Решение № 13136 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10612/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния представител юрк. Стоев, срещу решение 26127 от 01.08.2025 г., постановено по адм. дело 6072/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед 8121К-4382 от 14.05.2025 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност и необоснованост поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата, а в условията на евентуалност делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и се присъдят съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Й. Л. А., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Клуковска, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Й. А., против заповед 8121К-4382/14.05.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. 19, т. 20, т. 41б, т. 42, т. 45, т. 49, т. 50 и т. 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи /Етичния кодекс/, чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи /МВР/ за заеманата от него длъжност началник на отдел Миграция при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, същата е постановена при неспазване на формата, в нарушение на процесуалния и материалния закон. Прието е от съда, че заповедта е издадена в писмена форма, но с част от предвиденото в чл. 210 от ЗМВР съдържание, като липсват доказателства за посочените конкретни дисциплинарни нарушения и въз основа на какво органът по назначението е приел, че цитираните от него дисциплинарни норми са нарушени, тъй като се е позовал единствено на проведената на 20.01.2025 г. полицейска операция. Според съда деянията, за които е наложено дисциплинарно наказание уволнение на оспорващия, не са конкретно визирани, а представляват описание на извършеното от него престъпление, посочено в постановлението за привличането на обвиняем и самото подвеждане на престъплението към норми на Етичния кодекс, на посочени разпоредби от длъжностната характеристика на жалбоподателя, не може да доведе до извод, че в заповедта е посочено конкретно нарушение на тези правила, а напротив в заповедта навсякъде се твърди, че оспорващият в качеството на длъжностно лице - ръководител на отдел Миграция в СДВР, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от ДР на НК. В тази връзка съдът приема също така, че дисциплинарно разследващият орган не е изяснил фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, а единственото, което е направил е да се позове на данните, събрани в хода на досъдебното производство. Административният съд е приел още, че посочените в заповедта дисциплинарни нарушения изцяло съвпадат с изпълнителното деяние, предмет на обвинението срещу жалбоподателя, за което е привлечен като обвиняем и е образувано досъдебно производство 429/24 г. по описа на Следствен отдел /СО/ при Софийска градска прокуратура /СГП/ пр. пр. 18294/24 г. по описа на СГП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 1, вр. чл. 302, т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, в чл. 26, ал. 1 от НК, което е недопустимо предвид нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, презумпцията за невиновност и чл. 195 от ЗМВР. Съдът е обосновал и извод, че когато с едно и също деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление или когато извършването на престъплението е част от състава на дисциплинарното нарушение, то в тези случаи няма пречка да се търси както наказателна, така и дисциплинарна отговорност на служителите, но дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление /т.е. от установяването на престъпни обстоятелства/, което може да стане в случая единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд. Прието от съда още, че в процесната заповед не е установено безспорно, че на 20.01.2025 г., непосредствено преди задържането на жалбоподателя, той е получил неследваща му се облага, защото той твърди, че сумата е даден заем за ползване, като подобен факт не може да бъде установен в рамките дисциплинарно производство, а е предмет на доказване в наказателно производство. Според съда в хода на дисциплинарното производство дисциплинарно разследващият орган не е взел предвид факти, които са свързани с установяването на обективната истина - законосъобразни ли са извършените корекции, какъв е броят на коригираните преписки и техния процент спрямо общия брой заявления за пребиваване на чужденци, постъпвали в разглеждания период и чий е почеркът на извършените корекции. Прието е още, че дисциплинарно наказващият орган е приел, че иззетите седем листчета от автомобил в хода на досъдебното производство, са на жалбоподателя, но не е установено кой е съставител на текста в тези листчета, не е установено, че жалбоподателят е извършвал каквито и да е действия по отношение на въпросните листчета и не е установено, че поредицата номера и български букви, изписана върху въпросните листчета, е свързана с незаконосъобразни действия на жалбоподателя, като само е налице позовавана на констатациите на органите в досъдебното производство. Съдът счита също така, че не е установено по безспорен начин, че жалбоподателят притежава финансови средства и имущество, несъответни на доходите му като служител, защото по делото не са представени доказателства какви движими имоти и недвижимо имущество притежава оспорващият, по какъв начин са придобити и в какъв период от време, а това би било в подкрепа на тезата на органа по назначението. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт и до противоречието му с материалния закон. Изводите на административния съд за допуснати при издаване на заповедта съществени нарушения във формата и на административнопроизводствените правила, са направени без да е обсъден в съвкупност събраният доказателствен материал и при избирателна и едностранна интерпретация на част от представените доказателства. Противно на приетото от съда, видно от обстоятелствената част на оспорената заповед, същата съответства на посоченото в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР съдържание, като действията на служителя са подробно описани по време, място и начин на извършване, а поведението му е квалифицирано с посочване на нарушените законови разпоредби и правила за етично поведение, както и подробно са описани доказателствата, които са събрани от дисциплинарно разследващия орган. От страна на дисциплинарно наказващия орган са изложени и мотиви защо не приема възраженията на служителя, дадени в хода на дисциплинарното производство, както и са обсъдени обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Необоснован в тази връзка е и извода на съда, че в заповедта липсват доказателства за конкретните дисциплинарни нарушения и въз основа на какво органът по назначаването е приел, че цитираните от него норми са нарушени, доколкото в заповедта подробно са описани събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, включително и снети сведения от други служители на МВР, които сочат конкретни факти и очертават поведението на служителя, по отношението на което е ангажирана дисциплинарната отговорност. Тези материали не са обсъдени от административния съд, въпреки че са представени по делото и са част от събрания в административното производство доказателствен материал. Ето защо следва да се приеме, че заповедта е издадена в съответствие с формалните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл са неправилни. Заключението на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също не може да бъде споделено. Обратно на възприетата от съдебния състав теза, дисциплинарно разследващият орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. В тази насока решението на дисциплинарно разследващия орган и изразеното в него становище за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя се основават и на документите, събрани и представени в хода на образуваното срещу служителя досъдебно производство, които са приобщени към административната преписка съгласно чл. 36, ал. 6 от АПК. Видно обаче от приложените по делото писмени доказателства дисциплинарно разследващият орган е провел и собствено разследване, в хода на което са събирани доказателства, изисквана е информация, както и са давани множество сведения от други служители на МВР, имащи отношение към процесния случай, а не се е позовавал само на материалите от досъдебното производство. В решението на дисциплинарно разследващия орган извършените от него действия са посочени конкретно и поведението на служителя А. е квалифицирано като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР. В тази връзка от страна на съда не са съобразени подробно описаните както в обобщената справка рег. 3384р-17314/15.04.2025 г., така и в становище рег. 3384р-18258/23.04.2025 г., предприети от дисциплинарно разследващия орган действия по изясняване на фактите и обстоятелствата по извършените от служителя нарушения. Поради това тезата на административния съд, че дисциплинарно разследващият орган се позовава само на данните, събрани в хода на досъдебното производство, не се споделя от настоящата инстанция. Заключението на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на заповедта също не може да бъде споделено, тъй като е направено без обсъждане на доказателствения материал в съвкупност, както и при необоснован и неправилен извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Освен това в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, решението на административния съд в тази част съдържа общи съображения, свързани с разликата между наказателното и дисциплинарното производство и такива относно основанието служителят да бъде наказан по дисциплинарен ред преди влизане на осъдителна присъда в сила, но не и мотиви по съществото на спора. Както вече се посочи събраният доказателствен материал не е обсъден в съвкупност и от страна на съдебния състав не са изложени съображения дали всички представени доказателства установяват поведение и деяния, извършени от служителя, които съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, а именно неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и налице ли са основания за санкционирането на служителя А. с най тежкото дисциплинарно наказание. В тази връзка следва да се съобрази и нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, която изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от друг вид отговорност за същото деяние. Поради това дисциплинарната отговорност е различна от наказателната и служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за извършено престъпление. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде отменен. С оглед констатираните процесуални нарушения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, да обсъди всички събрани доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да се произнесе относно законосъобразността на обжалвания административен акт, като изложи мотиви в подкрепа на направените заключения. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,