не се сочат и представят нови доказателства. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че санкцията по чл. 238, ал. 1, т. 2, б. "а" от НРД 2006 г. е била законосъобразно наложена. Относно шест случая по КП № 240 по ИЗ № № 3556, 3506, 3493, 3478, 3594 и 3592 е установено, че пациентът е лекуван и изписан от д-р Геренкова, която няма придобита специалност "Физикална и рехабилитационна медицина". С касационната жалба не се представят доказателства, от които да бъде направен друг извод относно фактическата обстановка. Всички съображения изложени по-горе в мотивите относно нарушението на т. т. 199.5 и 214.1 от Решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на УС на НЗОК и относно прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. са важими и тук, като се изключат съображенията относно корекциите на в бланките ИЗ. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и др. подобни. Грешки от такава естество в процесния съдебен акт липсват. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 211 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,