Решение № 271 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 985/2010 г.

Решение № 271 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 985/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 694 от 05.05.2010 г. по гр. д. № 827/10 г. Окръжен съд [населено място] е отменил частично решение № 44 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 160/09 г. на Районен съд [населено място]. В отменената част е постановил ново решение, като е допуснал извършването на съдебна делба на ПИ № 00702.509.5 по КК на [населено място] от 2004 г. заедно с конкретно посочени обекти от построената в него масивна сграда. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част. Срещу решението на въззивния съд в частта, в която е допусната делба, е подадена жалба от Р. Ю. К. и А. Хабил К. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Ответниците по касация А. Ю. К., Р. М. К. и С. А. К. оспорват жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил иск за делба на поземления имот, заедно с построените в него самостоятелни обекти, както и иск за делба на движими вещи. В. съд е отменил частично първоинстанционното решение, като е допуснал да бъде извършена делба на поземления имот и на построени в него самостоятелни обекти. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като предварителният договор за продажба на поземления имот бил сключен само от Р. К., а нямало съгласие от продавачите имота да бъде продаден и на неговия брат А. К. С определение № 178 от 25.02.2011 г. ВКС служебно е допуснал касационно обжалване по въпроса дали с оглед разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК е валидно решение, в диспозитива на което не са посочени имената на лицата между които се допуска делба и каква е частта на всеки съсобственик. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният, както и касационният съд се произнасят служебно по валидността на решението. По отношение на допустимостта са ограничени да се произнесат служебно до обжалваната му част. Настоящият състав на ВКС счита че въззивното решение е нищожно. Според чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делба съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи. В диспозитива на обжалваното въззивно решение съдът не е посочил кои са страните между които се допуска съдебна делба и какви са техните квоти на съсобственост. Тъй като волята на съда по допускане на делбата не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, решението е нищожно. Тази нищожност трябва да бъде прогласена, а делото да се върне на въззивния съд за постановяване на ново, валидно решение. С решението си въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските направени пред касационната инстанция. С оглед констатирания порок, ВКС не се произнася по формулирания от касатора въпрос дали е допустима делба на строеж, който е разрешен като временно строителство. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 1 ГПК, ВКС