Решение № 4636 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2016 г.

Решение № 4636 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. И. С. АГ, правоприемник на Т. У. Г., чрез пълномощника си адв. М. Райков, срещу решение № 260/19.02.2016 г., постановено по адм. д. № 143/2014 г., по описа на Административен съд -гр. Б. /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което да се отмени обжалвания РА. Претендира присъждането на разноски, извършени пред всички инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Б. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Илиева, излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. По делото от страна на касационния жалбоподател Т. И. С. АГ е направено искане за спиране изпълнението на обжалвания ревизионен акт. Директорът на Дирекция "ОДОП" - град Б. при ЦУ на НАП не е дал становище по искането. По делото от страна на касационния жалбоподател Т. И. С. АГ е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване, на основание чл. 267, § 1 и § 3 от ДФЕС и чл. 629, ал. 1 и 3 от ГПК по четири въпроса за тълкуване на чл. 1, § 2, изр. 2 във връзка с чл. 14, § 1 и чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО, чл. 80 от Директива 2006/112/ЕО, принципите на неутралност и ефективност на общата система на ДДС и принципа на пропорционалност. Директорът на Дирекция "ОДОП" - град Б. при ЦУ на НАП в съдебно заседание, чрез юрк. Илиева, излага становище за неоснователност на искането. В писмена защита от 17.03.2017 г. Т. И. С. АГ чрез процесуалния му представител са изложени допълнителни аргументи във връзка с необходимостта от отправяне на преюдициално запитване пред СЕС. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Дава заключение за липса на основания за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд - гр. Б. е повторно и в изпълнение указанията, дадени в отменително решение № 630/17.01.2014 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. 4761/2013 г. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт (РА) № 021100934/17.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Б., в частта, в която е потвърден с решение № 58/6.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Б. при ЦУ на НАП (към настоящия момент Дирекция "ОДОП"). На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. За да отхвърли жалбата съдът е приел за установено, че на 22.11.2007 г. са сключени два договора между UhdeGmbH със съдебна регистрация в Дортмунд, Германия и "Л. Н. Б." АД, с предмет на доставки за българското дружество проектиране, доставка и управление на строителството на оборудване за Инсталация ХОВ-1 за обезсерване на крекинг бензин с използване на технологията "PRIME G +" и проектиране, доставка и управление на строителството на оборудване за нова инсталация (HDS/HDA) ХО5 за хидрообезсервиране и деароматизация на дизелови фракции с използване на технология. Предварителна обща стойност на първия договор е 37 165 500 евро, от които цената на проектантските услуги е 3 750 000 евро, цената на доставката на оборудването е 31 438 000 евро, цената за управление на строителството чрез командироване на персонал е 1 425 000 евро и цената на помощните услуги по време на предпусковите и пусковите операции е 552 500 евро, а на втория договор е 37 165 500 евро, от които цената на проектантските услуги е 5 900 000 евро, цената на доставката на оборудването е 50 095 000 евро, цената за управление на строителството чрез командироване на персонал е 2 140 000 евро и цената на помощните услуги по време на предпусковите и пусковите операции е 682 500 евро. На 14.08.2008 г. UhdeGmbH- Германия VIN DE811112212 е регистрирано по ЗДДС и с място на стопанска дейност на територията на Р. Б. с БУЛСТАТ: *********. На следващо място за безспорно съдът е приел, че оборудването по двата договора е доставено и прието с акт за приемане на доставени машини, съоръжения и материали за инвестиционна дейност № 500000318 от 23.04.2009 г., като на 18.06.2010 г. и 08.07.2010 г., съгласно съставени констативни актове се установява, че строежите са изпълнени. Подробно от съда са обсъдени приетите заключения по извършените два броя съдебно - счетоводни експертизи (ССчЕ) и една съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Първоинстанционният съд е възприел изводите на органа по приходите, че част от договореното оборудване е доставено от UhdeGmbH- Германия с VIN DE811112212, а