Решение № 6255 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2017 г.

Решение № 6255 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7868/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Т. а." ЕООД чрез процесуалните му представители - адвокат В. К. Т.-Петрова и адвокат Х. В. В. против решение № 750 от 9.05.2017 г. по адм. дело № 1692/2016 г. на Административен съд - П.. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 03-РД/1032 от 16.03.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта й по раздел II, съдържаща отхвърлени за финансиране разходи по описаните самостоятелни позиции. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В хода на образуваното съдебно производство, управителят на търговското дружество се отказва от касационната жалба в частта й, в която обжалва, като неправилно решението относно отхвърляне на жалбата срещу отказа за финансиране по т. II-5, II. 8.1, II. 8.2; II. 8.3, II-10, II-11, II-12 и II-13 и в частта относно определения интензитет на помощта над 60 %. По отношение на изброените части е налице хипотезата на чл. 215, т. 5 АПК - касационната жалба следва да се остави без разглеждане в тези й части, а образуваното въз основа на нея касационно производство подлежи на прекратяване. Ответната страна - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" изразява чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. П. писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че административният орган разполага с правомощие да преценява допустимостта на разходите, предназначени за постигане целите на проекта. Приема за правилен извода на съда, че несвоевременното обявяване от ДФЗ на разходите, за които се прилагат референтни цени, не може да е причина проектните разходи да се характеризират, като неоснователни. Те са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/2015 г. във връзка с чл. 42, § 2, б. "д" от Регламент ЕС № 809/2014 г. Касационната жалба в поддържаната й част е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Т. а." ЕООД против заповед № 03-РД/1032 от 16.03.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта й за частичен отказ за подпомагане до пълния заявен интензитет на помощта и до пълния размер на заявените за финансиране разходи. Възраженията са за липса на мотиви и неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Съдът е събрал цялата административна преписка, както и допълнително представени от административния орган писмени доказателства за обявяването на списъка по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални актови" в редакцията й от 2.06.2015 г. и последващите му изменения с отделни заповеди. За изясняване на спора е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза. Анализирал е многобройните писмени доказателства и е изложил приетите за установени факти. Посочил е, че административният орган е изпълнил задължението за публикуване на списъка с активите по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. (наричана в настоящото изложение "наредбата") на 27.03.2015 г. Списъкът с референтните цени е изменян двукратно - на 21.04.2015 г. и на 27.08.2015 г. И в двата списъка липсват одобрени разходи за внедряване на нова иновативна технология за отглеждане на десертни лозя по биологичен способ - една от основните дейности по бизнес плана. На 25.11.2015 г. със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ са определени референтни цени при изграждане на защитни системи за предпазване на овошки, лозя и други трайни насаждения, както от градушки, така и от насекоми и птици тип "Viesel system". Пределната цена е 4268.40 лева на декар. Въз основа на приетите за установени факти, съдът е формирал правните си изводи. Приел е за неоснователно възражението за липса на мотиви, тъй като според него такива са изложени по всяка една от позициите по раздел II от оспорената заповед. За неоснователно е счел и възражението за допуснато нарушение на материалния закон. Обосновал се е с факта, че ДФЗ определя референтните разходи в условията на оперативна самостоятелност. Те са база за оценка за съответствието на проекта с критериите за подпомагане, без да имат отношение към изготвянето на самия проект. По отношение основния довод на жалбоподателя за неизпълнение на изискването по чл. 32, ал. 10 и последваща промяна на одобрените референтни разходи след изтичане на срока за прием на заявления за подпомагане, съдът е посочил, че референтните цени се формират от цените на съответния пазар и информациятна за тях е достъпна за всеки кандидат, който прави свое проучване. Несвоевременното обявяване на разходите не може да е причина проектните разходи да се характеризират, като неоснователни. По този начин, съдът в нарушение на формираната постоянна и безпротиворечива съдебна практика, е приел за допустимо прилагане на референтни разходи по списъка, обявен на 27.08.2015 г. и съгласно заповедта от 25.11.2015 г. Приложил ги е поотделно за всеки от оспорените разходи, като е съобразил и заключението на съдебно-икономическата експертиза за математически вярно изчислени редукции при използване на одобрените референтни цени. Анализирал е и правните доводи във връзка с определения интензитет, също предмет на съдебно оспорване. Счел е заповедта в оспорената й част за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение в частите му, предмет на касационно обжалване е неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на мотиви в оспорената заповед. За всеки един от разходите е вписан, като цифрова величина неодобреният размер за финансиране с посочване на правното основание - чл. 33, т. 15 от Наредба № 9. Разпоредбата обявява за недопустими разходите за инвестиции в частта им, която надвшава определените референтни разходи. В своята цялостна практика по прилагането на чл. 32 и чл. 33 от Наредба № 9/2015 г. за кампания 2015 г., Върховният административен съд е приел този начин на формулиране на отказите от финансиране, като несъответстващ на изискването на АПК за излагане на фактически обстоятелства - задължителен елемент от мотивите към административния акт. Така например в решение № 5024 от 18.04.2018 г. по адм. дело № 7198/2017 г. е посочено, че от мотивите към заповедта следва да е ясно какви са референтните разходи по всяко перо, за което те са отказани и актът или актовете, с които тези разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорената заповед. Настоящата заповед по никакъв начин не покрива този минимално определен критерий за мотиви, поради което е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Неправилен е и вторият извод на административния съд за допустима възможност на административния орган да прилага референтни разходи, обявени след приема на заявленията. В множество решения, касационната инстанция е развила обстойни и пространни мотиви, че подобен подход изцяло нарушава основни принципи в административното право, каквито са принципът на съразмерност по чл. 6 и принципът на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Примери в тази насока са: цитираното по-горе решение; решение № 13135 от 1.11.2017 г. по адм. дело № 6160/2017 г.; решение № 3795 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 3063/2017 г.; решение № 13258 от 2.11.2017 г. по адм. дело № 14090/2016 г.; решение № 5687 от 2.05.2018 г. по адм. дело № 3018/2017 г.; решение № 14172 от 21.11.2017 г. по адм. дело № 916/2017 г.; решение № 15807 от 20.12.2017 г. по адм. дело № 12293/2016 г.; решение № 7198/2017 г.; решение № 5626 от 30.04.2018 г. по адм. дело № 5441/2017 г.; решение № 5514 от 26.04.2018 г. по адм. дло № 8203/2017 г.; решение № 3686 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 5595/2017 г.; решение № 3838 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 7671/2017 г. и др. на съставите на четвърто отделение на Върховния административен съд. Прилагайки разпоредбите на Наредба № 9/2015 г. съобразно практиката на ВАС, настоящата касационна инстанция намира, че по отношение на разходите за техника, предмет на касационно обжалване, следва да се приложат референтните разходи, обявени със списък, одобрен със заповед от 21.04.2015 г. - той е обявен след датата на публикуване на заповедта за определяне на периода на прием на заявления за подпомагане, но преди подаване на конкретното заявление от конкретния кандидат за подпомагане от 21.05.2015 г. В интервала от един месец, той е имал възможността да извърши преценка на подадените до него оферти с оглед изпълнение на правилото за определяне на допустими разходи по смисъла на чл. 32, ал. 11 от Наредбата. При това положение референтните разходи за отделните активи в техника са посочените в Таблица № 1, колона № 5 (Цена без ДДС, валидна от 29.04.2015 г. до 27.08. 2015 г.) - стр. 3 и 4 от заключението на вещото лице. Списъкът с референтни цени от месец април на 2015 г. следва да се приложи и по отношение на трактора, марка SAME, модел FRUTETO 100 DT E3. Неоснователно е твърдението на търговското дружество, че такъв трактор не е отбелязан в списъка с референтните разходи, поради което попада в хипотезата на чл. 32, ал. 12 от Наредбата. Видно от заключението на вещото лице още в първоначалния списък присъства трактор, марка SAME, модел FRUTETO 100 DT E3 с референтна цена от 95100 лева, която в списъка от 29.04.2015 г. е намалена на 85590 лева, а в списъка от 28.08.2015 г. на 68472 лева (последната взета предвид от административния орган при отказване на разхода по раздел II, т. 6 от уведомителното писмо). Фактът, че жалбоподателят е кандидатствал с модификация на основната марка и модел, която не е отразена в списъка - модел FRUTEТЕTO 3 100 DT E3 не му дава право да игнорира референтната цена за базовия модел и марка и да приложи събиране на три оферти за отделна модификация. От изложеното се налага извод, че при определяне на недопустимите за подпомагане разходи по пунктове II. 1; II. 2; II. 3; II. 4; II. 6 и II. 7, административният орган неправилно е приложил референтни стойности, определени със списък от месец август на 2015 г. - след изтичане на крайния срок за приемане на заявления за подпомагане. В тези части заповедта е незаконосъобразна, съответно жалбата е била основателна при условие, че се приложат референтните цени съгласно списъка от април на 2015 г., а не както претендира търговското дружество от март на същата година. Същото важи и за разхода по т. II. 9 от заповедта - разходи за "Бизнес план - подготовка на проекта, изготвяне на бизнес план и подготовка на документите за подаване на заявка за плащане". Той попада в хипотезата на допустими разходи по чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредбата и зависи от останалите допустими разходи по ал. 1, т. 1-12 на същата разпоредба с ограничение да не надхвърля левовата равностойност на 35 000 евро. Неправилното определяне на допустимите за подпомагане разходи по предходните точки пряко рефлектира върху размера на този разход. Незаконосъобразна е заповедта и в т. II. 8.4 - наложената редукция в размер на 1018726.10 лв на претендирания разход за внедряване на нова иновативна технология за отглеждане на десертни лозя по биологичен способ, чрез изграждане на специализирана конструкция за поставяне на мрежи против градушка и полиетиленово фолио за контрол на зреенето и качеството на продукцията. Тук липсата на мотиви напълно препятства упражняване правото на защита от кандидата за подпомагане и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност. Незаконосъобразно е приложена и референтна цена, определена едва през месец ноември на 2015 г. Отделен е въпросът, че не е доказана и относимостта на тази референтна цена към конкретния проект. От съдържащото се в бизнес плана описание на проекта е видно, че въвеждането на технологията има за цел предпазване на насажденията от природни бедствия - градушка, а с покриването им с полиетилен ще се осъществява контрол на зреенето, количеството на продукцията и много други фактори, генериращи висококачествени и рентабилни добиви. Предметите на инвестицията, за която се кандидатства са описани в табличен вид, като на тази част от дейността са посветени т. 30 до т. 66 включително от таблицата от л. 10 до л. 12 от бизнес плана. В т. от 30 до 44 са описани различните етапи по поставяне на специализираната конструция, която е обща, както за поставянето на мрежата, така и за полиетиленовото фолио. Следващите етапи обаче са разграничени за двете дейности: от т. 45 до т. 55 са описани дейностите, относими към инсталирането на мрежата против градушка. От т. 56 до т. 66 - дейностите, относими към инсталиране на полиетилновото фолио. В същото време административният орган е приложил референтни цени, обявени със заповед № 03-РД/3630 от 25.11.2015 г. за изграждане на конструкция в лозов масив, тип "Viesel system". Определената пределна цена е 4268.40 лева на декар. От прегледа на описаните в самата заповед материали по количество, единични цени и стойност на декар е видно, че те касаят само конструкцията и мрежата. Те са включени дейности по поставяне на полиетиленово фолио за контрол на зреенето. Дори и по отношение на конструкцията и мрежата за предпазване, като защитни системи, административният орган не е коментирал налична идентичност между обявените референтни разходи за система тип "Viesel system" и тази, предложена от жалбоподателя в бизнес плана му. Това е отбелязано и от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 6.04.2017 г. - стр. 2 от съдебния протокол. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отхвърлил жалбата, като неоснователна в тези й части, съдът е постановил неправилно решение. Същото ще следва да се отмени, като едновременно с това се отмени и административният акт по конкретните позиции, а преписката се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски за двете инстанции, ответната страна дължи заплащане на такива за държавна такса, експертиза в размер на 480 лева и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат. При преценка на размера на държавната такса, съдът намира, че неправилно за касационното производство, страната е внесла по сметката на Върховния административен съд 1700 лева вместо половината от внесената такава пред първоинстанционния съд в размер на 850 лева. Като недължимо платена тя следва да се върне обратно на вносителя. Направената пред настоящия съд претенция за дължимост само на 25 лева с позоваване на съответните решения на Върховния административен съд, е неоснователна. Тя противоречи на влязото в сила определение № 11920 от 7.11.2016 г. по адм. дело № 11650/2-16 г. на ВАС, четвърто отделение, касаещо спор за размера на държавната таква именно за настоящия случай. В изпълнение на дадените от ВАС указания, страната е внесла държавна такса пред първата инстанция в размер на 1700 лева, съответно е дължала половината от същия размер за касационното производство. Във връзка с размера на платения адвокатски хонорар, съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ДФЗ за несъответствие с фактическата и правна сложност на делото. Ето защо ще следва да се платят 2000 лева за първоинстанционното производство и 1000 лева за касационното. Или общият размер на дължимите разноски възлиза на 6030 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение