Решение № 15783 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9419/2012 г.

Решение № 15783 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9419/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център (ДКЦ) II - Пловдив" ЕООД, ЕИК ххххххххх, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 110, чрез процесуалния представител адвокат Стефанов, срещу решение № 1188 от 17.05.2012 г., постановено по административно дело № 2301 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на "Диагностично-консултативен център II - Пловдив" ЕООД против писмена покана с изх. № 16-0665 от 3.08.2011 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив, с която адресатът е поканен да внесе доброволно сумата в размер на 15 463.13 лв., представляваща превишение на определените от Касата регулативни стандарти за I-во и II-ро тримесечие на 2010 г.; 2) "Диагностично-консултативен център II - Пловдив" ЕООД е осъден да заплати на РЗОК - Пловдив разноските по делото в общ размер на 1 009.26 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, и са развити доводи за незаконосъобразност на писмената покана по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона). Въз основа на тях са формулирани искания за отмяна на решението и на писмената покана. Ответникът по касация - директорът на Районната здравноосигурителна каса - Пловдив, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Хронева, в писмено възражение моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е оспорената от "Диагностично- консултативен център II - Пловдив" ЕООД писмена покана с изх. № 16-0665 от 3.08.2011 г. на директора на РЗОК - Пловдив, с която адресата е поканен да внесе доброволно на НЗОК сума в размер на 15 463.13 лв., представляваща превишение на определените от Касата регулативни стандарти (РС) за първото и второто тримесечие на 2010 г. По делото е установено, че с част от издадените от лекари-служители на жалбоподателя (в качеството му на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/) през процесните периоди медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение бл. МЗ-НЗОК № 3, и медицински направления за медико-диагностична дейност бл. МЗ-НЗОК № 4, са назначени медицински дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените брой и стойност на индивидуалните регулативни стандарти (РС), заплатени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на изпълнители на медицинска помощ (ИМП), чийто размер се равнява на горепосочената сума. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и в съответствие с приложимия материален закон в мотивите на проверяваното решение е прието, че процесната писмена покана е материално законосъобразна, издадена в предписаната от закона форма (в това число е мотивирана) от компетентен административен орган в кръга на правомощията му, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ през първото и второто тримесечия на 2010 г. по договор с НЗОК, са определени с протоколи към индивидуалния договор и анекси към тях конкретен брой регулативни стандарти за тези периоди. От данните по делото е видно, че лечебното заведение с издадените направления бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 4 е превишило определените му РС за процесните периоди извън допустимите превишения от 10 % без компенсации и допълнителните 15 %, с които могат да се превишат РС, но следва да се компенсират през следващото тримесечие. Стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е в размера, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми, послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Пред първата съдебна инстанция не само не е опровергана формалната доказателствена сила на констатациите в протокола за неоснователно получени суми, а тези констатации са потвърдени недвусмислено от компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което Пловдивският административен съд с основание е кредитирал. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което тези суми подлежат на връщане от касатора. Винаги когато изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и възможностите за компенсиране, следва да възстанови заплатените заради това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК по реда на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, при спазване на предвидената процедура в чл. 76а от същия закон. Процесната покана е и материално законосъобразна с оглед коректното приложение на материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. и клаузите на чл. 42 - 43 от договор № 160665/29.01.2010 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Върховният административен съд не споделя наведените и пред настоящата инстанция доводи от касатора в насока, че не е бил длъжен да съобразява поведението си с определените му регулативни стандарти поради противоречието им със Закона за здравното осигуряване, и защото те нарушавали правата на здравноосигурените лица. Тези възражения са надлежно обсъдени в мотивите на проверяваното съдебно решение, където им е даден убедителен отрицателен отговор, който по същество настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. За пълнота на изложението трябва да се добави, че развитите в касационната жалба съображения, релевиращи незаконосъобразност на регулативните стандарти, са неотносими към предмета на спора. Определените регулативни стандарти за всеки изпълнител на медицинска помощ не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производството по оспорване на писмена покана, издадена за събиране на неоснователно изплатени суми от бюджета на НЗОК. В тази връзка не е основателно и касационното оплакване, отнасящо се до реда и правилата, по които се изпълнява бюджетът на НЗОК. Това е дейност, свързана с оперативната самостоятелност на този централизиран орган. Изпълнението на индивидуалния договор за оказване на СИМП не е пряко свързано с горепосочената дейност, като искането за определяне на допълнителни РС представлява отделно производство. След като дружеството като лечебно заведение е подписало договор с НЗОК, то е изразило съгласието си с клаузите на същия и не може да се противопоставя на уговореното в него с последващи възражения. Касата дължи плащане само в рамките на договорените между страните регулативни стандарти, и излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на медицински дейности, предмет на договора, който другата страна - НЗОК, е приела да финансира. Нарушаването на регулативните стандарти причинява финансова щета на НЗОК, която следва да се репарира, а лансираната теза от касатора за противното не намира опора в закона. Липсва нормативна възможност, дори и да не е надхвърлен бюджета на НЗОК за предоставяне на специализирана извънболнична медицинска помощ, неизползваните от предходно тримесечие регулативни стандарти от друг вид да бъдат пренасочвани и прехвърляни за компенсиране на надвишени регулативни стандарти. Лимитирането на медицинската дейност не води до ограничаване на медицинската помощ за здравноосигурените лица, а осигурява финансовото й обезпечаване съобразно възможностите на бюджета на НЗОК. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е вече разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и решение № 2 от 22.02.2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Ограничителната норма на чл. 3 от ЗБНЗОК за 2010 г. не е противоконституционна. Граматическото тълкуване на чл. 4 от ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в рамките на определения му регулативен стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени, като в това отношение касационният съдебен състав изцяло споделя изложеното от прокурора от Върховна административна прокуратура в проведеното по настоящото дело съдебно заседание. С оглед на това обоснован се явява и изводът на решаващия съдебен състав, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и задължението за компенсиране (което не се оспорва и от жалбоподателя), изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил юрисконсултско възнаграждение и заплатения депозит за вещо лице в полза на РЗОК - Пловдив, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез подаденото писмено възражение от надлежно упълномощената юрисконсулт Хронева. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на РЗОК - Пловдив за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,