друга част от оборудването е доставена от UhdeGmbH с МСД с БУЛСТАТ *********. Оборудването, което е доставено UhdeGmbH с МСД в България с БУЛСТАТ ********* е обобщено в хода на ревизията по документи на придобиване, стойност и дължим ДДС и е онагледено в табличен вид, представляващ приложение № 3 към ревизионния доклад. По подробен начин са анализирани покупките и продажбите от вещото лице, изготвило втората ССчЕ в съответствие и със заключението на приетата по делото СТЕ. Установено е, че част от оборудването, декларирано като получено от UhdeGmbH с МСД в България с БУЛСТАТ ********* с ВОП, е доставено на "Л. Н. Б." АД, но не е фактурирано, поради което съдът е приел, че законосъобразно приходните органи на основание чл. 2, чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са начислили косвен данък върху стойността на това оборудване. Подробни мотиви съдът е изложил досежно довода на жалбоподателя, че данъчната основа на доставките, за които не са издадени фактури от ревизираното лице е формирана въз основа на предполагаеми и хипотетични продажби, като е приел, че е определена след съпоставяне на конкретните данни по вътреобщностното придобиване на оборудване и на данните за извършените впоследствие и фактурирани доставки. Отчетен е в тази насока и безспорния между страните факт, който се установява от доказателствата по делото, че договореното оборудване е доставено на "Л. Н. Б." АД в пълен обем и инсталацията е въведена в експлоатация. Обсъдено е и е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя за двойно начисляване на данък върху добавената стойност върху процесното оборудване, като е анализирано и легалното определение на понятието "място на стопанска дейност" съдържащо в разпоредбата на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ДОПК и понятието "постоянен обект" по смисъла на § 1, т. 10 от ЗДДС, както и относимостта към конкретния случай на цитирана от жалбоподателя практика на СЕС. Решението е валидно, допустимо и правилно. По искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС: Т. И. С. АГ поставя четири въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС, както следва: Допустима ли е с оглед фактите в настоящото производство и разпоредбите на чл. 1, § 2, изр. 2 във връзка с чл. 14, § 1 и чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО, ДДС да се начислява върху разлики, които са резултат между покупки и продажби, декларирани под един и същ ДДС номер, вместо реално осъществили се доставки? В случай, че отговорът на първия въпрос е положителен, може ли разпоредбите на чл. 80 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчната основа да се определи въз основа на разликата между съвкупността от декларираните покупки и декларираните местни доставки под българския ДДС номер на доставчика? Допустимо ли е с оглед фактите в главното производство и принципа за неутралитет и ефективност на общата система на ДДС, ДДС да се начислява втори път на доставчика за доставката на стоките, когато е безспорно установено, че български ДДС е бил самоначислен от получателя по доставката, посредством механизма за самоначисляване на ДДС? Допустимо ли е с оглед принципа за пропорционалност да се начислява лихва до окончателното събиране на доначисления ДДС при положение, че процесните доставки са използвани от получателя изцяло за облагаема дейност и той би използвал пълен данъчен кредит в няколко месечен срок? Настоящият състав намира, искането за неоснователно, поради следното: Отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор. В разглеждания случай видно от изложеното в първите два въпроса, касационният жалбоподател основава искането си за тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на твърдението, че е начислен ДДС по доставки, които не са реално осъществени. Това твърдение на касационния жалбоподател не кореспондира с установените по делото факти и основанията, на които първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен. В процесния случай спорът е именно по фактите, пораждащи осъществяването на материалноправните предпоставки за начисляване на ДДС. Н. касационен състав на ВАС, Осмо отделение, счита че в случая направеното искане за преюдициално запитване по първите два въпроса не следва да бъде уважавано, тъй като практически то не касае същностното и необходимо тълкуване на неясни норми от общностното право, а цели разрешаването по определен начин на възникналия спор между страните. Въпросът в случая е фактически, дали са издадени фактури от UhdeGmbH с МСД в България с БУЛСТАТ ********* по доставки, с които са реализирани стоки, получени от МСД с ВОП, и за които стоки е установено, че са предадени на контрагента му "Л. Н. Б." АД. В случая не се твърди от страна на касатора и не е налице несъответствие между нормите от правото на ЕС, чието тълкуване се иска и норми от националния закон. При тези съображения съдът намира, че са налице предвидените в закона условия, при които е възможно касационната инстанция да не отправя преюдициално запитване на основание чл. 267 от ДФЕС по първия и втория въпрос, поставен от Т. И. С. АГ, тъй като значението и смисълът на разпоредбите, чието тълкуване се иска са толкова ясни, че не будят никакво съмнение и искането в тази част се явява неоснователно. По отношение на третия въпрос направеното искане за преюдициално запитване не следва да бъде уважавано, тъй като практически то не касае същностното и необходимо тълкуване на неясни норми от общностното право. Касационната инстанция намира, че на така поставеният въпрос е даден отговор от страна на СЕС по отношение на тълкуването на принципа за неутралитет и ефективност на общата система на ДДС с решението по дело С-111/14, в което в т. 27 до 30 изрично е посочено, че съгласно чл. 194 от Директивата за ДДС държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим ДДС. О. тук следва, че когато услугите се извършват чрез постоянен обект на доставчика на територията на държавата членка, в която е дължим ДДС, получателят на услугите не може да се разглежда като лице - платец на ДДС. В това отношение обстоятелството, че получателят на услугите е внесъл ДДС, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект по смисъла на Директивата за ДДС, не дава основание на данъчната администрация да се отклонява от това правило и да разглежда като платец на ДДС получателя вместо доставчика. Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че чл. 194 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на ДДС получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава. При тези съображения съдът намира, че са налице предвидените в закона условия, при които е възможно касационната инстанция да не отправя преюдициално запитване на основание чл. 267 от ДФЕС по третия въпрос, поставен от Т. И. С. АГ, тъй като отговорът на въпроса произтича недвусмислено от предишно решение на СЕС и искането в тази част се явява неоснователно. По отношение на четвъртия въпрос направеното искане за преюдициално запитване не следва да бъде уважавано, тъй като е съвсем очевидно, че исканото за тълкуване на правото на Съюза по четвъртия въпрос няма връзка с конкретния казус, с предмета на спора и проблемът е поставен като такъв от хипотетично естество. Това е така с оглед на факта, че въпросът, както е зададен, по отношение на лихвите, начислени до окончателното събиране на начисления с РА ДДС, се обосновава с предположението, че получателят по доставката ("Л. Н. Б." АД), който се явява трето лице за ревизията, би се възползвал от правото си на приспадане на данъчен кредит в някакъв неопределен период от време. СЕС не веднъж е излагал, че все пак Съдът следва да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност. Всъщност духът на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на производството по постановяване на преюдициално заключение, предполага, че от своя страна националният съд трябва да отчита възложените на Съда правомощия, които се състоят в подпомагане на правораздаването в държавите членки, а не във формулиране на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси (т. 40 от определение на СЕС по дело С-24/13 и др.). Поради това касационната инстанция намира, че четвъртият въпрос, който е свързан с лихвите, начислени до окончателното събиране на начисления с РА ДДС, се обосновава с предположението, че получателят по доставката ("Л. Н. Б." АД) би се възползвал от правото си на приспадане на данъчен кредит в някакъв неопределен период от време, е неотносим към преценката за приложението на материалния закон при постановяване на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, към законосъобразността на оспорения ревизионен акт и съответно към разрешаването на процесния данъчен спор. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че са налице условията, при които касационната инстанция, чието решение не подлежи на обжалване може да откаже отправяне на преюдициално запитване. По тези съображения искането с правно основание чл. 267 ДФЕС следва да се остави без уважение. Разгледана по същество, касационната жалба на дружеството е неоснователна, поради следното: Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно от съда са обсъдени всички събрани по делото доказателства и въз основа на анализа им поотделно и в съвкупност са установени правилно фактите по делото, които изцяло се възприемат от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Спорът по делото е свързан с установяване на факта, налице ли е доставка на оборудване от касатора с МСД в България с БУЛСТАТ ********* на "Л. Н. Б." АД, което оборудване касаторът е декларирал като получено с ВОП, по която не е начислен ДДС, поради неиздаване на фактури и какъв е размерът на оборудването, т. е. каква е данъчната основа. В тази насока и в касационната си жалба дружеството продължава да твърди, че данъчната основа на доставките, за които не са издадени фактури от ревизираното лице е формирана въз основа на предполагаеми и хипотетични продажби, което не отговаря на установените по делото факти. Няма спор относно фактът, че оборудването на стойност 45 397 820,20 лева е получено чрез ВОП от UhdeGmbH с МСД с БУЛСТАТ *********, както и че върху стойността му е начислен ДДС по чл. 117 от ЗДДС в размер на 9 079 588,05 лева. По делото не се спори, а от заключението на основната и повторната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че протоколите по чл. 117 от ЗДДС са отразени в отчетните регистри на UhdeGmbH с МСД с БУЛСТАТ *********, с което дружеството се е определило като получател на доставките. От заключенията на съдебно-техническата и на основната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че впоследствие това оборудване е доставено през различни периоди на "Л. Н. Б." АД, но не всички последващи продажби на оборудването, което е било получено чрез ВОП от МСД с БУЛСТАТ *********, са фактурирани от МСД и върху стойността им не е начислен косвен данък. В този смисъл са и извършените от "Л. Н. Б." АД счетоводни записвания. В материалите към преписката и дадените писмени обяснения от касатора не се съдържат данни, от които да се направи извод за критерия, по който една част от доставките са фактурирани от касатора с МСД с БУЛСТАТ *********, а други - с немския му данъчен номер. При спазване на указанията на отменителното Решение на ВАС при второто разглеждане на делото административният съд е изследвал въпросът дали получените доставки на стоки от МСД, които са декларирани като ВОП, са реално доставени на "Л. Н. Б." АД. Фактът, че придобитото по ВОП оборудване е част от последващите доставки на Т. И. С. АГ към "Л. Н. Б." АД, се установява както от назначените в хода на съдебното производство ССчЕ и СТЕ, така е потвърдено и от самия касатор на стр. 11 от жалбата му, абзац 2, изр. 2; стр. 12, абзац 3, изр. последно и др. В хода на второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил и другото указание, дадено с отменителното Решение на ВАС, да бъде детайлно конкретизирано полученото от "Л. Н. Б." оборудване, да бъде съпоставено същото с предмета и стойността на всички издадени фактури с германски и български идентификационен номер по ДДС. З. целта са допуснати две ССчЕ и една СТЕ, неоспорени от страните, по които вещите лица са установили на място видът и обема на вложеното оборудване и са го съпоставили с предмета и стойността на фактурите, посочените в представените от рафинерията справка и дневници за покупки. Установено е, че цялото оборудване, получено чрез ВОП е предадено на "Л. Н. Б." АД, което не се оспорва от касатора. В съответствие с тези съпоставки експертите са установили, че няма налично оборудване, за което не са издадени фактури. Такива са издадени както с немски, така и с български идентификационен номер по ДДС. Т. се потвърждава и от твърденията на касатора в касационната жалба. Не може да бъде споделен доводът на касатора, във връзка с твърдението му за техническа грешка по отношение на това от кой ДДС номер са издадени фактурите за оборудването. Не може да бъде споделено и твърдението му, че органът по приходите не е отчел направените продажби под немския му ДДС номер и не е направил съпоставка между уговорено по двата договора и продадено и получено от "Л. Н. Б." АД оборудване. На следващо място според касатора органът по приходите не е изследвал дали за всяка доставка под всеки от двата ДДС номера е начислен ДДС или от доставчика или от получателя чрез механизма на самоначисляване. На първо място органът по приходите не носи такава доказателствена тежест при установените в хода на ревизията факти и констатации и на следващо място, ако касаторът е искал установяване на тези твърдения негова е била доказателствената тежест в хода на съдебното обжалване. Не е спорно по делото, че оборудването е доставяно на площадката в дружеството, комплектувано с два броя фактури, CMR, протокол за приемане на доставка с дата и подпис от клиента и опаковъчни листи. В този момент оборудването е фактурирано, заплащана е цената му и е прехвърляна собствеността. Фактурирано е и оборудването, което е оформено като ВОП от UhdeGmbH - Германия с VIN 811112212 и същото не е предмет на настоящото производство. След като правото на собственост върху оборудването, което е получено от UhdeGmbH с МСД с БУЛСТАТ *********, е прехвърлено в момента на доставката, ревизираното лице е следвало да издаде данъчна фактура и да начисли данък, след като същият е станал изискуем. Както вече бе изложено съгласно практиката на СЕС - решение по дело С-111/14 (на което сам жалбоподателят се позовава), в т. 27 до 30 изрично е посочено, че съгласно чл. 194 от Директивата за ДДС държавите членки имат възможността да предвидят прилагане на механизма за самоначисляване единствено в хипотезата, в която доставчикът на услугите не е установен в държавата членка, в която е дължим ДДС. О. следва, че когато услугите се извършват чрез постоянен обект на доставчика на територията на държавата членка, в която е дължим ДДС, получателят на услугите не може да се разглежда като лице - платец на ДДС. В това отношение обстоятелството, че получателят на услугите е внесъл ДДС, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект по смисъла на Директивата за ДДС, не дава основание на данъчната администрация да се отклонява от това правило и да разглежда като платец на ДДС получателят вместо доставчика. Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че чл. 194 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на ДДС получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка, воден от неправилното предположение, че доставчикът няма постоянен обект в тази държава. С оглед установеното и след като е отчел, че за целите на облагането с ДДС е от значение кога и по кои доставки ревизираното лице чрез МСД е получател и съответно доставчик, органът по приходите правилно е приел, че във всички случаи, при които лицето, чрез получения в РБ идентификационен номер е отразило в отчетните си регистри протоколите по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, то се е определило като получател по посочените доставки, поради което и на основание изпълнените договори с "Л. Н. Б." АД впоследствие "УХДЕ ГмбХ" с VIN BG147263475 се явява доставчик на същото оборудване по доставка с място на изпълнение в страната. Съпоставяйки данните за осъществените от ревизираното лице ВОП на оборудване и фактурите, които то е издало на "Л. Н. Б." АД за доставка на оборудването през процесните данъчни периоди, органът по приходите е констатирал, че през тези периоди "УХДЕ ГмбХ", българския си идентификационен номер по ЗДДС не е издало фактури на "Л. Н. Б." АД и не е начислило ДДС за всички извършени от него доставки на оборудване. Този извод на приходните органи се подкрепя и от заключенията на извършените в хода на производството 2 бр. ССчЕ и една СТЕ. Изводът не се опровергава и от твърденията на самия жалбоподател, който не твърди да е издавал за процесната част от стоките фактури с VIN BG147263475, а напротив посочил е, че такива са издавани с немския VIN 811112212. Съобразно посочената практика на СЕС и основавайки се на счетоводните данни на ревизираното лице и отразените такива в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС, както и данните от насрещната проверка на "Л. Н. Б." АД, органът по приходите и съдът правилно са приели, че при прехвърляне собствеността върху доставеното оборудване на "Л. Н. Б." АД, ревизираното лице е следвало да издаде фактура за всяка една доставка, съгласно изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС и да начисли ДДС, съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, дължим от него на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, във