Решение № 7328 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2018 г.

Решение № 7328 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница - Б., срещу решение № 2268/28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 987/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което, по жалба на "С. И." ООД, гр. С., е отменено решение № 32-16747/20.01.2017 г. на административния орган, потвърдено с решение на директора на А.-М., за определяне на нов размер на митническо задължение на дружеството - мита и дължими държавни вземания, както следва: мито - 4154,34 лв., акциз - 0.00 лв., ДДС - 3427,33 лв., от което реално заплатени: мито 0.00, ДДС - 2596.46 лв., за доплащане: мито - 4154,34 лв. и ДДС - 830, 87 лв., като са присъдени разноски в размер на 978,96 лв., платими от Митница - Б.. Съдебният акт се счита неправилен, като постановен в нарушение на материални разпоредби и необоснован, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - "С. И." ООД, чрез адв. Клуковска, оспорва жалбата по изложените в писмения отговор съображения, моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, по представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, за която подлежащото на обжалване решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отмени решението, АС-Б. е приел, че същото е издадено от компетентния орган, (съгласно заповед на директора на А.-М.), в обема на правомощията му, в изискуемите форма и съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, на база анализа на доказателствата в съобразителната част на съдебния акт, че изводите на административния орган се основават на резултати от извършен анализ на взети проби от стоката (гроздов сок от грозде сорт "Смедеревка", с деклариран код по ТАРИК 2009 61 10 00, внос от "В." АД, Македония, при ставка на митото от трети страни 0%), които проби са били взети в нарушение на утвърдените от Директора на АМ, с Наредба № 3/18.04.2006 г., изисквания. И след като се касае за продукт с бързо променящи се характеристики, констатациите на административния орган не са приети за достоверни - било е допуснато влияние на външни фактори при вземането на пробите (кислород, температура и пр.), вследствие нарушаване на приетите правила за вземане и съхранение на пробите за лабораторен анализ, с оглед което резултатът от изследването им е компрометиран и не може да обоснове определяне на друг тарифен код на стоката, респ. - по-висок размер на дължимите публични вземания. Установено е категорично и, че не е запазена контролна проба, по която да се извърши повторен анализ на стоката. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С цел пълното изясняване на спора от фактическа страна, съдът е допуснал изготвянето на експертиза с конкретно поставени въпроси и при точен анализ на събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, е извел правни изводи, които следва да бъдат споделени изцяло от настоящата инстанция. Правилно съдът се е позовал на заключението на съдебно-химическата експертиза, изготвена компетентно и безпристрастно, депозирана в о. с. з., в което е участвал пълномощник на касатора, ненаправил възражения по нея, искане за нова експертиза или за разширяването й. Вещото лице е отговорило подробно и на допълнително поставените му въпроси, поради което и оплакванията в касационната жалба, насочени към оборването й, не следва да бъдат коментирани в касационното производство, с оглед забраната за нови фактически установявания. В тази връзка, обоснован е изводът в решението, че изследваните проби не са взети в съответствие с изискванията по Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол, съобразно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/2006 г., обсъдени и съпоставени по пунктове и видове действия, правилно преценени като съществени, тъй като, ако изискванията бяха изпълнени, административният орган би стигнал до други изводи. Доказано е по категоричен начин, а и не се оспорва, че липсва и запазена контролна проба, за да се извърши повторен анализ и се даде различен от изложения отговор по характеристиката на стоката, алкохолното й съдържание, начин на консервиране и пр. Затова е правилен изводът на съда, че от събраните доказателства не може да се установи, че характеристиките и свойствата на изследвания от ЦМЛ продукт са идентични с тези на внесения на територията на страната, към момента на освобождаването на стоката и допускането й за свободно обръщение, при които данни, правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на М.-Б., за промяна на декларирания код по КН - касационни основания за отмяната на решението не са налице. С оглед изложеното, решението следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса се присъдят на ответната страна направените в касационното производство разноски в размер на 1200 лв. по приложения списък, своевременно претендирани и доказани като заплатени в деня на подписването на договор за правна помощ от 03.05.2018 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,