Решение № 8371 от 14.8.2023 г. на ВАС, III о.

Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение 4008/15.06.2022 г. по адм. дело 10006/2021 г. по описа на Административния съд- град София в частта, в която е осъден да заплати на едноличния търговец П. Христов с фирма ЕТ Пехри П. Христов" със седалище и адрес на управление София " .... сумата от общо 102 481 лева (сто и две хиляди, и четиристотин и осемдесет и един лева), представляваща законната лихва по чл. 86, изр. първо ЗЗД като обезщетение за имуществени вреди за периодите 14.02.2019 г. 25.03.2019 г. ; 14.02.2019 г. 25.03.2019 г., причинени от частично отменено с решение 7843/21.12.2018 г. по адм. дело 6823/2018 г. на Административен съд- София град като незаконосъобразно решение 07/04/1/0/02504/3/01/03/01, изх. 01-6500/11.05.2018 г. на изпълнителния директор на Фонда.......". Направени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло, като се присъдят направените разноски. Eдноличният търговец П. Христов с с фирма ЕТ Пехри-П. Христов със седалище и адрес на управление София е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Държавен фонд "Земеделие" е подал и втора касационна жалба срещу решение 5280/11.08.2022 г., постановено по същото дело, с което е допълнено решение 4008/15.06.2022 г., като върху сумата 102 481 лева е присъдена законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 15.10.2021 г. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се отхвърли предявения иск. Върховният административен съд, като провери правилността на решенията с оглед оплакването за нарушение на материалния закон, намира, че касационните жалби са основателни. Не се дължи проверка на решение 4008/15.06.2022 г. на посочените други две касационни основания поради отсъствието на съответни на тези основания оплаквания в касационната жалба на Държавен фонд "Земеделие". Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на П. Христов, едноличен търговец с фирма ЕТ Пехри-П. Христов със седалище и адрес на управление София, с която срещу Държавен фонд Земеделие са предявени искове за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи изтеклата законна лихва за забавено плащане на безвъзмездната финансова помощ по договор 07/04/1/0/02504, причинени от издаденото решение 07/04/1/0/02504/3/01/03/01, изх. 01-6500/11.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , отменено като незаконосъобразно от съда, както следва: иск за сумата 42 449, 67 лева, представляваща изтеклата за периода 05.04.2018 г. - 26.03.2019 г. законна лихва върху главницата от 429 266, 30 лева; иск за сумата 131 931, 78 лева, представляваща изтеклата върху главницата от 389 946,14 лева законна лихва за периода 05.04.2018 г. - 04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба 15.10.2021 г. Административният съд установил, че между Държавен фонд Земеделие и едноличния търговец П. Христов е сключен договор 07/04/1/0/02504 от 03.02.2016 г., с който на търговеца е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 4 Инвестиции в материални активи , подмярка 4.1., Инвестиции в земеделски стопанства по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. , на основание Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства . По подадената от едноличния търговец заявка за плащане 07/04/1/0/02504/3/01 от 06.10.2017 г. изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие издал решение 07/04/1/0/02504/3/01/03/01 от 11.05.2018 г. за изплащане на част от финансовата помощ и за финансова корекция на друга част от помощта, като отказал плащането на сумата 858 532, 70 лева от общо дължимата сума 1 001 621, 56 лева. С решение 7843/21.12.2018 г. по адм. дело 6823/2018 г. по описа на Административния съд-град София, влязло в сила на 13.02.2019 г., решение 07/04/1/0/02504/3/01/03/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие било отменено в частта, в която е отказано изплащането на сумата 858 532, 70 лева. Впоследствие част от отказаната помощ от 858 532, 70 лева била изплатена, както следва: сумата 429 266, 30 лева - на 26.03.2019 г. (42 дни след влизане в сила на съдебното решение); сумата 389 946, 14 лева - на 04.08.2021 г. ( две години, пет месеца и 21 дни след влизане в сила на съдебното решение). Общият размер на изплатените суми е 819 212, 44 лева (429 266, 30 лв. + 389 946, 14 лв.). От правна страна съдът приел, че исковите претенции са частично основателни. Поради частично отмененото като незаконосъобразно решение 07/04/1/0/02504/3/01/03/01, изх. 01-6500/2203 от 11.05.2018 г. ищецът понесъл имуществени вреди във формата на пропуснати ползи поради забавено плащане на дължимата финансова помощ. Държавен фонд "Земеделие" изпаднал в забава за плащането на сумата 429 266, 30 лева за периода 14.02.2019 г. - 25.03.2019 г. или от датата, следваща тази, на която влязло в сила съдебното решение на Административния съд-град София за отмяна на незаконосъобразното решение на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", до датата, предхождаща тази, на която сумата била платена. Ищецът следвало да бъде компенсиран с обезщетение в размер на 4 770 лева, възлизащо на изтеклата върху главницата законна лихва за съответния период. Над сумата 4770 лева до пълния предявен размер от 42 449, 67 лева искът следвало да се отхвърли. По отношение на плащането на сумата 389 946,14 лева ответникът изпаднал в забава, считано от 14.02.2019 г., или от датата, следваща тази, на която съдебното решение влязло в сила. Забавата продължила до 03.08.2021 г. или до деня, предхождащ плащането на финансовата помощ. Държавен фонд "Земеделие" следвало да заплати на едноличния търговец обезщетение в размер на 97 710, 95 лева, представляващо изтеклата за периода законна лихва върху главницата, като за разликата до пълния предявен размер от 13131,78 лева искът следвало да се отхвърли. Административният съд преценил, че обезщетенията не се дължат с начална дата 05.04.2018 г. или от датата на която ищецът получил признатата с решение 07/04/1/0/02504/3/01/03/01, изх. 01-6500/2203 от 11.05.2018 г. финансова помощ от 1 001 621, 56 лева, тъй като за неиздължената част от помощта ответната страна изпаднала в забава след влизането в сила на съдебното решение, с което е отменен незаконосъобразния административен акт . Съдът отхвърлил възражението на ответника, че плащането на помощта се дължи на едноличния търговец от момента, в който приключило производството по оспорването на акт от 05.11.2019 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2017 година, отменен с решение 3182/23.06.2020 г. по адм. дело 13784/2019 г. по описа на Административния съд-град София, влязло в сила на 25.01.2021 г. Според изложените от съда мотиви, този акт нямал отношение към решаването на спора по делото. За неоснователно било счетено и възражението на Държавен фонд Земеделие , че задължението за плащане на сумата 429 266, 30 лева е възникнало по силата на решение изх. 01-6500/3632 от 12.08.2021 г., с което е одобрено изплащането на финансова помощ в размер на 429 266, 30 лева на едноличния търговец П. Христов съгласно коригираща заявка 07/1/0/02504/4/01. Правно значение имало отмененото като незаконосъобразно решение от 11.05.2018 г., причинило вреди на ищеца. Съдът посочил, че ищецът няма задължение да доказва пропуснати ползи при положение, че претендира обезщетение в размер на законната лихва. Основанието за присъждане на обезщетението се извеждало от разпоредбата на чл. 86, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите, като вредите подлежали на доказване само ако се претендират в по-висок размер от този на законната лихва. В мотивите на решение 4008/15.06.2022 г. административният съд отбелязал, че върху определените размери на търсеното обезщетение се дължала законната лихва, считано от предявяването на иска 15.10.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Според разбирането на административния съд, присъждането на законни лихви върху определено по този ред обезщетение не представлява сложна лихва или т. нар. анатоцизъм . По тези съображения административният съд осъдил Държавен фонд Земеделие да заплати на едноличния търговец П. Христов общо сумата 102 481 лева, представляваща изтеклата върху главниците за периода 14.02.2019 г. 25.03.2019 г. и периода 14.02.2019 г. 25.03.2019 г. законна лихва, заедно с разноски, възлизащи на 2823 лева, като отхвърлил исковете за разликата над присъдения размер от 102 481 лева до общо претендирания размер от 174 381 лева. В полза на Държавен фонд Земеделие съдът присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. С допълнително решение 5280/11.08.2022 г. административният съд допълнил решение 4008/15.06.2022 г. по адм. дело 10006/2021 г., като присъдил върху всяка от формиращите обезщетението от 102 481 лева суми законната лихва, считано от подаването на исковата молба 15.10.2021 г. Касационната инстанция намира, че решение 4008/15.06.2022 г. на Административния съд-град София е постановено в противоречие с материалния закон. Исковите претенции, за уважаването/отхвърлянето на които административният съд е следвало да се произнесе с прецизно формулиран диспозитив, и то поотделно, а не сумарно, се обосновават с издаването на незаконен административен акт, с който изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие отказал плащане на финансова помощ за сумата 858 532, 70 лева. Според твърденията на ищеца, плащанията на безвъзмездната финансова помощ били забавени поради издадения незаконосъобразен отказ, вследствие на което той понесъл имуществени вреди в размер на изтеклата върху главницата законна лихва за периода на забавата. Обезщетяването на имуществените вреди се претендира на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, с твърдения за наличието на следните нормативни предпоставки отменен като незаконосъобразен административен акт, който е причинил вреди на засегнатото лице в условията на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. При решаването на правния спор административният съд не е взел предвид, че отношенията между ищеца и ответника произтичат от договор 07/04/1/0/02504 от 03.02.2016г. Съгласно условията на договора на едноличния търговец се предоставя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 65% от одобрените и реално извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект 07/04/1/0/02504 Създаване на биологични насаждения от ягоди и малини и изграждане на оранжерии за биологично производство". Наличието на сключен между страните административен договор сочи на различно правно основание от това, на което почиват предявените искове. По определението на чл. 19а АПК административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, който се сключва, когато това е предвидено в специален закон. Договорът урежда правата и задълженията на всяка от договарящите страни по учреденото между тях правоотношение в определена правно регламентирана сфера на обществените отношения. При наличието на административен договор, сключен между административен орган и граждани или организации, страните съобразяват поведението си освен със закона, и с правата и задълженията, които произтичат от договора. Според определението в §1,т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр.51 от 2022 г.), административен договор е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. Споровете по сключени между бенефициента и ръководителя на управляващия орган административни договори се решават съобразно неговите клаузи и приложимите за съответния програмен период нормативни разпоредби от правото на Европейския съюз и от националното материално право. Съгласно чл.19ж АПК компетентен да се произнесе по споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори е административният съд. Съгласно чл.128, ал.1, т.3 АПК на административните съдилища са подведомствени споровете, свързани с изпълнението на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Споровете, чийто предмет са валидността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори, се разглеждат по реда на дял трети "Производства пред съд" от Административнопроцесуалния кодекс, което означава, че страните могат да защитят своите права и законни интереси посредством уредените в този дял съдебни производства. Съгласно чл.268, т.4 АПК административните договори съставляват изпълнителни основания и могат да бъдат приведени в изпълнение по съответния процесуален ред. Отмененият частично административен акт - решение 07/04/1/0/02504/3/01/03/01, изх. 01-6500/2203 от 11.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е издаден в производство за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал.2 ЗУСЕСИФ (загл. изм.). Макар да е бил отменен като незаконосъобразен, този акт, както и всеки друг акт за извършване на финансова корекция, не може да се интерпретира като основание за търсене на вреди за забавено плащане на безвъзмездната финансова помощ от фондовете на Европейския съюз по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При отношения, произтичащи от административен договор, няма място за предявяването на иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетяването на вреди от незаконна административна дейност. Отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обективна, извъндоговорна отговорност, която се характеризира с отсъствието на правна връзка между държавата и общините и засегнатите от административна дейност лица. Такава предварително установена връзка между страните обаче съществува в случаите, в които са сключени административни договори. В чл. 9, ал.1, т. 12 от сключения между Държавен фонд "Земеделие" и едноличния търговец П. Христов договор 07/04/1/0/02504/ 03.02.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е предвидено, че Държавен фонд Земеделие има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да поиска възстановяване на част или на цялата помощ при определени условия. Същото правило е уредено и нормативно. Съгласно чл.69, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр.51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от Европейските фондове или се намалява размерът на изразходваните средства. В исковата молба не е посочена действаща правна норма или правило, съдържащо се в административния договор, от които произтича задължение на управляващия орган да изплати безусловно и веднага финансовата помощ по подадено до него искане. Както договорът, така и приложимите правни норми, уреждат правомощието на управляващия орган да провежда процедури за администриране на финансови корекции, като проверява допустимостта на подлежащите на възстановяване разходи, направени от бенефициента във връзка с изпълнявания от него проект. Същевременно и договорът, и приложимият специален Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр.51 от 2022 г.), не предвиждат имуществена отговорност на управляващия орган, респективно на юридическото лице, в чийто състав се намира този орган, при отменен от съда отказ за верифициране на разходите по проекта. Управлението на проектите за съответния програмен период от национални органи и прилагането на националната правна рамка наред с правото на Европейския съюз, не означава, че няма особености, които следва да бъдат отчетени. Дейността по управлението на средствата по Европейските фондове не може да се определи като типична форма на държавно управление, която държавата осъществява чрез създадената от нея система от държавни органи, тъй като е насочена към постигането на специфичните цели на дадена програма. Средствата, отпуснати за срока на действието на програмата, могат да се разходват само за финансирането на одобрените проекти, но не и за заплащането на лихви и друг вид обезщетения на получателите на помощта. Аргумент за отхвърлянето на подобни претенции е и безвъзмездният характер на помощта, която не е обвързана с изпълнението на насрещна престация от този, който я получава. Ползвайки различни форми на финансова подкрепа от фондовете на Европейския съюз, бенефициентите на помощта инвестират в материални и нематериални активи, което изключва или най-малкото компенсира възможността да понесат имуществени вреди от изпълнението на административен договор. Съгласно чл. 62, ал.1 ЗУСЕСИФ (редакция ДВ. бр.101 от 22 декември 2015г.) междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането на бенефициента. Предвиденият в закона срок е уреден като инструктивен, а не като императивен. При приключване на започната процедура по административноправен или съдебен ред с влязъл в сила административен или съдебен акт, както е в разглеждания случай, управляващият орган издава нов акт, с който приключва процедурата по администриране на нередности (чл.29, ал.1, т.2 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове). След издаването на акта, с който приключва процедурата по администриране на нередности, започва да тече инструктивния срок за извършване на плащането по чл.62, ал.1, предл.2 ЗУСЕФСУ. Като не е приложил точно материалния закон, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят в уважената от съда част. Като неправилно следва да се отмени и постановеното от съда решение 5280/11.08.2022 г. с постановяването на друго, с което да се отхвърлят исковете за присъждане на законната лихва върху присъдените от съда обезщетения, представляващи изтекла законна лихва. Всъщност решение 5280/11.08.2022 г. не може да се определи като допълнително. Административният съд е следвало да се произнесе с решение за поправка на очевидна фактическа грешка, при положение, че е формирал воля в мотивите на съдебния акт, но е пропуснал да я отрази в диспозитива на решение 4008/15.06.2022 г. Извън изложените горе съображения, за пълнота на касационната проверка на решение 5280/11.08.2022 г. следва да се отбележи, че касационната инстанция не споделя разбирането на административния съд за наличието на основание за присъждане на законната лихва върху сума, формирана от изтеклата за съответния период законна лихва върху главницата. Законната лихва по чл.86 ЗЗД се начислява от деня на забавата на длъжника до деня на изпълнението на паричното задължение. Законната лихва, както сочи и наименованието й, се урежда от закона като показател за размера на вредите, които кредиторът понася при забавено изпълнение. Назоваването на претенцията, формирана от изтекла лихва, обезщетение за вреди, не променя характера на задължението. Натрупаната върху определено парично задължение лихва е вторично, а не основно задължение, така че не може да се характеризира като главница, както в случая е подходил административният съд. Поради това, а също и с оглед на чл.10, ал.2 ЗЗД, лихва върху лихва не може да се присъжда. Годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в лева е основният лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 10 пункта. Съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Тъй като такива не са издадени, няма нормативно основание за олихвяването на изтекли лихва. С оглед изхода на делото решението следва да се отмени и в частта, в която Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на едноличния търговец П. Христов с фирма ЕТ Пехри П. Христов" разноски в размер на 2823 лева. В полза на Държавен фонд Земеделие следва да се присъдят направените разноски в размер на 385 лева, от които 25 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд