Решение № 9563 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2017 г.

Решение № 9563 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. А. К. от гр. Х. срещу решение № 383 от 22.12.2016 г. по адм. д. № 293/2016 г. на Административен съд - Х. . С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кмет на О. Х. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 634/31.05.2016 г. на кмета на О. Х., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "Стопанска постройка", находящ се в североизточната част на УПИ XIV-51, кв. 7 по плана на с. К., общ. Х.. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, след надлежно съставен Констативен акт № 19 от 17.08.2015 г., връчен лично на жалбоподателя Костадинов, при липса на твърдяните нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, и при ясно и правилно индивидуализиране на сградата, разпоредена за премахване- посочено е местонахождението на процесната постройка, вида и техническите й характеристики, т. е. визирани са параметрите, които позволяват достатъчното индивидуализиране на строежа. Възражението, че процесната сграда е жилище са игнорирани като ирелевантни, тъй като чл. 225а и сл. от ЗУТ не съдържат предпоставки от този вид. Освен това е взето предвид, че тези твърдения са в пълно противоречие с твърденията на жалбоподателя Костадинов, направени пред административният орган с възражение рег. индекс 94-001162 от 25.11.2016 г. В тази връзка не са кредитирни и гласните доказателства - досежно фактическото ползване на процесния строеж. От правна страна е прието, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория, съобразно чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата за видовете строежи, попадащ в режима на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, т. е. изискуемо е разрешение за строеж. Предвид това и безспорно установената по делото липса на разрешение за строеж е прието, че заповедта е законосъобразно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изложени са и мотиви за неприложимост на режима за търпимост по на § 16, ал. 1 - 3 от ПРЗУТ нито на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, с оглед годината на изграждане на процесния строеж -след придобиване на имота, т. е. след 18.12.2014 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 19 от 17.08.2015 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно, безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 и сл. от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,