вр. чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, в качеството му на данъчнозадълженото лице за доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната. На това основание неотносими към режима на облагане с ДДС са и всички други доводи в касационната жалба за неправилност на решението, поради това, че правото на собственост е едно и се притежава от чуждестранното лице. Действително това е така, но за целите на облагането с ДДС, обстоятелството, че чуждестранното лице е придобило на територията на РБ, процесното оборудване, чрез мястото си на стопанска дейност по силата на ВОП и го е отразило в счетоводството му, което се води отделно, определя мястото на изпълнение на доставката в страната, изключва наличието на ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и изискуемост на данъка от получателя Л. Н. Б. АД съгласно чл. 84 от ЗДДС. По отношение на другата част доставките на оборудване, извършени в изпълнение на договорите от У. Г., Германия с германски идентификационен номер, ДДС е начислен на основание чл. 84 от ЗДДС от получателя Л. Н. Б. АД. Тези доставки не са предмет на облагане с процесния ревизионен акт. С оглед на изложеното неоснователен е доводът на касатора, че са нарушени принципът за неутралитет и ефективност на общата система на ДДС, тъй като СЕС изрично е посочил, че не допуска данъчната администрация на държава членка да разглежда като платец на ДДС получателя на услугите, извършени чрез постоянен обект на доставчика, когато както доставчикът, така и получателят на услугите са установени на територията на същата държава членка, дори ако получателят вече е внесъл данъка. Н. Т. И. Сълюшънс АГ не е отнета възможността след като надлежно заплати дължимия ДДС въз основа на влезлия в сила РА да използва предоставените механизми от националния закон за коригиране на резултатите за процесните данъчни периоди, с оглед спазването на принципа за данъчен неутралитет. При установената по делото фактическа обстановка, описана по-горе и с оглед механизма на прехвърляне на правото на собственост върху оборудването, в момента на пристигането му в България, на площадката на "Л. Н. Б." АД съобразно документите, посочени в договорите, правилно е прието от първоинстанционния съд, че У. Г., Германия чрез мястото на стопанска дейност, с VIN BG147263475, в качеството си на чуждестранно лице, установено на територията на страна, при изпълнението на договорите, сключени с Л. Н. Б. АД е осъществявало и доставки на оборудване, за които е следвало да начисли ДДС. Н. са доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от доставчика съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че е неоснователно и възражението за двойно начисляване на данък върху добавената стойност върху процесното оборудване. Двойно данъчно облагане е налице, когато едно лице за един и същи доход и в един и същи период се облага с идентични данъци в две или повече държави. То възниква, защото държавите обикновено облагат световните доходи на своите местни лица, както и местните доходи на чуждестранните лица. В случая няма да е налице двойно начисляване на данък върху добавената стойност върху процесното оборудване, тъй като както бе изложено на Т. И. С. АГ и неговия контрагент "Л. Н. Б." АД не е отнета възможността след като надлежно бъде заплатен дължимия ДДС въз основа на влезлия в сила РА, да използват от предоставените механизми от националния закон за коригиране на резултатите за процесните данъчни периоди, с оглед спазването на принципа за данъчен неутралитет. Твърдението на касатора, че постоянният обект, който има в Р. Б., не е участвал в извършването на доставките е неотносимо към настоящия случай с оглед на ревизирания период (1.08.2008 г. - 31.03.2009 г., 1.07.2009 г. - 30.09.2009 г.), тъй като правилото на чл. 192а от Директива 2006/112/ЕО и нормата на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС са в сила от 01.01.2010 г., съгласно чл. 7 от Директива 2008/8/ЕО и § 57 от ПЗР на ЗИД ЗДДС /ДВ бр. 95/2009 г./ Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и правото на ЕС при постановяване на решението, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора искането за спиране изпълнението на обжалвания ревизионен акт на Т. И. С. АГ следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Б. при ЦУ на НАП в размер на 25 300,18 лева. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,