Решение № 11957 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. И., чрез процесуалния си представител адв. Испиридонова, против Решение 24642 от 17.07.2025г., постановено по дело 12434/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт P-22221723006436-091-001/15.07.2024 г. издаден от издаден от Ф. С. Й. - орган, възложил ревизията и Т. Н. В.- ръководител на ревизията, потвърден от директора на дирекция ОДОП при НАП-София с решение 1360/ 04.10.2024 г., с който на жалбоподателя, по реда на чл.19 от ДОПК, в качеството му на управител на на ЙЕЛОУ CTOР ЕООД, за задължения на дружеството в общ размер на 339 860.66 лв., в това число: главници - 231 514,71 лв. и лихви за забава - 108 345.95 лв., представляващи установени задължения за данък добавена стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавена стойност ЗДДС за периодите м. 02.2020 г., м, 03.2020 г., м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение е оспорен решаващият извод на съда за осъществен фактически състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК спрямо жалбоподателя. Твърди се, че отговорността на лицето за задължения на дружеството е ангажирана неправомерно, тъй като от доказателствата по делото не се установява наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността задълженията да бъдат събрани. Доколкото са теглени суми от сметки на дружеството, същите са използвани за покупка на материали и за изплащане на възнаграждения на персонал. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата против процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарева, в съдебно заседаное, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт P-22221723006436-091-001/15.07.2024 г., издаден от Ф. С. Й. - орган, възложил ревизията и Т. Н. В.- ръководител на ревизията, потвърден от директора на дирекция ОДОП при НАП-София с решение 1360/ 04.10.2024 г., с който на Д. Р. И. по реда на чл.19 от ДОПК, в качеството му на управител на на ЙЕЛОУ CTOР ЕООД, за задължения на дружеството в общ размер на 339 860.66 лв., в това число: главници - 231 514,71 лв. и лихви за забава - 108 345.95 лв., представляващи установени задължения за данък добавена стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавена стойност ЗДДС за периодите м. 02.2020 г., м, 03.2020 г., м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г. В рамките на ревизионното производство е установено, че за периодите от 05.02.2020 г. до 19.08.2020 г. Д. Р. И. е управител и едноличен собственик на капитала на ЙЕЛОУ СТОР ЕООД. След анализ на данните в събраните при ревизията доказателства, органите по приходите са направили извод, че същият се е разпоредил със сумата в общ размер на 102 655.00 лв., изтеглена от банковата сметка на дружеството в ПИБ АД, като впоследствие на каса са внесени 27 040.80 лв. Приходнaтa администрация констатирала, че в оборотни ведомости не фигурирали сметки 421 Персонал , 302 Материали и 601 Разходи за материали и липсвали основания за осчетоводяване на извършени разплащания в брой към работници и доставчици, поради което счели, че сумата от 75 614.20 лв. е отклонена от патримониума на юридическото лице в полза на жалбоподателя. Установено е също непълно отчитане на реализираните приходи от продажби, тъй като регистрираните от дружеството обороти от продажби на дребно значително надвишавали осчетоводените касови обороти за същите периоди. През м. 06.2020 г, по ЕКАПФ са отчетени продажби на обща стойност 134 390.00 лв., а осчетоводените по дебита на сметка 501 са в размер на 6 480.00 лв.; за м. 07.2020 г. са отчетени продажби в размер на 98 304.20 лв., срещу осчетоводени 100 880,00 лв.; за м. 08.2020 г. в размер на 144 696,40 лв., срещу 44 695,00 лв. и за м. 09.2020 г. в размер на 164 306.96 лв. срещу 90 396,00 лв. В тази връзка дружеството е реализирало приходи от продажби, но същите не са надлежно осчетоводени. Последното на свой ред довело и до формиране крайни дебитни салда на сметка 411 Клиенти за всеки от разглежданите периоди. Ревизиращият екип е установил, че едноличният собственик на капитала е продал две МПС-та собственост на дружествто на стойност под цената на придобиване. Най-сетне е формиран извод, че е налице недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което се намира в причинно-следствена връзка с възникването и неплащането на задълженията на представляваното от него дружество. С оглед изложените факти, ревизиращият екип е счел, че намира за доказано и обосновано наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорност на И. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за процесните задължения на Йелоу Стор ЕООД. За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е възложено и извършено от компетентни за целта органи, ревизионният акт е издаден от органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Формираният извод за материална законосъобразност на акта е мотивиран с наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, обуславящи ангажиране отговорността на И. за задълженията на "Йелоу Стор ЕООД. Според съда е налице недобросъвестно поведение на управителя, довело до невъзможност за погасяване публичните задължения на дружеството, тъй като И. е допуснал извършване на действия по разпореждане с парични средства от банковата сметка на дружеството. По отношение твърденията, че изтеглените суми са използвани във връзка с дейността на дружеството за разплащания към доставчици и персонал, е прието, че същите не срещат опора в доказателствения материал по делото. Друг аргумент в посока, че имуществото на юридическото лице е намаляло и се е затруднло погасяването на изискуемите му публични задължения е обстоятелството, че непосредствено след като ЙЕЛОУ СТОР ЕООД е придобило лек автомобил Audi Q7 за сумата от 93 879.84 лв. и Skoda Superb за 24 252.29 лв., същите са продадени на физически лица за приблизително една втора от закупената им стойност. Административният съд е формирал извод за наличие на причинно-следствена връзка между извършените от ревизираното лице действия и невъзможността задълженията на дружеството да бъдат събрани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, след подробно обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е установен първият елемент през ревизираните периоди жалбоподателят е управител и едноличен собственик на капитала на Йелоу Стор ЕООД. Дружеството има непогасени задължения, за събирането на които е било образувано изпълнително производство 200907764/2020г., по което е установено, че последното не разполага с активи или парични суми по банковите сметки и вземането е квалифицирано като несъбираемо, което сочи изпълнение и на втората, и четвъртата предпоставки, обуславящи правомерното ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК. С оглед на фактите и обстоятелствата по делото, настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията, изложени в касационната жалба за липса на доказаност на наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 19 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че в периода 01.04.2020г. 27.05.2020 г. управителят е изтеглил от банковата сметка на дружеството в ПИБ АД парични средства без правно основание, като по този начин е отклонил в своя полза общо 75 614,20 лв., за които средства противно на твърденията на касатора, не са ангажирани доказателства че са използвани за придобиване на материали или за изплащане на трудови възнаграждения. Верен е изводът на АССГ, че дружеството не е водило аналитични счетоводни сметки за разчети с персонала, за осигурителни вноски, както и за заприходяване и изписване на материали. Правилно не са били кредитирани от решаващия състав представените копия на приходни касови ордери и извлечения от сметка 501 Каса в лева , тъй като послeдните съдържат подпис само на лицето, предало сумата, без такъв да е положен от счетоводител. При това положение изводът на приходната администрация за неправомерно осчетоводени стопански операции, имащи за цел прикриване на отклонени финансови ресурси от патримониума на дружеството, е обоснован. Към тези операции се отнасят сумите, отчетени по кредита на сметка 501 във връзка с плащания по фактура 38/22.07.2020 г., по доставките от МАРВЕЛ 2007 ЕООД, чиято реалност е оспорена при ревизията, както и установените несъответствия между отчетените чрез ЕКАПФ месечни обороти и постъпленията по банковата сметка на дружеството в ПИБ АД, при които е установена разлика от 102 655,00 лв., като впоследствие на каса са внесени 27 040,80 лв. Разпоредителните действия, изразяващи се в отчуждаване на Audi Q7, придобит на цена от 93 879,84 лв. и Skoda Superb за 24 252,29 лв., продадени съответно за 58 333, 22 лева и ДДС 11 666, 67 лева и 9 500 лева с ДДС, са допълнително основание за основание за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Разпоредителните действия по прехвърляне на МПС на сравнително занижени пазарни цени спрямо придобивната, следва да се квалифицират като такива, довели до намаляване на имуществтото и по тази причина не са погасени данъчните задължения. И. не може да не е знаел за финансовата нестабилност на управляваното от него дружество, на което е и едноличен собственик на капитала, управител на дружеството и представляващ го в отношенията с данъчната администрация, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143 от ТЗ негово задължение е активно да участва в дружествените дела. В следствие на предприетите от И. недобросъвестни разпоредителни действия безспорно имуществото на дружеството е намаляло с тази сума, с оглед на което налице е нормативно изискуемата се корелация по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на трето лице за задълженията на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, с оглед на което е налице връзка на пряка причинност на процесното релевантно действие на разпореждане с непогасяването на публичните задължения. Доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за тяхното погасяване с наличното и достатъчно имущество на дружеството, то у ревизирания по хипотеза е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, както и за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение в неговата цялост е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 18 244 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,