Решение № 5881 от 5.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Манастирски срещу решение 241 от 07.06.2022 г., постановено по административно дело 189/2022 г. от Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-120-6500/1033/10.03.2022 г. (УП) на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното от него УП бъде отменено като незаконосъобразно и му бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в представени от процесуален представител писмен отговор и становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било посоченото УП, с което исканите от земеделския производител суми за подпомагане по схеми/ мерки СЕПП, СПП, ЗДП и СЗ-П са намалени. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Настоящият състав не споделя изводите за постановяване на акта в предвидената от закона форма. В акта в две таблици - Оторизирани суми в лева и Извършени плащания са посочени искането суми, извършените намаления и оторизирани суми, както и изплатените такива. Мотивите на органа за постановяване на акта следва да бъдат посочени в акта, като органът е възприел практика да излага същите под формата на обяснения към всяка от колоните в отразените в акта таблици. Посоченият метод обаче не освобождава органа от задължение да изложи конкретните фактически и правни основания за издаването му, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, приложима в случая при липсата на изисквания към формата на акта в специалния закон. В случая липсват изложени конкретни мотиви, от които да може да се установи какви фактически основания приема за установени органа в случая и кои конкретно правни норми е приел за приложими в случая. В обясненията към колона 3 Намаления към таблицата Оторизирани суми в лева са посочени пет различни хипотези, при които се отчитат тези намаления, като от това съдържание на акта не може да бъде установено, коя от тях приема за приложима в случая издателят на акта, а отделно от това не може да бъде установено и какви са фактическите основания за това. С административната преписка е представен доклад за проверка на площи, извършена от Регионалния технически инспекторат (РТИ)- Монтана в присъствие на представител на земеделския стопанин, който е показал местонахождението на парцелите и е отразил в протокола, че до 20.07.2020 г. парцелите, които в момента са засети с пшеница ще бъдат засети с пипер на открито. Като такива протокола са отразени три парцела с композитни номера: 47593 373-1-2; 47593-408-2-1 и 47593-378-1-2. С уведомително писмо 01-122-6500/57/29.06.2020 г., връчено чрез представителя му, присъствал на проверката на 04.08.2020 г. Манастирски е уведомен, че резултатите от извършената проверка са отразени в приложения доклад и същия има възможност да направи своите възражения в 14 дневен срок. В указания срок с искане вх. 01-122-6500/57#1/20.08.2020 г. земеделският стопанин е поискал да бъде извършена повторна проверка на посочените парцели, за да се установи реализираното от него засяване на пипер на открито на 20.07.2020 г. С уведомително писмо изх. 01-122-6500/57#2/21.09.2020 г. ДФЗ уведомява Манастирски, че при извършен административен преглед на подаденото от него заявление от отдел Контролни проверки, дирекция ТИ ЦУ на ДФЗ е потвърдено, че констатациите на експертите от отдел РТИ са коректни и са в съответствие с процедури на ДФЗ, а направеният снимков материал по адекватен начин показва състоянието на земеделските земи към момента на проверката. При така установеното АС Монтана приема, че в случая актът, като постановен в писмена форма съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като административният орган бил посочил в табличен вид схемите и мерките, по които е подадено заявлението за кампания 2020 г., като надлежно били посочени заявените суми, намалените суми и оторизираните суми за всяка от мерките, по които оспорващия е подал заявление, както и конкретни фактически правни основания, които са го мотивирали да издаде акта, при това изчерпателно. Посочено е, че актът е регламентиран с разпоредбата на чл. 10б от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5) и в него изчерпателно са посочени всички основания, които са мотивирали издателя му при определяне на сумите, които са оторизирани,/отказани по заявените от оспорващия схеми и мерки за подпомагане на кампания 2020 г. Настоящият състав не споделя посочения извод. В акта в обясненията към колона 3 намаления са посочени - 1. намаление на субсидията, след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление, заявени повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2. намаление на субсидията, в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5; 3. наложена ставка на корекции (финансова дисциплина) определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. и чл. 8, § 1 от регламент 1307/2013 г. в изпълнение на Регламент (ЕС) 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. За кампания 2020 е в размер на 2,906192%; 4. Линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС)) 1307/2013 г., налагано, съгласно чл. 6, § 2, буква е, т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 г. на Комисията, за кампания 2020 не е налагано такова и 5. линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е, т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията, като за кампания 2020 не е налагано такова. От така цитираното съдържание на акта не се установява коя от изброените хипотезите приема за приложима в случая органа, при което буди недоумение изводът в обжалваното решение за мотивираност на акта и съответствието му с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Освен, че от посочените различни хипотези на различни правни норми, за две от които изрично е посочено, че за конкретната кампания 2020 не са приложими, от съдържанието на акта не може да бъде установено и какво приема за установено като фактически основания органът. Вярно е, че по преписката са приложени писмени доказателства, че е извършена проверка на място, но в акта липсва препращане към изготвения доклад, при което не е налице и хипотезата, в която мотивите на акта могат да бъдат изложени в друг акт. В случая недопустимо съдът е изложил мотиви, позовавайки се на доказателства, към които органът не е посочил препращане в акта, с което е направил опит да санира допуснатите нарушения при постановяване на акта, при което решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила довело и до материалната му незаконосъобразност. Отделно от това по делото не е установено дали действително трите парцела, предмет на теренната проверка са били засети по начина заявен от земеделския стопанин в приложеното от него декларация за посочената стопанска година. В тази насока следва да бъде посочено, че след подаденото от него възражение е направена административна проверка т.е. такава по документи, от които този факт няма как да бъде установен, при което актът е постановен при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваният акт бъде отменен като незаконосъобразен постановен в нарушение на изискванията за неговата форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, а преписката върната на органа за ново произнасяне, при което да бъде постановен акт в изискуемото се от закона съдържание. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател направените деловодни разноски в размер на 1785,90 лв., от които 1474,93 лв. заплатена държавна такса за касационното производство, 10,97 лв. заплатена държавна такса за първоинстанционното производство и 300 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение