Решение № 1747 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2015 г.

Решение № 1747 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново против Решение № 535/29.12.2014 г., постановено по административно дело № 673/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № 041400502/03.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 337/21.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи на съда относно начина на формиране на данъчната основа и определяне на дължимия данък на годишна база, както и тълкуването на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, регламентираща определянето на задължителните осигурителни вноски като материално-правна. Иска се отмяна на решението, след което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт и да се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Петър Георгиев Бърдаров се представлява от адвокат Белелиева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на Административен съд - Велико Търново по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставен в сила, като съответно на материалния закон. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на лицето Петър Георгиев Бърдаров за 2007 г. е определен дължим данък за довнасяне в размер на 3 855,90 лева и съответната лихва в размер на 2 638,69 лева, както и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и за здравно осигуряване. Ревизията, приключила с процесния ревизионен акт е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като по отношение на лицето приходната администрация е приела, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК, а именно - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че не е установено основание, попадащо в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, поради което неправилно е прибягнато до определяне на данъчна основа за облагане с преки данъци съгласно критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е възприел извода на приходната администрация относно размера на салдото в началото на ревизирания период, но въз основа на събраните по делото доказателства и позовавайки се на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, е приел, че няма превишение на разходите над приходите. Между страните не са били спорни приходите на лицето, получени през 2007 г., в това число и банков ипотечен кредит от банка "ДСК" ЕАД в размер на 99 000 лева. Вещото лице, изхождайки от същите данни за приходите и разходите, с които е разполагал и ревизиращият орган, е установило, че не е налице превишение на разходите над приходите, а напротив - в края на годината се получава остатък от парични средства в размер на 12 753,16 лева. След като не е установена данъчна основа за облагане, като превишение на разходите над приходите, не е следвало да се установяват допълнителни данъчни и осигурителни задължения. Правилно съдът е кредитирал заключението на експерта, като е приел, че подходът му на изчисление съответства на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година. Вещото лице е взело предвид паричния поток за цялата ревизирана година, а не за отделни периоди в нея. От своя страна приходната администрация е използвала съвсем различен подход при определяне на баланса между приходите и разходите през годината. Прието е, че когато към определен момент - ден или месец през съответната данъчна година е налице превишение на изразходваните от задълженото лице средства над получените от него парични суми, се налага изводът, че лицето е разполагало със средства, които са му позволили да извърши установените разходи. Тъй като не ставало ясно от къде в този момент лицето разполага със средства, е прието, че лицето е придобило доход, който не е деклариран и следва да се разглежда като отделен източник на доход. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за това, че подходът, който е използвал административният орган е неправилен и не съответства на материалния закон. В случая се касае за подоходно облагане на годишна база и съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ следващият се данък се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен на база приходите и разходите за целия период на финансовата година. Тоест за да се установи правилно съотношението между приходи и разходи следва да се извърши съпоставка на общите салда на разполагаемите и разходваните в брой средства за данъчния период, който е календарната 2007 г., така както е подходило вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. След като е установено, че доходът на лицето през съответния период не подлежи на корекция, съответно, незаконосъобразно с ревизионния акт са му били определени и допълнителни суми за вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и вноски за здравно осигуряване. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно се явява искането на пълномощника на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени в размер на 1 000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение