Решение № 1508 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 89/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С Решение 20764 от 22.10.2024 г. по адм. д. 3292/2023 г. Административен съд София-град (АССГ) е обявил нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22002222000441-091-001/23.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение 178/09.02.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите. С обжалвания съдебен акт директорът на Дирекция "ОДОП" София е осъден да заплати разноски по делото в размер на 7873,00 лв. Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от директора на Дирекция "ОДОП" София, чрез гл. юрк. Бакърджиева, в която са релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, което да се отхвърли жалбата на В. П. от гр. София. В съдебното производство касаторът се представлява от гл. юрк. Бакърджиева. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба В. П., чрез адв. Ю. Кучев от САК, в писмен отговор и становище, поддържа искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА Р-22002222000441-091-001/23.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение 178/09.02.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София, с който на В. П. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчните периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 38 457,30 лв. и лихви за забава в размер на 22 707,13 лв. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на ТД на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на дадените указани при тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е приел, че органът, възложил ревизията Г. Новакова към датите на издаване на ЗВР и РА е заемала длъжността - началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП София, като към датите на издаване на ЗВР и РА продължава да заема същата длъжност и е определена за орган, който може да възлага ревизии и то с нарочна заповед на Директор ТД на НАП- София от 18.02.2020 г. Също така е установено, че към датата на издаване на първата ЗВР Г. Новакова е отсъствала и ползвала платен годишен отпуск, като със Заповедта от 18.02.2020 година на директора на ТД на НАП за неин заместник е определен Т. Герасимов. Наред с това с изрична Заповед от 25.01.2022 година на директора на ТД на НАП е определен да изпълнява задълженията й за периода от 31.01.2022 г. до 01.02.2022 г. Установено е също така, че Т. Герасимов е заемал длъжността - началник сектор "Ревизии" към датата на издаване на първата ЗВР. Е. Гергинова към датите на издаване на първата ЗВР и към втората от 18.05.2022 е заемала длъжността - главен инспектор по приходите и е била определена за ръководител на ревизията с нарочна Заповед на директора на ТД на НАП със Заповед от 30.11.2021 г. за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2023 г., но със Заповед РД-01-443/15.06.2022 г. на директора на ТД на НАП - София е освободена от изпълнението на функциите на ръководител екип считано от 15.06.2022 г., като наред с това е наредено от 15.06.2022 г. на служителя Е. Гергинова да не се изплаща допълнително сума към индивидуалната и основна месечна заплата в размер на 300 лева. Едва със Заповед РД-01-943/28.11.2022 г. директорът на ТД на НАП- София е определил Е. Гергинова - главен инспектор по приходите в отдел "Ревизии" при ТД на НАП - София да изпълнява функциите на ръководител екип за периода от 28.11.2022 г. до провеждането на конкурентен подбор и посочил, за времето, през което служителят изпълнява функциите на ръководител екип да получава допълнително сума към индивидуалната си основан месечна заплата в размер на 300 лева. Решаващият съд е приел, че въпреки дадените изрични указания с Определение за насрочване на делото, данъчният орган не е ангажирал доказателства, че след 15.06.2022 г. Е. Гергинова отново е определена за ръководител екип и то към датата на съставяне на РД и РА - съответно 03.11.2022 г. и 23.11.2022 г. Според АССГ, тълкувайки нормите на чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013 г., както и разпоредбите на чл. 118, ал. 2 ДОПК, органът по приходите, определен в Заповедта за възлагане на ревизия е загубил качеството на ръководител на ревизията, което води до липсата на компетентност у един от издателите на РА, а оттук и до нищожност, която е прогласена с обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания са неоснователни по следните съображения: По делото няма спор по фактите. Чрез разпоредбите на ДОПК законодателят е предоставил нормативна компетентност по предмет и по степен, както и процесуалното качество (в това число и числеността) на органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП да издават РА. Компетентност е учредена от закона и то изрично, а нормите които я уреждат, не могат да се тълкуват разширително. След изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията, като териториалният директор, чрез своя вътрешен акт по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, трябва да обезпечи законосъобразното йерархично конституиране на органите, които впоследствие ще издадат РА. Наред с това разпоредбата на член 119, ал. 2 ДОПК въвежда изискване за вторична, персонална процесуална компетентност в конкретното ревизионно производство, която се надгражда над първичната материална компетентност на органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, предоставена им с чл. 118, ал. 2 ДОПК. Правилно АССГ приема, че в случая, след като органът по приходите, определен в Заповедта за възлагане на ревизия е загубил качеството на ръководител на ревизията с изрична Заповед от 15.06.2022 г. на директора на ТД на НАП, то е следвало органът, възложил ревизията да определи друг орган по приходите, който да има качеството на ръководител на ревизията, който да състави РД и да издаде РА. Отнемането на качеството на ръководител екип на Е. Гергинова от 15.06.2022 г., и издаването на РД на 03.11.2022 г. и РА на 23.11.2022 г. (в периода на отнета функция на ръководител на екип 15.06.2022 г. 28.11.2022 г.) правят издаденият РА нищожен. Процесният РА е издаден от орган по приходите, който е загубил качеството на ръководител на ревизията, т.е. нарушено е йерархично конституиране на ревизиращите органи, а оттук и необходимата компетентност на този орган да участва в издаването на РА. Липсата на компетентност у един от издателите на обжалвания ревизионен акт, прави последния нищожен, непораждащ правни последици и налага обявяването му за нищожен. В този смисъл, противно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд е изложил логични и последователни изводи при цялостна преценка и правилно тълкуване на относимата нормативна уредба. Релевираните доводи в касационната жалба, свързани с приложението на Тълкувателно дело 10/2016 година на Общото събрание на ВАС, са разгледани подробно от административния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК касационният съд препраща към мотивите му. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е прогласена нищожност на РА Р-22002222000441-091-001/23.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение 178/09.02.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, е правилно и следва да се остави в сила. По разноските: Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В случая от ответника по касация не е представен договор за правна защита и съдействие, липсва и списък за разноски по чл. 80 ГПК. Разноските за адвокатско възнаграждение, чието извършване не е доказано от страната, не подлежат на присъждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,