Решение № 5443 от 23.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител главен юрисконсулт П. Георгиева, против решение 1918/15.11.2022 г. по адм. дело 176/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено негово решение 01/312/02745/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/6195#3 от 09.02.2022 г., осъден е ДФЗ да заплати на ЕТ Т. Иванова Мачкова сумата от 1750 лева, представляваща направени по делото разноски.

Касаторът излага съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението изцяло и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - ЕТ Т. Иванова Мачкова , чрез адв. Велков, в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски, съгласно приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Предлага съдът да отмени решението на Административен съд Благоевград и да отхвърли жалбата на едноличния търговец за налагане на финансова корекция.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил:

Между ЕТ Т. Иванова Мачкова и ДФЗ е сключен договор 01/312/02745 от 10.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-201З г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като предмет на инвестицията е Изграждане на къща за гости в УПИ XIII-146, кв. 21, [населено място], , област Благоевград.

Предмет на договора е предоставянето на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект 01/312/02745 от 27.05.2013 г., съгласно заявлението за подпомагане за Изграждане на къща за настаняване на гости в УПИ XIII-146, кв. 21, [населено място], , област Благоевград, съгласно предложения Бизнес-план /на л. 48 л. 77 от делото/. Ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015 г.

Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 243 356.14 лева и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект 01/312/02745 от 27.05.2013 г., от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на Република България.

Извършеното плащане от ДФЗ към едноличения търговец съгласно горецитирания договор, е в общ размер на 235 240.60 лева, както следва: на 22.07.2015 г. в размер на 93 150.68 лева и на 21.12.2015 г. 142 089.92 лева, след наложена редукция на субсидията в размер на 8 115.55 лева.

След извършване на плащането по проекта, в периода 18.06.2019 г. - 20.06.2019 г. е извършена извънредна проверка на място, както и допълнителни административни проверки, като е констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения с горецитирания договор бизнес-план. Именно с оглед тези установявания е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/312/02745/301/3/01/04/01, изх. 01-6500/7942#3 от 08.09.2020 г., който е отменен с решение 234/11.02.2021 г., постановено по адм. дело 855/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, оставено в сила с решение 12156/26.11.2021 г., постановено по адм. дело 4793/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение.

С писмо изх. 01-6500/6195 от 29.12.2021 г. е уведомен едноличния търговец, че се открива производство по издаване на решение за финансова корекция. Писмото е подписано от заместник изпълнителния директор на ДФЗ Б. Алексова, на която, съгласно т. 1.39, предл. първо от Заповед 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. /на л. 275 л. 278 от делото/, са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма за откриване на административно производство по издаване на решения за финансова корекция. Като доказателство по делото е приета и заповед 03-РД/4071 от 21.12.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /на л. 279 от делото/, съгласно която е възложено на В. Атанасов, в качеството му на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, да замества Б. Алексова за периода от 29.12.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл., относно предоставените й със Заповед 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия.

С оглед решението на ВАС е издадено и оспореното решение 01/312/02745/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/6195#3 от 09.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличения търговец е определена финансова корекция в размер на 23 524.06 лева, представляваща 10 % от размера на отпуснатата финансова помощ по сключения договор. Решението за финансова корекция е основано на чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и на основание Заповед 03-РД/327 от 07.02.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16,ал. 2 и чл. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ.

От съда е посочено, че в т. I от оспорения акт е прието, че предвидените приходи от нощувки за всяка година от бизнес-плана са в размер на 129 200.00 лева и е констатирано, че изпълнението на заложените в бизнес-плана приходи от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично за проверените години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., възлиза на 33.22 %. В т. II от оспорения акт е прието, че в одобрения бизнес-план е предвидено разкриване на три работни места, а за процесните три години са разкрити две работни места, т.е. в случая е нарушена нормативната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г., съгласно която бизнес-планът следва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години.

По делото съдът е назначил и изслушал заключение на вещо лице, което е достигнало до следните изводи:

• Размерът на заложените приходи от субсидираната дейност е по 129 200.00 лева за всяка година;

• Средноаритметичният процент на изпълнение на приходите за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., при реализирани приходи без ДДС, е 33.22 %, по години, както следва: 2016 г. 7.45 %; 2017 г. 54.73 % и 2018 г. 37.47 % и

• Реализираните нощувки в посочения тригодишен период са, както следва: 2016 г. 129 броя; 2017 г. 1 268 броя и 2018 г. 1 023 броя.

При така изложените факти, съдът е приел жалбата на ЕТ Т. Иванова Мачкова за основателна.

В мотивите си Администартивен съд - Благоевград е приел, че оспореният акт издаден от компетентен орган, овластен от закон, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, съобразено с разпоредбата на чл. 59 от АПК.

При издаването му обаче според съда е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че уведомителното писмо за откриване на административното производство, е подписано от заместник изпълнителния директор на ДФЗ Б. Алексова., която към датата на издаването на писмото /29.12.2021 г./, е отсъствала и е била замествана от В. Атанасов, в качеството му на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, за периода от 29.12.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл., т.е. била е във фактическа невъзможност да осъществява дадените й с горецитираната заповед правомощия.

