Решение № 3518 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2009 г.

Решение № 3518 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - Варна срещу решение № 696 от 24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 2401 по описа за 2007 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част, като в отменената част е върнал делото като преписка на административния орган, при спазване на изискването на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на определението като се релевира довод за необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като заповедта в обжалваната й част се остави в сила или алтернативно - съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав. От адвокат Мария Петрова-пълномощник на Мадлена Иванова Петрова и Пламен Василев Петров - ответни страни по касационната жалба, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в нея се моли, касационната жалба да не се уважава. Претендира се и за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция от доверителите й. Писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил и от адвокат Теменужка Друмева - пълномощник на заинтересованите страни Христо Димитров Батев и Людмила Петрова Батева. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По молба на адвокат Мария Петрова, процесуален представител на жалбоподателите съдът е постановил определение № 2855 от 5.06.2009 г., с което е оставил без разглеждане подадената молба с правно основание в чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решението в частта му за разноските. Срещу това определение е подадена и частна жалба, в която се твърди неправилност на определението, като се моли, то да се отмени, като се уважи искането за допълване на решението. Претендира се присъждане на направените разноски по частната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Аргументира се с нарушение на материалния закон - чл. 28, ал. 10, т. 4 и 7 ППЗСПЗЗ, допуснато от областния управител при изработване на плана на новообразуваните имоти. Принадлежността на правото на собственост на двата отделни имота, отразени като един в плана на новообразуваните имоти е доказана с нотариални актове, които се вписват в службата по вписванията, а информацията е общодостъпна. Администрацията не е изпълнила задължението си да се снабди с тази информация. Счита, че решението на съда е правилно. По частната жалба прокурорът взема становище за неоснователността й. Намира, че приложимата норма е тази на чл. 248, ал. 1 ГПК. След като решението, чието допълване се иска е обжалваемо, то искането е следвало да се направи в 14-дневния срок за това. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Мадлена Иванова Петрова и Пламен Василев Петров са обжалвали заповед № РД-07-7706-203 от 8.08.2008 г. на областния управител на област с административен център-Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местността "Свети Никола", землището на гр. Варна в частта й за ПИ № 1292 с идентификатор 10135 526 1292. В жалбата си са твърдели, че те са собственици на УПИ IV-1414 в кв. 34, като техният имот и УПИ IV-1429, които са два самостоятелни имота, са отразени в ПНИ като един ПИ № 1292, без те да са отбелязани като собственици. Молят да се отмени заповедта в частта й за ПИ 1292, включващ УПИ IV-1414 и УПИ IV1429. От представените и събрани писмени доказателства, обсъдени ведно с приетото без оспорване заключението на вещото лице, е прието за установено: ПИ № 1292 в регистъра на имотите към ПНИ е записан за собственост на наследниците на Елена Станчева Мишева на основание н. а. № 186/1952 г. Според него тя е закупила лозе от 2 дка в Сталинските лозя, предградие "Лозята", кв. 116, парцел I, дворище (имот) № 835 по плана на гр. Сталин, продадено й от Георги Панайотов Георгиев. По ПКП този имот представлява имот № 674 по ПКП (стари имотни граници) и е отразен като имот № 1292 по ПНИ. С решение по гр. д. № 858/1989 г. на Районен съд-Варна, при което са участвали наследниците на Елена Мишева, Колю Иванов Мишев и държавата е постигната съдебна спогодба за делба на имоти. При нея на Лилия Иванова Бахнева е поставено в дял лозе от 1140 кв. м, а на Колю Иванов Мишев също лозе, със същата площ при описаните граници. Останалите наследници са получили уравнение на дяловете си в пари. Дял първи се идентифицира с имот № 1429 по КП на м. "Св. Никола" от 1977 г., а дял втори - с имот № 1414 по същия план. Лилия Иванова Мишева (Бахнева, подробно е изяснено, че имената са на едно и също лице) е продала своята част на Мая Иванова Георгиева, която е продала половината от имота си на Славчо Филипов Сименов, а те двамата - са продали имота на двамата жалбоподатели. С нотариален акт № 175/2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот, като собственици на имот № 1429 в кв. 28 по КП на м. "Св. Никола", с площ от 1000 кв. м се легитимират Христо Димитров Батев и Людмила Петрова Батева, конституирани като заинтересовани страни. Според приетото без оспорване заключение на вещото лице този имот представлява дял първи от делбата, което се установява от представените нотариални актове, установяващи правоприемство на праводателите върху имота. Площта му от 1140 кв. м е променена, защото част от северната страна на имота е отнета за улица, предвидена в проекта за регулация от 1990 г., във връзка с което е извършено и служебно попълване на КП от 1977 г. през 1989 г. В КП от 1956 г. този имот, закупен от Еленка Мишева, е бил заснет като един, но в следващия КП от 1977 г. имотът е заснет като два отделни имота. ПКП е изработен по КП от 1956 г. Съдът е установил пълната идентичност на имота, чрез заключението на вещото лице, към което са приложени и графични скици, с отразяване на съществуващите номера на имотите, техните собственици по границите им, които са материализирани. Приел е, че по ПНИ имот № 1292 не отговаря на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, както поради това, че в неговите граници са включени два отделни имота по КП от 1977 г., които са в реална собственост и следва да бъдат отразени в ПНИ, съобразно техните граници, така и предвид