Решение № 12187 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2024 г.

таблица 5, т.2 от решението на ЕК като се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил представените по делото оценки на Агролеспроект ЕООД. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът - Х. И. К. от гр. Асеновград, чрез адвокат Ц. Попова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08), приведена в действие в Република България при замените на горска земя. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт и е изпратил преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне в изпълнение решение на ЕК С

6207 final от 05.09.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установил, че с договор за замяна на недвижим имот 315/09.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Приморско на 17.07.2008 г. и Служба по вписванията гр. Созопол на 15.07.2008 г., Х. И. К. е заменил седемнадесет собствени недвижими имоти с обща площ 1 924.152 дка, с номера 208011, 208012, 208013, 208014, 208024, 208027, 208029, 208030, 208031, 208046, 208050, 208052, 208054, 208061, 208068 и 208070, находящи се в землището на [населено място], община Лъки, на стойност 1 120 617 срещу два държавни имота с обща площ 76 958 дка, представляващи имоти с идентификатор 37023.502.17 в гр. Китен, община Приморско и идентификатор 67800.45.448 в гр. Созопол, община Созопол на стойност 1 088 826.30 лева. Сделката попада в обхвата на решение на ЕК C

6207 final от 05.09.2014 г., издадено на основание чл.108 § 2 първа алинея от ДФЕС, което е влязло в сила, като необжалвано от Република България. С оценителски доклади, изготвени от Агролеспроект ЕООД, с едноличен собственик на капитала Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) са определени пазарните цени на заменените имоти - на държавните имоти в размер на 2 576 943, а частните имоти - в размер на 1 247 352 лева. При тези факти съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.170, ал.1 АПК да установи качеството "бенефициер" на Х. К. по смисъла на чл.107, § 1 от ДФЕС, тъй като в акта липсват мотиви, че лицето отговаря на изискванията за "предприятие" по смисъла на тази норма. В тази връзка се е позовал и на решението на Съда на ЕС по дело С-325/22, т. 39. По отношение размера на помощта, подлежаща на възстановяване и начина на определянето й, съдът е приел, че пазарните цени на имотите не са изготвени от независим оценител и не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП. Оценките са изготвени от Агролеспроект ЕООД, който не е независим оценител, тъй като съгласно вписванията в търговския регистър, едноличен собственик на капитала в дружеството е МЗХГ. Дружеството не е вписано и публичния регистър на независимите оценители и няма сертификат по Закона за независимите оценители. т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП. Освен това оценката е възложена от Изпълнителна агенция по горите, а не от администратора на помощта съгласно чл. 38, ал.10 ЗДП. При така установените нарушения, съдът е приел, че е безпредметно да обсъжда оценителските експертизи, приети по делото и e обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК. Изводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година. Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и на размера на помощта, подлежаща на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В чл. 38, ал. 6 ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ. По силата на чл. 170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяването им, е на административния орган. В конкретния случай не е спорно по делото, че сделката за замяна, сключена от Х. К. на 09.07.2008 г. попада в обхвата на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че качеството "бенефициер" на лицето е установено. В съображение

на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 година е посочено, че правилата за държавните помощи се прилагат по отношение на бенефициер, който е "предприятие" по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС. Съдът на ЕС определя понятието предприятие за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране, а стопанска дейност е всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар. С решението от 19.10.2023 г. по дело С-325/22 на Съда на ЕС обхвата на понятието "предприятие" е разширен, като в т. 39 е посочено, че "решението на ЕК от 5 септември 2014 г. трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 ДФЕС. " От това тълкуване следва, че физическите лица също могат да бъдат определени като предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, без да е необходимо да са използвали придобитите в замяна имоти за икономическа дейност. В конкретния случай правилно съдът е приел, че оспореният акт не съдържа мотиви за обстоятелствата, въз основа на които Х. К. е определен като "предприятие", което препятства и възможността съдът да извърши проверка за наличието на това условие. Обосновано съдът е приел, че не са спазени изискванията на чл. 38, ал. 9 и 10 ЗДП за определяне на пазарните оценки на имотите и съответно на размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване. В АУПДВ административният орган е определил пазарните цени на имотите съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДП - чрез експертна оценка, извършена от Агролеспроект ЕООД, избран за оценител по реда на Закона за обществените поръчки. В чл. 38, ал. 9 и 10 от ЗДП е предвидено, че оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с получателя на помощта и се възлага и приема от администратора на помощ съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. В случая по делото е установено, че оценката не е възложена от администратора на помощта - министъра на земеделието, храните и горите, а от Изпълнителна агенция по горите, както и че дружеството, изготвило оценителските доклади, не е регистрирано като независим оценител по ЗНО. Установено е, по данни от търговския регистър, че едноличен собственик на капитала в Агролеспроект ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите (понастоящем Министерство на земеделието и храните), поради което при възлагането и изготвянето на пазарните оценки на имотите на това дружество е в нарушение на принципите за независимост и обективност по чл. 4 от ЗНО. В този смисъл е и решение 3163/15.03.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело 7426/2022 г., постановено между същите страни, както и цитираната в него съдебна практика по други аналогични случаи. При тези доказателства, необсъждането на оценителските доклади на Агролеспроект ЕООД не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не променя изводите на съда за нарушение на чл. 38, ал. 9 и 10 от ЗДП при възлагането и изготвянето им. С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл.209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора, право на разноски има ответникът по касация. В представения списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. По делото не са представени доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие между Х. К. и адв. Ц. Попова за предоставяне на безплатна правна помощ, поради което разноски не следва да се присъждат.