Според Административен съд - Благоевград решението е незаконосъобразно и като издадено в противоречие с материалния закон, като излага съображение в две насоки. На първо място сочи, че договорът между едноличния търговец и ДФЗ е сключен на 10.10.2014 г. и мониторинговият период съгласно § 1, т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, е изтекъл на 10.10.2019 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, административното производство се счита за образувано с изпращане на уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК, което в настоящия случай е изпратено на 29.12.2021 г. след изтичане на мониторинговия период. Дори да се приеме, че предходното уведомяване за откриване на производство за издаване на АУПДВ, е релевантно, то същото отново е след изтичане на 5-годишния период на 15.10.2019 г. На второ място според съда, при издаване на оспореното решение, неправилно е приложен материалният закон и по отношение на размера на наложената финансова корекция. Изложеното е мотивирало съда да отмени оспорения пред него административен акт.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел погрешни правни изводи. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че следва да се произнесе по същество на спора, като намира, че в случая административният орган е постановил решение за налагане на финансова корекция, което е законосъобразно.

Административното производство за налагане на финансова корекция е открито в изпълнение на влязлото в сила решение 12156/26.11.2021 г. постановено по адм. дело 4793/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Настоящата инстанция не споделя извода на съда, че при издаване на решение 01/312/02745/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/6195#3 от 09.02.2022 г. административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в издаване на писмо изх. 01-6500/6195 от 29.12.2021 г. за откриване на производство по издаване на решение за финансова корекция от некомпетентен орган. В случая съдът е приел, че писмото е подписано от Б. Алексова, която за периода от 29.12.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. е била замествана от В. Атанасов. Този извод на съда не се споделя, тъй като видно от представеното на л. 241 до л. 245 от първоинстанционното дело писмо, с изх. 01-6500/6195#3 от 09.02.2022 г., същото е подписано със запетая . По делото като доказателство е приета и заповед 03-РД/4071 от 21.12.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /на л. 279 от адм. дело 176/2022 г. на Административен съд - Благоевград/, съгласно която е възложено на В. Атанасов, в качеството му на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, да замества Б. Алексова за периода от 29.12.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл., относно предоставените й със Заповед 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, а именно да издава и подписва уведомителни писма за откриване на административно производство по издаване на решения за финансова корекция. Изложеното обосновава извод, че писмо изх. 01-6500/6195 от 29.12.2021 г. за откриване на производство по издаване на решение за финансова корекция не е подписано от Б. Алексова, а от В. Атанасов, на когото с оглед представените по делото заповеди е възложено да я замества за периода от 29.12.2021 г. до 31.12.2021 г. вкл. С писмото е указано е, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, едноличния търговец има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Получените възражение са приети от административния орган за неоснователни. От изложеното следва, че при издаването на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като и че правото на дружеството на защита не е нарушено.

Фактите по делото са установени правилно от съда и не е необходимо да се преповтарят. В случая с влязло в сила решение на Върховния административен съд, което се ползва със сила на присъдено нещо, са установени фактите на неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на три работни места и с оглед тази установеност настоящият състав намира, че е налице неизпълнение на договорните задължение на ЕТ Т. Иванова Мачкова . Административният орган правилно е установил нарушение по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор 01/312/02745 от 10.10.2014 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и да спазва одобрения проект за срок от 5 години, като при неизпълнение РА може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

От анализа на договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата и неоспорена от страните експертиза, се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на едноличния търговец. Налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) изпълнението на бизнес плана като приходи от нощувки е 33,22 % (установено и от вещото лице по делото), а при извършената проверка на място се е установило, че не е осигурена заетост в предвидените в бизнес плана разкриване на три работни места, а на две. Оттук следва и извод, че след като едноличният търговец не е постигнал предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 312, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Следва да се посочи, че във всички случай бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. От правилния прочит на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 29/2008 г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дейност на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране.

Не следва да се сподели и изводът на съда относно прилагане на процедура за мониторинг. В настоящия случай не е налице тази забрана, тъй като се касае за нарушение на договора, установено в рамките на мониторинговия период - посредством извършена проверка на място през 2019 г. Тъй като договорът е сключен на 10.10.2014 г., а проверка на място е в периода 18.06.2019г. 20.06.2019 г., тя е в рамките на петгодишния мониторингов период. Датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая не е изтекла, тъй като е налице нейното прекъсване с предходното административно производство.

В случая административният орган е приложил коректно процентния показател за нарушението, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на същото, като е приложена т. 30 от приложението към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. - тъй като е установено неизпълнение от 33,22 %, то и размерът на корекцията е 10% от предоставената финансова помощ за неизпълнение за две години. В т. 30 от приложението към Правилата е предвидено, че когато ползвателят не изпълнява одобрения проект /не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнесплана/ и когато реализираните приходи, изчислени средно аритметично за всички проверявани години, са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи в одобрения бизнесплан, размерът на частичното възстановяване е 5 %, 10 % или 15 % от получената финансова помощ в зависимост от това дали продължителността на нарушението е една, две или повече от две финансови години. Изпълнението в приходите, осъществено от жалбоподателя през 2016 2018 г. е в интервала 20 % 50 % и е за повече от една финансова година, поради което финансовата корекция не би могла да бъде в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по процесния договор. Изводът на съда в обратен смисъл е неправилен.

С оглед тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли неоснователната жалба срещу решението за налагане на финансова корекция.

Предвид изхода от спора, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 388,19 (триста осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки) лева, от който юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и 188,19 (сто осемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки) лв. държавна такса за касационно производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,