несъответствието му с чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ - северно от него е отразена пътека, която не отговаря на изискванията на нормата, независимо че на място съществуващите два имота граничат с път с ширина повече от 5 м, а отразената сграда в имота, през която минава границата между имот 1414 и 1429 на място не съществува. Тази сграда не фигурира и в КП от 1977 г. нито в документите за собственост. При така установената фактическа обстановка е направен извод, че към момента на издаването на заповедта на областния управител имот № 1292, отразен като един, представлява два отделни имота. Единият № 1414 е собственост на жалбоподателите, които се легитимират за такива с нотариален акт № 114/2005 г., а другият № 1429 - собственост на Христо Димитров Батев и Людмила Петрова Батева, за което те се легитимират с нотариален акт № 175 от 13.04.2007 г. Между тях няма спор за материално право и такъв не е заявяван. От приложените писмени доказателства по изработването и приемането на ПНИ съдът е направил извод, че заповедта на областния управител, предмет на жалбата, в частта й за ПИ № 1292 е издадена от компетентен орган, при спазване на определената форма и процесуален ред. При проверката на законосъобразността на заповедта съдът е проверил спазването на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, към който препраща § 4к, ал. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е установил нарушение на чл. 28, ал. 4 и ал. 10 ППЗСПЗЗ, защото имот с № 1292 не е отразен в съответствие с действителното фактическо положение, реалната собственост върху него, а и в регистъра на са отразени неговите собственици, което е и в нарушение на т. 2. 5 от съвместната заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ, издадена на основание чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол на плановете по § 4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ. Според нея границите на имот, за който има нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване, както и когато с имота е извършено разпореждане преди изработването на ПНИ се нанасят в плана без изменение на местоположението им. Тъй като от писмените доказателства безспорно е установено, че имоти № 1414 и № 1429 са придобити преди обжалваната заповед, е направен решаващият правен извод, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е незаконосъобразна, поради което е отменена и в тази част делото е върнато като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването, че решението е необосновано. Това твърдение е голословно и се опровергава от изключително подробните и прецизни мотиви на съда. Последният е установил с максимална точност идентичността на имота на жалбоподателите и заинтересованите страни, като въз основа на възприетата фактическа обстановка, съпоставена с приложимото материално право е извел и правните си изводи. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че договорът за изработването на ПНИ е сключен още през 1996 г., а прехвърлянето на собствеността върху процесните имоти е станало в по-късен момент, като никой от собствениците не е вписал в Службата по вписванията нотариалните си актове, поради което изпълнителят на техническото задание го е изработил според данните, с които разполага. Според чл. 28, ал. 10, т. 7 ППЗСПЗЗ към техническото задание администрацията прилага копия на издадени нотариални актове и влезли в сила съдебни решения, както и данни за неприключили съдебни производства. При наличието на това задължение за администрацията, състоящо се от три отделни компонента, горното твърдение е неоснователно. Съдът безспорно е установил, че в КП от 1977 г., макар и неприет, както се твърди в касационната жалба, ПИ № 1292 е представлявал два самостоятелни имота, поради което неправилно в ПНИ е заснет като един, а в регистъра на собствениците, неразделна част от ПНИ е записан на собственика му от 1952 г., което не съответства на действителното фактическо и правно положение. По частната жалба срещу определение № 2855 от 5.06.2009 г.: С определението, съдът е оставил без разглеждане искането на адвокат Мария Петрова-пълномощник на жалбоподателите за допълване на решението в частта му за разноските. Изложил е мотиви с аргументи в чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Приел е, че искането за допълване на решението за присъждане на направените по делото разноски е направено след изтичането на срока за неговото касационно обжалване. Изводът за процесуалната му недопустимост е правилен, защото съобщението с препис от решението е получен на 30.04.2009 г., а срокът за обжалването му е изтекъл на 14.05.2009 г. Молбата за допълване на решението е подадена на 19.05.2009 г. или след изтичането на срока, поради което тя като просрочена е била процесуално недопустима. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че следва да се приложи нормата на чл. 192 ГПК (отм.). Нормата на чл. 248 ГПК е процесуална и с влизането й в сила тя се прилага незабавно. § 2 ПЗР на ГПК се прилага за неприключилите производства, започнали при действието на отменения ГПК, докато в конкретния случай нормите на ГПК намират субсидиарно приложение и за тях важи принципът за незабавното действие на процесуалната норма. По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба нарушения, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат Мария Петрова за присъждане на направените разноски от доверителите й пред касационната инстанция с оглед изхода на спора е основателно и ще следва да се уважи. От договора за правна защита и съдействие серия "В", № 119459 от 25.05.2009 г. се установява, че Мадлена Иванова Петрова и Пламен Василев Петров са направили разноски от 450 лв. Областната администрация на област с административен център -Варна ще следва да бъде осъдена на основание чл. 143, ал. 1 АПК да им ги заплати. Искането на адвокат Теменужка Друмева - пълномощник на Христо Димитров Батев и Людмила Петрова Батева за присъждане на направените разноски е неоснователно, защото пред касационната инстанция не са доказани сторени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение